Д-р Цветеслава Гълъбова, съпредседател на инициативния комитет по издигане на президента за втори мандат, отговаря на 5 въпроса на "24 часа" по повод 60-ия рожден ден на Румен Радев:
1. Първата ви среща с него? Как се промени с времето това първо впечатление?
2. Каква е тайната на безаварийната му трансформация от въздушен ас в президент?
3. Ако днес си вземе почивен ден, къде мислите, че може да го откриете? Има ли хоби, какви са любимите му занимания извън “Дондуков”?
4. Как се държи и как говори официално и с приятели, в неформална среда - колко е различен?
5. Кои качества цени най-много у другите хора и кои го отблъскват?
1. Първата ни среща бе на 4 май 2020 г., - помня, защото бе в началото на пандемията. Бе по негова покана, за да обсъдим психичното здраве на нацията, както той каза през усмивка. С прекрасно чувство за хумор е. Има нормално и човешко общуване и се държи изключително естествено - без грам високомерие.
Впечатли ме, че задава изключително точни въпроси, центрирани върху проблема, много внимателно слуша отговорите и ги анализира. С времето първото ми впечатление се затвърди. Винаги ще помня по какъв начин ме покани да съм съпредседател на инициативния му комитет. Беше около 17 ч и бях уморена от много прегледи на пациенти, тогава говорех с поредния по телефона и му обяснявах терапията му за 25-и път. Видях, че някой настоятелно ми звъни и върнах обаждане. Човекът не се представи, светна ми червена лампа, че този глас ми е познат, но бях много уморена и не се задълбочих. Първо ми каза “доц. Гълъбова” и веднага отвърнах, че не съм доцент. Реагирах остро - не обичам да ме титулуват, но последва “проф. Гълъбова” и обясних, че съм един прост доктор. Той се засмя: “Имате ли място за ВИП пациент?”. Буквално избухнах, защото до този момент всеки ми пращаше за преглед Бойко Борисов. И му казах: “Абе, хора, не разбрахте ли, че този човек не е за психиатрия, а за затвора!”.
След като разбрах с кого говоря, изпитах срам, че съм реагирала прекалено екзалтирано, направо просташки, и се извиних.
2. За мен това не е тайна и не е необичайно, защото работя в сферата на човешката психика и имам представа какви качества се изискват за тази изключително рискова професия на военен пилот - освен знания в различни сфери (от математика през устройство на самолети до метеорология), и много сериозни психологически качества: бързина на реакциите, устойчивост, аналитичност, отговорност и здрава и стабилна психика, която да е устойчива на различна турбуленция. Работата на президента е изключително отговорна, но за мен не е учудващо, че той се справя с нея бързо и лесно. Има до себе си изключително опитен политик - Илияна Йотова, и мисля, че този тандем се справя добре. През годините той придоби много политически опит, който в комбинация с неговите лични качества го направи държавник, а не просто политик.
3. Допускам, че като всеки натоварен с умствена работа човек, с много отговорности, обича да е сред природата. Установих, че е в изключително добра физическа форма, когато открихме кампанията с поход до Черни връх. Всички бяхме впечатлени с каква лекота измина 7 км на отиване и връщане. Част от групата спирахме и поокапахме, а той все едно изкачваше не Витоша, а “Витошка”.
4. В официална среда всички виждаме, че той е сдържан, мери си приказките, което е съвсем логично. Това, което каза при връчването на мандата, бе наречено “изпускане на нерви”, но за мен е изразяване на лична позиция, на която има право. Официалният му език е много добър и винаги намира точните думи, защото има богат речник с по-сдържана интонация. Но съм го виждала да говори с моя внук, тогава на 9 г., и веднага му привлече вниманието с разказ за самолети. В нощта на изборите го видяхме да свири на китара.
Никога не съм го чувала да използва груби думи или обидни квалификации за опоненти. Много възпитан човек, който отлично владее изявата на своите емоции, а това е белег на много висок интелект.
5. Само той може да даде верния отговор. Моята преценка е, че високо цени прямата позиция, защитена с аргументи. Готов е да изслушва своите опоненти и да влезе в спор, но чува какво му се говори. Лицемерието и лъжата, колкото и клиширано да звучи това, са нещата, които най-много го отблъскват.