Вечният отговор на хората, затънали в корумпираните ръкави на здравната система в България, когато се посочат проблемите, е: “Не знаете как е, елате на място, лесно е от Швейцария”. Няма обаче никакво значение кой къде е - проблемите са проблеми навсякъде. По една или друга причина знам много добре каква е ситуацията на място в България, дори отвън се вижда малко по-ясно, защото има елементи, които на пръв поглед са нормални, а далеч не са. Въпрос на свикване. Може би е време критикуващите във всички посоки и говорещи “Оставете ни да се оправяме” да спрат да се примиряват с проблемите на място и да се напасват към системата, защото “Тук е така”, и да направят нещо за подобряването ѝ, да се присъединят към немалкото колеги (но не и толкова много), които се опитват да променят системата към по-добро, има ги навсякъде в България.
Интересното е, че тези, които се опитват да променят на място, търсят винаги диалог и мнение, искат да научават добрите практики, винаги са диалогични, никога не нападат, не са арогантни и не приемат критиката лично. Обикновено “мъдрите и знаещи всичко” стоят и мълчат, пасивно саботирайки усилията на малкото променящи с “Тук е така”. Поляризацията “вътре/вън”, “аз знам, ти не” е ужасна. Защото има за цел да бетонира лошите практики. Никой не се меси отвън от липса на работа, а защото го интересува случващото се - българи сме и ни пука. Отвън нямаш вътрешните зависимости, например. И трябва да се строят мостове, не да се горят.
(От фейсбук)
