Още акценти от интервюто:
- Имаме ниски осигурителни вноски, които покриват само половината от пенсиите
- Административното увеличение на най- ниските пенсии ги сближи със средните, а това демотивира хората да плащат осигуровки
- Всички пари, които вземат, възрастните харчат за насъщни нужди, т.е. те отиват в бизнеса и през ДДС - обратно в бюджета
- На вдигането на минималната заплата пречи и това, че сега социални плащания са обвързани с нея - архаизъм е
- Категорично е възможен 3% бюджетен дефицит, без да се пипат данъци. Оправдано е да се вземат 100% от дивидента на държавните дружества от енергетиката и военно- промишления комплекс. Има и 3 млрд. резерв от капиталовите разходи, както и от тези в администрацията
- Г-жо Шулева, остават броени дни до 7 юли, когато ще започне изплащането на пенсиите, а най-важният въпрос за над 2 млн. пенсионери е ще получат ли 12% увеличение?
- Всички заявки, които прави новото правителство, показват, че тази индексация ще бъде факт от 1 юли. Засега няма никакви предпоставки, че това би се променило нито като процент, нито като време. Смятам, че от 1 юли пенсиите ще бъдат индексирани, както е по закон - с 12%. Този процент се получава по швейцарското правило - 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход.
- Държавата доплаща на над 700 хил. пенсионери, защото реалният размер на пенсиите им не може да стигне минималните суми. А дори след индексирането с 12% от 1 юли над 326 хил. възрастни ще останат под прага на бедност (504 лв.). Защо се стига до тази ситуация?
- Една от основните причини е, че тези хора са се осигурявали на минимални заплати. Стандартното правило в нашата осигурителна система е, че заместващият доход е около 40%, което при минималната заплата означава, че те ще бъдат под линията на бедност независимо от индексациите на пенсиите - защото минималната заплата е малко по-висока от линията на бедност. Солидарността в осигурителния фонд изисква да се доплаща известна част на хората с най-ниски пенсии.
Проблемът е, че не може административно да се увеличават пенсиите само на тези, които получават минимални и остават под прага на бедност. През годините обаче на няколко пъти административно се увеличаваха пенсиите само на тази група. Не казвам, че те трябва да останат под линията на бедност, но това може да бъде компенсирано чрез допълнителни социални плащания, а не за сметка на осигурителния фонд. Тези административни увеличения на пенсиите през последните години доведоха до това, че хора, които са се осигурявали на минимална заплата, и такива, които са си плащали вноските на реалните заплати (доста по-високи от минималните), получават почти еднакви пенсии. На практика се получи много голямо сближаване на средните пенсии с минималните, а това силно демотивира хората да плащат осигурителни вноски на реалните си доходи.
В никакъв случай в България не трябва да има хора, които живеят под линията на бедност, но за това трябва да се използват много по-ефективно социалните фондове. Не бива повишението извън индексацията на минималните пенсии да става за сметка на осигурителния фонд.
- От години се говори за доплащане през социалната система, но всеки нов министър само преправя кодекса. Трябва ли да се направи цялостна реформа на пенсионната система?
- За някаква кой знае каква съществена реформа едва ли можем да говорим, защото ситуацията е следната - имаме ниски осигурителни вноски, които покриват половината от пенсиите. Какви са алтернативите? Увеличаване на осигурителните вноски или покриване на разликата за сметка на бюджета. Ако и двата варианта са неприемливи, ще ми е интересно да чуя кой ще предложи пенсиите да се намалят двойно. От гледна точка на по-добро управление на осигурителния фонд и по-добра мотивация е необходимо да се отделят изцяло доплащанията - като тези например, свързани с линията на бедност.
Пенсиите в България продължават да са изключително ниски. Ако трябва да се направи нещо, то това е пенсиите на всички да се увеличават и индексират по един и същи начин, пропорционално и справедливо.
И още веднъж казвам, ако има хора под линията на бедност - на тях да им бъде доплащано през социални фондове.
Когато бях министър на труда и социалната политика, много от пенсиите, които не бяха за стаж и доход - т.нар. социални пенсии, се плащаха от бюджета на НОИ. Още 2002-2003 г. успяхме да извадим тези плащания извън осигурителния фонд. Сега организацията и администрацията им се правят от НОИ, но те вече се формират от държавния бюджет като самостоятелен фонд. Трябва да бъде направена още една стъпка и вместо минималните пенсии да се увеличават непрекъснато и непропорционално за сметка на осигурителния фонд, да се помисли как да се създаде друг механизъм като социално доплащане.
- От бизнеса имаха екзотични предложения - тази година пенсиите да не се осъвременяват с 12% от 1 юли по швейцарското правило или само някои да се вдигнат с 6% от 1 октомври. А причината е, че според тях те се вдигали в пъти над инфлацията и вече пенсиите са достигнали 70% заместващ доход. На вас как ви се струват тези предложения?
- За минималните пенсии това заместване е вярно, но не и за останалите. Нека не забравяме, че всъщност пенсиите не бяха справедливо индексирани от 2008 г. Освен това искам да обърна внимание, че хора, които сега са пенсионери, навремето са плащали много по-високи осигуровки, отколкото сегашните работещи. До 2007 г. осигуровките бяха с 10-12% по-високи, отколкото в момента, а в предишни години дори са били още по-високи. Няма как да наказваме хората, които навремето са плащали по-високи осигуровки, и да им обясняваме как едва ли не им правим подаръци през бюджета, защото те са си изработили пенсиите, които, за съжаление обаче, не отговарят на очакванията им. В момента пенсионерите имат най-бързо оборотните парични средства - тоест всички пари, които получават, се харчат за насъщни нужни и тези пари отиват пак в бизнеса, от една страна, а през ДДС отиват обратно в бюджета. Не е пресилено, ако кажа, че всички пенсионери плащат частично своите пенсии през ДДС, който внасят от всички покупки, които правят.
- Трябва ли да има промяна на швейцарското правило?
- Преди години швейцарското правило се формираше от 50% от инфлацията и 50% от ръста на икономиката, като не беше включен ръстът на осигурителния доход. Поради тази причина една много голяма част от пенсиите изостанаха много с индексациите, защото средният осигурителен доход много се увеличи. Това доведе до промяна на швейцарското правило - 50% от инфлацията и 50% от средния осигурителен доход. Сега се говори за нова промяна, защото инфлацията стана много висока. Имаше предложение да се ползват или само 100% от ръста на осигурителния доход, или 100% от ръста на индекса на потребителските цени според това кое е по-високо. Сегашното правило доста добре отразява необходимостта от индексация на пенсиите и не мисля, че трябва да се прави нова промяна.
- Може ли да се постигне 3% дефицит в бюджета за 2023-а, без да се вдигат данъците?
- Категорично е възможно. Доста икономисти направиха коментари, че има сериозни резерви, които биха могли да се използват, например вземане на 100% дивидент от държавните предприятия и дружества, които са основно от енергетиката и военнопромишления комплекс. Изключително високите цени на електричеството и голямото производство на военна техника и оборудване заради войната доведоха до едни много значителни приходи в тези дружества. Вземането на 100% дивидент, което е около 850 млн. лв., е напълно обективно и оправдано.
Всички намалени ставки за ДДС и акциз, които бяха направени заради пандемията, инфлацията и войната в Украйна и бяха обявени като временни, е крайно време да се върнат на предишните си нива. Това ще даде една икономия от около 700 млн. лв., които никак не са за пренебрегване.
Има и други възможности - могат да бъдат поставени и лимити за издръжка в държавната администрация, знаем, че в края на годината се започва едно сериозно харчене на средства, което може да бъде спестено с поставяне на такива лимити. Не на последно място са капиталовите разходи, които в бюджета, който предвиждаше 6% дефицит, се очакваше да бъдат 10 млрд. лева. Измина половин календарна година и общо взето, не са направени сериозни капиталови разходи, а едва ли в оставащата половин година биха се реализирали. Едно свиване до 7 млрд. ще освободи ресурс от 3 млрд., който, събран с останалите приходи, за които говоря, и с още няколко други икономии, ще сведе дефицита до 5,6 млрд., което е около 3% от БВП, който се очаква.
- Предишното Народно събрание въведе формула за минималната работна заплата, която от 1 януари догодина трябва да е 50% от средната. В момента работна група разглежда въвеждането на европейската директива, може ли за по-малко от година да имаме нова формула?
- Не мога да се ангажирам с такава прогноза. Смятам, че това, което е прието, е възможно да претърпи някаква промяна, защото има доста спорове. Когато бъде готова наредбата за това как ще се определя минималната заплата, ще има обсъждания до какво ще доведе прилагането на такова правило.
Използвам случая, за да обърна внимание, че продължава да има плащания, които са обвързани с минималната заплата. Това е един архаизъм, който продължава от години.
Опитвахме се на няколко пъти да развържем социални плащания от минималната заплата, но за съжаление, те продължават да съществуват и точно те са причината много пъти минималната заплата да не бъде вдигана - защото всички тези плащания са бюджетни и те автоматично нарастват с МРЗ.
Няма как социалните плащания да бъдат обвързани с минималната заплата, която е оценка за труд. Ако всички социални плащания се отвържат от нея, това би направило много по-лесен начина за нейното увеличаване. Не говоря за замразяването на социалните плащания, но за тях биха могли да се приложат някакви индексации, подобни на швейцарското правило - било с ръста на инфлацията, било с ръста на БВП, а това са измерители, които са обективни. Ако има политическа воля за отвързването на социалните плащания от минималната работна заплата, би било много по-лесно да се приложи нейната актуализация през следващата година.
- От 1 юни социалните помощи бяха обвързани с линията на бедност. Това добро решение ли бе?
- Преди индексацията на пенсиите от 1 юли 660 хил. пенсионери, които получават пенсии за трудов стаж и доход, и още 300 хил., които получават социални пенсии - или общо над 1 млн., са пенсионерите под линията на бедност. В крайна сметка държавата все още не е намерила начин да ги изведе над нея.
Предизвикателствата пред новото правителство остават, защото от 1 юли една част от пенсионерите ще излязат от линията на бедност, но това не се отнася автоматично и за социалните пенсии.
- Защо така бързо скачаха цените, а сега, когато инфлацията пада, така бавно пълзят надолу?
- Винаги има отстъп във времето, през което се нормализират някои цени. Това преди всичко се дължи на факта, че много от производителите натрупаха сериозни загуби заради високите цени на електроенергията и суровините. Те не могат изведнъж да свалят цените, при положение че трябва да покриват тези загуби. Сега ще има по-плавно и по-бавно връщане към по-ниските цени, защото се налага компенсиране.
Визитка:
- Завършила е Техническия университет в София със специалност “Инженер по електроника”, има магистърска степен по финанси от УНСС. Има пет специализации в чужбина, между които Harvard Kennedy School, САЩ
- В началото на 90-те основава консултантската компания “Бизнес Интелект”
- От 1996 до 2001 г. е изпълнителен директор на “Албена инвест холдинг”
- Вицепремиер в кабинета “Сакскобургготски”, министър на труда и социалната политика и на икономиката. За постиженията си в социалната сфера е удостоена със Световната награда на ООН за принос към достигане на Целите на хилядолетието за развитие
- От 2005 до 2009 г. е депутат в 40-ото НС, евронаблюдател и евродепутат
- Занимава се с консултации по инвестиционни проекти, работи като бизнес треньор, ментор и коуч
