Социологът Кънчо Стойчев отговаря на 5 въпроса на "24 часа" за Румен Радев.
1. Как според вас успява Румен Радев да удържа тежестта на всичко, през което премина през последните 3 г., в които трябваше да назначи 4 служебни правителства и да преживее атаките и от хора, които смяташе за съюзници?
2. Кое е най-силното послание от Радев, което сте чули за близо 7-те му години на държавния връх?
3. А най-голямата му слабост?
4. Какво трябва да промени и какво задължително да запази в изявите си?
5. Какво го отличава от предшествениците му - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев?
1. Сложен президентски мандат, за който ще се говори десетилетия напред. А той и още не е свършил!
Принципност и постоянство - това са може би двете отличителни черти на Радев, вероятно изковани и от воинската му професия. Той не се върти като пумпал, неговото поведение е предвидимо във всеки един момент. В различни моменти той е мразен или обичан от различни партийни върхушки не защото мени позициите си, а тъкмо обратното - защото те са безпринципни.
2. “Няма да ми запушите устата, аз ще говоря и правя онова, което считам за важно за България.” Той пряко може би не би го формулирал така директно, но всъщност го прави всеки ден и затова е най-уважаваният държавник вече 7 г.
3. Радев не е политик - тоест той не хитрува, не се води от собствени егоистични интереси, не лъже от сутрин до вечер, доверчив е. А по силата на нашата - и не само наша, но и евро-атлантическа среда - той изглежда неадекватен, защото не е лицемер.
4. Румен Радев е стабилно изградена личност с ярки характеристики и на прага на шестдесетата си годишнина трябва да продължи да бъде себе си. Нямам колебания, че ще го направи.
5. Всичко, което вече споменах. В интерес на истината, дотук ние сме имали добри президенти, с изключение на един. Както би казал Алф : “Благодаря, че не споменаваш имена”. Бидейки не политик, а един от нас, Радев е най-доброто, което сме имали. Не защото да си политик е лошо - напротив, би следвало да е за уважение. Но не тук и не сега, за съжаление. Под “тук и сега” имам предвид не просто и само любимата ни България, но и любимата ми Европа.