Тепърва ще видим дали шефът на “Вагнер” ще влезе в политиката или ще “падне” от тераса, каза още пред "24 часа" политологът от украински произход Сергей Петров-Араджони
- Какво накара "Вагнер" да се изтеглят от Москва - толкова ли влиятелен се оказа Александър Лукашенко, г-н Араджони?
За да се опитаме да разберем защо се изтеглиха “музикантите”, трябва първо да разберем защо Пригожин тръгна на “поход за справедливост” към Москва.
От много месеци назрява конфликт между Пригожин и военното ръководство на Руската федерация, по-специално с военния министър Сергей Шойгу и началника на руския генщаб Валерий Герасимов. "Вагнер" бяха оставени с по-малки количества боеприпаси от необходимите, което беше първата фаза по-остра ескалация и публично хулене от страна на Пригожин. Неговото негодувание се засилваше, а в отговор Шойгу искаше всички в редиците на "Вагнер" да подпишат договори директно с МО на Русия. Путин подкрепи това искане на Шойгу, което ясно показа чия страна заема. Нещо повече - както Пригожин, така и Шойгу са дългогодишни приятели на Путин и негови много доверени хора. Този акт ясно показа, че във възникналия между двамата конфликт, президентът на РФ стои зад министъра на отбраната.
След това Пригожин заяви, че руски военни части са обстреляли лагер на ЧВК "Вагнер" и всъщност това го е провокирало да започне своя “поход”. Дали това е вярно, или не, можем само да предполагаме. Появиха се и информации, че човек от "Вагнер" се е опитал да убие Пригожин.
Дори и да предположим, че това са лъжи, Пригожин добре разбира, че губи авторитет и подкрепата на Путин, което при всички положения не го устройва. Той е човек с големи амбиции и е готов на всичко да постигне целите си. А това означава, че той ще загуби и много пари. В най-добрия случай. В най-лошият, рискува да “падне от тераса” докато пуши цигара, както се случи с някои бивши любимци на Путин.
В тази ситуация му остава да играе ва банк, с цел да защити живота и интересите си. По този начин той може да запази и авторитета си, който в момента е висок в Русия. ЧВК "Вагнер" имат образ на най-боеспособната група във войната в Украйна, а подобна слава имат и в други военни конфликти.
Защо се е отказал - защото е получил нещо, което иска. Какво е то конкретно - скоро няма да разберем. Отвъд исканията за оставки на Герасимов и Шойгу той има съвсем други интереси, които трябва да защити. Все пак говорим и за олигарх, макар да го наричат иронично “готвача”. И то олигарх с армия зад гърба си.
Защо Лукашенко - също остава загадка. Много добре знаем, че Беларус е по-скоро сюзеренно образование към Руската федерация, отколкото суверенна държава. Защо не видяхме изявления от самия Лукашенко и Владимир Путин за края на метежа - също остава неясна комуникационна мистерия. Разбрахме малко оскъдна информация от прес-центъра на Лукашенко и от Димитри Песков - говорителят на Путин.
- Върлува хипотезата, че всичко това бе инсценировка, за да може руският президент да консолидира властта около себе си?
- Тази хипотеза върлува в руските телеграм канали и сред родните “независими” анализатори, които черпят цялата си информация от там. Но ако подложим на критика тази хипотеза, не издържа особено. Първата причина е, че ако всичко това е театър, то ще остане в историята като най-скъпата постановка. Не знам дали хората си дават сметка свалените машини на каква стойност са. Или щетите от пожара край Воронеж, в нефтбазата. Или всички контролирани повреди на инфраструктура по пътя за Москва. Да не говорим и за човешките животи. Колко точно са загинали - не е известно. Със сигурност знаем за минимум 13 летци и няколко цивилни.
Какви биха били хипотетичните цели, е въпрос, на който трябва да си отговорим, за да видим дали средствата ги оправдават. Едната цел може да бъде вътрешна проверка - доколко службите и силовите структури са подготвени и/или кои са верни, а кои са готови на предателство. И все пак, има много други начини за проверка. Много по-ефективни и по-евтини.
Другата хипотетична цел е създаване на заблудата, че части се изтеглят от Украйна с цел да принудят Киев да избърза с контраофанзивата и да попадне в капан. Това отново не оправдава подобна инсценировка. Тази заблуда може да се създаде по редица други начини, без да се всява масова паника в Русия и да се нанасят огромни щети. Руските канали съобщаваха за струпване на украински войски в някои райони, в които текат тежки боеве с променлив резултат и за двете страни. Това струпване се афишира от тях вече цял месец. Нищо съществено не се е променило.
Много трудно Русия може да изведе дивидент от факта, че цял свят наблюдаваше как Пригожин напредва до Москва в рамките на ден и стигна на 200 км от Кермъл. Още по-трудно може да получи полза от факта, че под този натиск се е договорила с Пригожин, вместо да помете самите метежници. Всъщност най-големите хардлайнери очакваха точно това. Да не забравяме, че Пригожин удари и по някои основни руски хипотези - той заяви, че никой не е обстрелвал Донбас, а той всъщност е бил разграбван от хора, които са в руските служби. Той подрина основното оправдание на Русия за нахлуването в Украйна.
- За краят на Путинова Русия може ли да се говори?
- Това е хипотезата, която разпространява противоположният лагер - тези, които наричаме русофоби. За края на Путинова Русия се говори от 2009-та година активно. Особено сред по-либерално настроените политици и “анализатори”. Същите тези хора аплодираха цяла събота Пригожин, като не знам дали си дават сметка за някои неща.
Първото е, че Пригожин е далеч по-радикален от Путин и подчинените му. Не знам дали те си представят ако тази група на "Вагнер", съставена предимно от хора, които могат да се препитават с това да убиват други хора и голяма част от които бивши затворници, има контрол над ядрен арсенал.
Краят на Путинова Русия рано или късно ще дойде, но кога - не можем да предречем. Това е едно събитие, което със сигурност всички са наблюдавали много внимателно. Включително външни и вътрешни групи, противници на режима. Ако са открили слабост в режима - възможно е да се опитат да я експлоатират. Дали ще успеят - не можем да кажем. Ситуацията в Русия е многопластова и изключително сложна. Съмнявам се, че имаме ясно разбиране относно това.
- Каква ще е съдбата на Пригожин - вече се чуват гласове, че е въпрос на време да бъде ликвидиран? Или може пък става отделен авторитет, който може да се конкурира с този на Путин.
- На този въпрос могат да отговорят само два типа хора - тези, които ни предлагат желанията си, облечени като “независими анализи” и екстрасенсите. Има предположения, че Пригожин ще се опита на политическата сцена. Има и такава версия, която го поставя като лице, избрано от службите, по чийто образ се работи. Витае и такава, че ще бъде ликвидиран. И още куп други - като например, че всичко ще продължи постарому и този случай ще се замете бързо. Накрая все някоя ще се окаже вярна. Но е въпрос на късмет да уцелим правилната. И това е, защото има много информация, която няма как да достигне до нас. Дори някои хора на високо ниво в Русия нямат подобна информация. Какво остава за родните “анализатори”?
- Как цялата ситуация ще повлияе на хода на войната, предвид факта, че в момента там тече украинската контраофанзива?
Все още не сме видели сериозна контраофанзива от страна на Украйна въпреки гръмките заглавия по медиите. Можем да кажем, че Украйна е в подготовка на контраофанзива, която се изразява в събиране на подготвен и обучен състав, комплектуване, разузнаване чрез бой и опипване на почвата. Това е продължителен процес, а събития в рамките на ден трудно могат да променят плановете на Валерий Залужни (началника на украинския генщаб б.р) и компания. Тези части, които се насочиха към Русия не са тези, които са на предната линия на конфликта в момента. И тук е важно да отбележим нещо много важно - дори да станем свидетели на пълномащабна контраофанзива в пълния смисъл - тя няма да се развие за часове, както се случи над Харков. Това се дължи на факта, че реално пристигналите в Украйна машини, които могат да вземат участие - са много по-малко за реалните мащаби, отколкото много хора си представят. Голяма част от военната помощ все още само на ниво политически обещания. Някои машини са обещани за след една година най-рано.
Други партньори на Украйна обмисляха с месеци за предоставянето на няколко бройки от определени системи и оръжия. Всичко това даде достатъчно време на Русия да изгради много сериозни защитни пояси, или с други думи - да се окопае. Войната в момента няма нищо общо с начина си на развитие преди година. В момента и двете страни са много по-подготвени и по-добре позиционирани. Позволих си още преди нахлуването на Русия в Украйна да изкажа мнение, че ако се стигне до такъв конфликт, той ще бъде много продължителен и кръвопролитен. За съжаление не се оказах “лош пророк”. Точно в този коментар споменах, че за Русия е много важно да създаде сухопътен достъп до Крим на север, с който да изолира и Украйна от Черно море. Ако погледнем картата към ден днешен - можем да видим, че точно това изглежда и водещ мотив в момента.
- Ще се увеличава ли влиянието на частните армии в битките по света ?
Частните армии са особен феномен, който не попада в отделна категория. Някои хора говорят, че са се зародили по време на студената война, но това не е съвсем коректно. Още преди Средновековието знаем за войнстващи племена, които са се препитавали с това да се бият срещу подходящо заплащане. Въпреки това, днес ситуацията е особена, защото в различните държави се процедира и се гледа над тези формирования по различен начин.
Голяма част от частните компании изпълняват охранителни мисии, а най-голямата част от тях не разполагат със сериозно въоръжение. Сега на мода са компании, които предлагат само обучения за специални части. В други държави армията влиза в отношения на публично-частно партньорство.
Когато говорим за "Вагнер", редно е да ги разглеждаме по различен начин. Това е на практика организация, която дълго време съществуваше на ръба на законите в Руската федерация, но както споменахме - Пригожин е от близкото обкръжение на Путин и това не беше проблем. А и частните армии са удобен инструмент за нанасяне на удари, за които да не се носи пълна отговорност. За да въведа яснота - представете си башибозука в Османската империя. Работи в тясно сътрудничество с официалната власт, получава добри възнаграждения за дейността си, но държавата може да се откаже от отговорност за действията им.
Това е нищо повече от инструмент, който на теория е частен, но не може да съществува без подкрепата и опеката на една държава. И се специализира в изпълняването на поръчки.
