За първи път театърът е поканен на “Аполония” и ще открие фестивала на 28 август и ще закрие “Сцена на вековете” във Велико Търново на 2 септември, казва директорката на Музикалния театър
Еделина Кънева прави дебюта си като певица в Бургаската опера, а от 1996 г. е солистка на Музикалния театър. Тя е гастролирала с успех в Германия, Япония, Франция, Испания, Израел и други държави. Репертоарът ѝ включва централните партии в много класически оперети и в мюзикъли като “Котките”, “Уестсайдска история”, “Мама миа” и др. Кънева е и музикален продуцент на тв предавания и инициатор и участник в много поп и джаз проекти.
- Госпожо Кънева, амбициозно започвате като директор на Музикалния театър – направо с Уебър и продължението на “Фантомът на операта” - “Любовта никога не умира”, чиято премиера е в четвъртък.
- Не мисля, че е прекалено амбициозно, това е в линията на моето поведение и на това, което съм обявила в концепцията си пред Министерството на културата – че ще продължавам традицията и ще надграждам.
Вече имам самочувствието, че ще надградим постигнатото във “Фантомът на операта”. Изключително впечатляващо е това, което виждам на репетициите. Аз работя вече 28 години в този театър, но не съм била свидетел на подобна мащабна постановка. Декорът е изцяло кинетичен и се върти на 360 градуса. За да напомним на зрителите за първата част на “Фантома”, полилеят пак пада от тавана.
- Какво ви накара да се обърнете точно към тази творба?
- Преводът на мюзикъла и заявката за поставянето му бяха направени още преди да заема поста, а аз съм широко скроен човек, за да не хвърля един труд на вятъра. Смятам, че така постъпват почтените хора.
Но все пак това не е съвсем първият спектакъл в периода, в което поех трупата. Концерт- спектакълът Love story, който направихме, се изигра три пъти при пълен салон. Голям успех имаше и спектакълът “Искра любородна”, който представихме за 3 март и за който беше написано специално либрето. Това също е в линията на това, което съм заявила – че ще има повече български творби.
- Когато представяхте концепцията си, ми направи впечатление, че обърнахте внимание на един проблем – че в Музикалния театър всеки пее както е свикнал, има доста разнородност в постановките. Минаха месеци и ви питам за резултатите.
- Бях готова още това лято да имаме подобен майсторски клас, но пред вид трудностите с бюджета, това, надявам се, ще се осъществи. Още преговарям и сме на път да организираме “уъркшоп”. Има уверението, че изключителното дарование Александра-Йоана Александрова, която шества по най-големите сцени в немскиговорещите държави, ще ни вмести в натоварения си график. Става дума за обучение на артистите, които играят в мюзикъли, за оперетата имаме дългогодишни традиции и там няма нужда от майсторски класове.
- Много хора питат защо класическите оперети се пеят също с микрофони, защото някои помнят, че поколението на Видин Даскалов, пееше на тази сцена без микрофони - те се използваха само за мюзикъли.
- Много бих искала да махна микрофоните при изпълнение на класическите оперети, но това ще стане, когато намерим възможност да свалим с половин метър надолу оркестрината. Защото при ремонт преди години тя е издигната нагоре, което качествено променя цялата звукова картина. Освен това тогава са затворени едни кухини, които са изпълнявали акустична роля. Всичко това е принудило ръководството да сложи микрофони на всеки певец.
Когато дойдох да работя тук, пеехме без микрофони и всичко се чуваше. Не може при класическите оперети да разчитаме на озвучителна уредба. Когато използва микрофон, певецът става мързелив, не използва целия си капацитет и интензитет в пеенето. Това е особено опасно за младите колеги – те идват тук от Музикалната академия и тъкмо да им “извадиш” гласа, свикват с микрофон. Това е пагубно за тях. Говоря обаче за оперетите, мюзикълът е невъзможно да се направи без озвучителна уредба.
- Кое ви беше най-трудното в първите ви дни като директор?
- Ако позволите да се пошегувам - това да се науча да идвам всеки ден в 9,30 и да си тръгвам понякога след 20 часа. Аз като артист съм работила и много повече, но административната работа е нещо различно. Може да ви звучи невероятно, но се чувствам уютно на това място. Всеки ден научавам нови неща. Преди първия работен ден си купих една книга: “Първите 90 дни на мениджъра”. Не се смейте – нямам подготовка да ръководя 302-ма човека. Всяка вечер си я четях и си подчертавах абзаци.
- Мисля, че човек или може да ръководи хора, или не може. Това едва ли се учи.
- Аз имам едно лошо качество – много съм добра, но за сметка на това съм доста строга, дисциплинирана и изисквам същото от другите.
Хората, свързани с изкуството, са едни големи деца. Не казвам “деца” като обида, а като комплимент, заради тяхната чистота и чувствителност и точно това ми харесва. Чувствам се на мястото си.
- От първия ден ли? Защото май не ви посрещнаха добре след спечеления конкурс – имаше подписка, недоволни.
- Всеки, който беше на моето място, щеше да "получи от същото" - не беше подходящо да се правят подобни циркове, най-малкото не подхождат на национален културен институт.
Много от хората, които се бяха подписали, дойдоха да ми кажат, че съжаляват. Българите сякаш се страхуват от новостите, от промените. Това е синдром, който ми е много необясним – така се привързваш към нещо или към някого, че въобще не ти минава през ума, че може да има и нещо по-добро.
- Добре, какво следва след “Любовта никога не умира”, освен че идва краят на сезона?
- Музикалният театър трябва да се превърне в продуцент на съвременна българска музика и това е една от целите ми.
Трябва да се направят мюзикъли по модела на “Мама миа”, т.е. вече известни произедения да се превърнват в спектакъл с либрето. Преговаряме с един от най-известните автори на популярни песни и през следващия сезон можете да очаквате такъв мюзикъл. Не мога да издам името, поне не докато сключим договор. Има доволно много хубава българска поп музика, от която може да се направят много мюзикъли.
Днес получих окончателно разрешение от британската агенция “Конкорд театрикълс” - тя държи правата за мюзикъла на Коул Портър “Целуни ме, Кейт”. Така че нашата първа премиера наесен ще е тази.
Следва класическа оперета, най-вероятно това ще е “Теменужката от Монмартр” на Калман.
- Вече всички театри използват интензивно летния сезон за представления на открито. Музикалният театър какво ще прави?
- През последните две години се прави фестивал в парка на Военната академия. Отново за да спазя традицията, въпреки, че традиция не се прави за две години, ще е по-скоро детско издание. Това ще е през юли, като спектаклите там ще започват в 10,00 часа.
Това, с което искам да се похваля, е, че за първи път в историята си Музикалният театър е поканен на “Аполония”. И не само сме поканени, а и ще открием на 28 август тези празненства на изкуствата с голям гала концерт “Щраус-Лехар-Калман” с целия оркестър, десет солисти и малко балет предвид размера на сцената там.
За първи път сме поканени и да участваме на “Сцена на вековете” във Велико Търново. На 2 септември ще закрием този фестивал отново с гала концерт с най-красивата музика от оперети и мюзикъли.
А на 7 септември в Античния театър в Пловдив ще представим отново бляскавия спектакъл “Музите на Максим”, който софийската публика видя на 10 май в зала 1 на НДК и имаше огромен успех. На 28 септември сме поканени на фестивала на плодородието, където ще се представим с Love Story.
През това време активно ще възстановяваме репертоара си и както винаги, ще открием сезона на 1 октомври с концерт, посветен на Деня на музиката.
След това има международен конкурс на името на Маргарита Арнаудова и продължаваме с редовите спектакли и подготовката на скедващата ни премиера “Целуни ме Кейт”.
- А какво е финансовото състояние на Музикалния театър?
- Не искам да се хваля, но не искам и да се оплаквам! Очакваме с нетърпение повишаването на единния разходен стандарт от 1 октомври, с който фактически се издържаме. А каквото се изисква от нас, ние го правим и завършваме сезона с бляскавата премиера на “Любовта никога не умира”.
