Директорът на главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" казва още:
С помпи помогнахме два язовира да не прелеят, осигурихме им време да поемат водата
В Монтана валежите бяха 4 пъти над количеството, което се е случвало за един месец
Обичайно разчитаме на от един до три хеликоптера от армията за гасене на горски пожари
- Главен комисар Джартов, успокои ли се ситуацията в страната след тежките дъждове и наводнения от последните дни?
- Започна да се нормализира и намаляват повикванията за отводняване. Във вторник имахме 6, в понеделник 13 сигнала, а пикът беше в събота, когато достигнаха 109. Критичната ситуация е овладяна и вече следва да се премине към следващата фаза - от реагиране към възстановяване. На този етап ангажимент имат основно кметовете на населените места.
- Разкажете за действията на пожарната. Ако не греша, в Монтана с ваша помпа изпускахте язовир, за да не се срути стената.
- Така е. Проблемът дойде от силния дъжд, който драстично увеличи притокът в язовир “Клисурица” в Монтана. Там се наложи да използваме една от нашите хидромоторни помпи. Тя е с голям капацитет от около 3000 кубични метра в час. Разполагаме с 9 такива помпи, които са специално закупени за борба с тежки наводнения.
На практика с тази помпа предотвратихме преливането на вода през язовирната стена, което щеше да я разруши и да предизвика щети в огромни размери. Вероятността да пострадат хора беше много голяма, което наложи спешно взимане на решения и незабавно реагиране. Осигурихме “глътка въздух”, която беше необходима, за да може преливникът на самия язовир да се справи с постъпващите количества вода.
Втората такава помпа беше на язовир Христо Смирненски (област Монтана - б.а.). Там водата достигаше до преливника. Идеята беше да освободим допълнително количество, така че да не прелее веднага през него, а да има известно забавяне. Сложността при тези операции е, че не можем да прогнозираме точно колко вода ще влезе в язовира. Причината да се справим с тази задача е работата на помпата 2 два дни преди да започне водата да прелива. Така осигурихме време водата по-късно да достигне преливника. Когато започна да прелива, количеството беше незначително, което бе от съществено значение за ограничаване на щетите. Поздравления за колегите, които няколко денонощия се бореха със стихията.
- Защо ситуацията беше по-тежка като че ли в Северна България?
- Няма конкретна причина. Просто там имаше много тежки дъждове. В Монтана например валежите бяха 4 пъти над количеството, което се е случвало за един месец. А сега стана за няколко дни. Това е основната причина и при връх Мургаш. Там получихме информация за над 150 литра на квадратен метър, което се отрази на населените места в София-област, които са в близост до този връх. Така че изцяло в случая причините са валежите, а не човешка дейност.
- Споменахте София-област. Помогна ли, че там бяха почистени коритата на реките?
- Почистените речни легла помагат. В противен случай тези големи количества вода не биха могли да бъдат преведени. Наводненията не може напълно да бъдат предотвратени, но може да бъдат намалени щетите, което пак е съществена мярка.
В конкретния случай голяма част от тези води бяха скатни. Тоест наводнението не е причинено пряко от самата река, а от водосбора на всички води, които се стичат.
- Колко души от пожарната се включиха в спасителните дейности?
- Около 1000. Непрекъснато поддържаме екипи от над 1000-1100 човека на дежурство в цялата страна. В това число влизат пожарникари и спасители.
- Как беше координацията с местната власт?
- Беше на много високо ниво. Имаше случаи, в които нивата на някои реки се покачваха изключително бързо и беше необходима спешна евакуация на населението, където водеща роля имаха кметовете. Например р. Шугла. Без бързо взаимодействие не може да има незабавно реагиране, а това би коствало човешки животи.
В област Враца например имаше много добра координация при наблюдение на нивото на реките. Непрекъснато се следеше и на всеки час се получаваше информация. Това наблюдение продължава и в момента, предвид че водата все още не е достигнала до Дунав. Река Скът също непрекъснато се наблюдава, знае се къде се повишава нивото на водата и къде намалява. Това дава възможност при необходимост да се предприемат спешни мерки за предупреждение на населението и евентуална евакуация.
- Сега притеснява ли ви, че след дъждовете расте нова трева и това лято тя може да изсъхне и да последват големи горски и полски пожари?
- Със сигурност тези дъждове предполагат по-буйна растителност, оттам и по-висок риск от възникване на по-тежки горски пожари. Имаме нагласа за подобни ситуации и го очакваме.
- Къде точно? Традиционно Сакар планина създава проблеми.
- През последните години започва да се усеща сякаш промяна в климата. Независимо че голяма част от горските пожари основно са фокусирани в южната част на България, постепенно тази тенденция се премества и на север.
Това става не само в България. Преди няколко години колеги от скандинавските държави споделиха, че засега горските пожари не представляват риск. Сега и те започват да планират различни мерки в тази посока. Завишеният риск от горски пожари ни задължава да повишаваме и способностите за реагиране. Например хеликоптери, повече пожарни автомобили.
За да се ограничи вероятността от по-големи пожари, важен е и човешкият фактор. Призовавам хората да бъдат изключително предпазливи в природата. Да не използват открити огнени източници и да не оставят огън без наблюдение. По възможност в горите изобщо да не палят огън. А в случай че забележат пожар, незабавно да се обадят на 112, за да можем ние да реагираме своевременно и да не допуснем да се разпростре огънят в голям мащаб.
- Споменахте хеликоптери. За тях си партнирате с армията. Имате ли готова координация за летния сезон?
- Ние сме много добри партньори с тях. От една страна, знаете, че те се включиха в разчистването на последиците от наводненията в Берковица, за което сме им изключително благодарни. От друга, те ни подпомагат всяка година с летателна техника, така че ние сме един екип. Обичайно разчитаме на от един до три хеликоптера, които те подготвят. Знаете, че това не им е основна дейност, но винаги правят всичко възможно да осигурят поне един за сезона.
Сега са започнали инициатива, която е свързана с използването на спартаните и за гасене на горски пожари. Предвижда се разполагане на допълнителни водоносни съдове в самолетите, които при достигане на определена височина да разпръскват водните количества над засегнатите райони. В момента тази система е в начален етап на тестване и ако се окаже ефективна, ще е безценна при погасяване на по-големи пожари.
- Това ще е възможно ли за този летен сезон?
- Очакваме отговор от армията след тестовете. Знаете, че не става толкова лесно, колкото би ни се искало на всички. Във вторник (20 юни - б.а.) присъствах на първите тестове на тази система на летище Чешнегирово. Сега предстои да се обучи техният летателен състав и в бъдеще се надявам да използваме и тази възможност.
- Преди няколко дни в земетресението в Пловдив хората бяха получили известия. Те са на “Гугъл”. Вие също работите по надграждане на системата за ранно предупреждение (сирените) с дигиталната услуга BG Alert. Кога ще е факт?
- Това, което получиха гражданите, всъщност е услуга на “Гугъл” и е само за телефоните, които са с андроид. BG Alert е част от нашата национална система за ранно предупреждение и оповестяване. Тя е допълнение към нея, което ще ни дава възможност за ранно предупреждение на населението чрез съобщения към мобилните телефони на хората.
Към края на този месец очакваме да бъде завършена техническата част. След това ще започнат тестове със самата система. В процеса са включени множество участници. Освен “Гугъл” и “Епъл”, които следва да си обновят операционните системи в телефоните, участват и мобилните оператори. Между всички нас трябва да има една много добра синхронизация.
Най-голямото предизвикателство за момента е обновяването на операционни системи на мобилните телефони, така че тази функционалност да бъде отключена. За някои от телефоните тя ще се включва автоматично, за други ще се наложи ръчна актуализация. Това е процес, който ще проследим като част от тестовете, които предстоят през следващите месеци.
