И аз имам предложение за промяна на основния закон - решение за приемане на бюджет с дефицит да се взема само с конституционно мнозинство, казва икономистът
Още акценти от интервюто:
- Когато ние бяхме в управлението, България беше много по-бедна. При Муравей Радев беше 10 пъти по-бедна от сега. Въпреки това политиката на излишъци или малки дефицити беше норма
- Бих искал да видя 4 големи приоритета за нацията за следващите десетки години - демографската политика, дългосрочна финансова стабилност, опазване на границите от мигрантско цунами и прозападен цивилизационен избор
- България имаше дата за еврозоната - 1 януари 2023 г., и отговаряше на всички условия. И Кирил и Асен лично я отложиха, а след това водеха политики, които ни отдалечиха много. Тоест ние от точката на дузпата си вкарахме автогол
- Г-н Василев, как ще коментирате това, което се случва с Иван Гешев - ВСС го освободи, чака се решението на президента? Одобрявате ли това?
- Ще се радвам такива саги най-после да приключат, защото обществото и цели партии от няколко години се занимават предимно с тази тема. Като гражданин моето доверие в съдебната система е точно такова, като на повечето българи. Но също така като гражданин и представител на бизнеса смятам, че за бизнеса надеждите за промени в съдебната система са по-широки от тесните приоритети на юристите. За нас е важно скоростта на работа на съдебната система да се увеличи например 10 пъти.
- Как се отразява на държавата тази битка между Гешев и политиците?
- Разбирам, че от няколко години всичко, което интересува журналистите и обществото, са ежедневните разправии в държавата. А бих искал да се занимаваме с нещата, които ще имат значение след 5 или 20 г. Тогава вероятно никой няма да си спомня кой е бил главен прокурор и по какъв начин е бил махнат. Липсват ми приоритетите на нацията за бъдещето, за които отдавна не говорим.
- Предстои отваряне на конституцията и за съдебната реформа, за което ГЕРБ и ПП-ДБ постигнаха конституционно мнозинство с ДПС. Какви са очакванията ви – ще бъде ли реализирана най-накрая тя или отново ще останем на приказки?
- Да. В момента има политическа нагласа за това и вярвам, че това ще се случи. Говорейки за конституционна реформа, и аз имам предложение за промени в конституцията. То не е от днес, формулирал съм го за първи път преди 10 г. – решение за приемане на бюджет с дефицит да може да се взема от НС само с конституционно мнозинство. Предлагам причините, за да има изобщо дефицит, да са събития като: война, природно бедствие, пандемия, мигрантска криза, рецесия и на шега – кацане на извънземни. В момента не съществува нито една от тези хипотези и не виждам икономически причини за дефицитите през последните няколко години.
- На фона на споровете дали да е 7 или 3%, вие смятате, че бюджетът трябва да е въобще без дефицит, така ли?
- Да. От 25 г. съм последователен във вижданията си, че трябва да се пази балансиран бюджет. Когато ние бяхме в управлението, България беше много по-изостанала държава. При Муравей Радев може би беше 10 пъти по-бедна от сега. Въпреки това тогавашното поколение политици сме смятали, че финансовата стабилност е нещо много важно, че дълговете трябва да намаляват и държавата трябва да трупа финансови мускули, а не да взема безкрайни дългове. Затова тогава политиката на балансирани бюджети, малки дефицити или големи излишъци е била норма. Отказвам да мина на вълните на сегашните управляващи, които зомбират обществото, че нормалното е да имаме дефицити между 3 и Х процента.
- Въз основа на какво обаче правите този си анализ, след като не сте част от властта и нямате реален поглед върху състоянието на хазната?
- Все пак много хора разбират от макроикономика. Един от проблемите в момента е, че цялата държава чака само един човек да внесе бюджет и по тази тема няма никаква интелектуална или експертна дискусия. Не съм чул нито политическите партии, нито обществени групи да коментират кои трябва да бъдат приоритетите на бюджет 2023. Всички чакаме един министър според своите виждания, които не споделям, да внесе предложения за над 70 милиарда. Затова ще споделя какви приоритети трябва да има в бюджета според мен, които се различават от това, което виждаме в последните години.
Първо, демографски мерки. Бюджетните разходи, които нараснаха от 42 млрд. през 2020 г. на над 70 млрд. през 2023 г., трябваше да включват 1-2 млрд. лв. за демографски мерки. Например - 20 хил. лв. за новородено дете, поне четворно увеличаване на месечните детски надбавки на 200 лв. и незабавно построяване на всички необходими детски градини.
- Това не са ли прекалено популистки мерки?
- Не. Популистите не гледат към утрешния ден, те харчат днес. Демографските мерки са насочени към бъдещето. Това не е популизъм, а загриженост, че българската нация ще изчезне. И като няма деца, които се раждат и остават в България, да забравим за щедри социални разходи.
Второ, в какво състояние е оградата по границата? Какво ще се случи, ако по някаква геополитическа причина 5-6-7-цифрен поток от мигранти се насочи съм българската граница? Коя институция се занимава с този въпрос? Кой изобщо е споменал темата като важен държавен и бюджетен приоритет? Подкрепям военния министър за приоритета му за модернизация на Сухопътните войски.
Трето, за да се спестят милиарди от капиталови разходи, предлагам големите инфраструктурни обекти като всички магистрали, ВиК, жп, летища, пристанища да се строят чрез концесии. Тогава парите ще се пренасочат към други пера или към намаляване на дефицита.
Освен това приоритет трябва да бъде образованието, където изоставаме – особено във висшето.
- Финансовият министър обеща да запази социалните плащания и същевременно да постигне 3% дефицит. Възможно ли е това?
- В момента ни управляват политици, които са показали през годините, че за тях единствената ценност е изпреварващо увеличаване на социалните плащания. Ако ми кажете, че те имат друг житейски или политически приоритет, много ще ме изненадате.
Подкрепям запазване на сегашните ниски преки данъци; премахване на всички намалени ДДС ставки с изключение на международния туризъм, където предлагам намаление от 9 на 5%. Както и премахване на енергийните помощи, защото те не отговарят на принципите на пазарната икономика, а и сега цената на енергията е по-ниска. Държавата даде 10 млрд. за енергийна подкрепа – стига толкова. Ако питаме популистите, те винаги ще искат още по-големи харчове. Така нито 3, нито 5, нито 8% дефицит им е достатъчен.
За мен играта с процентите бюджетен дефицит много прилича на футболен резултат. Във футбола е добре отборът да побеждава. В бюджета е добре държавата да трупа финансови мускули, а бюджетен излишък е като победа във футбола. По време на тройната коалиция всяка година имахме излишъци над 3%. Както и отборът на Стоичков газеше наред. Сега националният отбор по футбол пада “само” с 0:3 от Унгария. На същото прилича и твърдението, че ще се стараем с огромни усилия да се вместим в някакъв лош Маастрихстки критерий от 3%. А ако нямаше Маастрихстки критерий, тези хора щяха да кажат 5-6-7-10 дефицит. За мен това е неправилна политика.
- Каква е идеята ви за намаляване на ДДС ставката за международния туризъм – защо само за него?
- За мен входящият туризъм прилича на износ на място. Дали германецът ще изпие бирата в България или ще изнесем българска бира да я изпият в Германия, икономически е едно и също. При износа има нулево ДДС. Ако при туризма има 20% – това не е далновидно. Освен това България не е самостоятелен остров, а се конкурира със съседните туристически пазари – Турция, Гърция и др., където обикновено има намалено ДДС за туризма. За да сме конкурентни, трябва да имаме ниска ставка конкретно за международния туризъм и предлагам 5%.
- Казахте, че Кирил Петков и Асен Василев не са искали влизане в Еврозоната...
- Да, учудвате ли се?
- Нали в момента това им е цел?
- Това е отлично! Но аз от 2005 г. говоря, че България трябва да влезе в еврозоната. Намерете тяхно интервю преди 2022 г., където да споменават темата. Разбира се, че ги подкрепям да вкарат България в еврозоната, но предупреждавам, че политиките, които те водиха досега и които продължават да предлагат, не задължително водят към ускореното ни приемане. Дано да успеят.
- Да се отложи още членството ни или въобще да не влезем в еврозоната?
- Историческите прозорци не стоят вечно отворени. България имаше 10-годишен период, в който трябваше да въведе еврото. Ние го проспахме изцяло. Това е все едно да чакате предложение за брак 10 г. и да видим отлагането дали означава щастлив край, или не. Ако сега не влезем, може това никога да не се случи.
- Имате ли сигнали в тази посока?
- България имаше дата 1 януари 2023 г. и отговаряше на всички условия. И Кирил и Асен лично отложиха датата за 2024 г., след Хърватия. След което техните политики ни отдалечиха много от целта. Тоест ние от топката на дузпата си вкарахме автогол.
- Кога е реалистичната дата тогава?
- Да кажат хората, които ни докараха дотук. За мен – веднага, ако се изпълняват правилните политики.
- Очаквате ли, че ако референдумът на “Възраждане” се произнесе...
- Точно това ви казвам! През 2021 г. нямаше референдум на “Възраждане”, защо не побързахме тогава? Сега трябва и с референдум да се занимаваме. Но в същото време не казвам, че референдумът би бил спечелен от евроскептиците. Обществен дебат изобщо не е провеждан, хората още не са информирани. Вярвам, че повечето българи искат България да е модерна западна държава и ще подкрепят еврото.
- Ако той се проведе с местните избори сега и резултатът е “не” на еврото, какво следва?
- Питайте управляващите, които твърдят, че са “за” еврозоната. Къде им е кампанията в подкрепа на еврото? Къде са 10-те милиона, които последното правителство си гласува за комуникационна кампания за еврозоната?
- Вие бяхте министър и по време на тройната коалиция, където партньори на НДСВ бяха БСП и ДПС. Като гледате сегашния съюз между ГЕРБ и ПП-ДБ, колко живот им давате?
- Много пъти съм казвал, че е по-добре да има някакво редовно правителство, отколкото никакво. Така че съм от хората, които много се радват, че има нов кабинет, и им пожелавам успех. Денков е интелигентен и възпитан човек, харесват ми министрите, радвам се, че правителството е прозападно. Дотук добре. Дали е реформаторско – не съм чул идеи, но предстои да видим.
- ГЕРБ и ПП обаче публично обявяват, че си нямат доверие, за разлика от вас преди години, когато намерихте верния тон помежду си.
- Ние имахме същата степен на ниско доверие, но имахме по-висока степен на възпитание и лидери, които си говореха с уважение и задаваха положителен тон отгоре надолу.
Колкото и да се критикува формулата на тройната коалиция 3:5:8, тя всъщност беше работеща. Във всички министерства имаше заместници от трите партии, така беше и в областните администрации. А в момента една половин парламентарна група с 37 депутати – “Продължаваме промяната”, е взела 98% от властта в държавата. Това не е здравословно за нито един от участниците в процеса, защото е рецепта за конфликт. Нито е логично за малка полупарламентарна група да има толкова много власт, нито е добре тя да лиши своите партньори от участие, защото те може да не са дългосрочно мотивирани тази конструкция да продължи.
Но всичко зависи от това дали правителството ще работи успешно. Ако прави правилните неща, и аз всеки ден ще ги подкрепям, а и много хора също. Пожелавам им 4-годишен мандат.
- Казахте, че България в момента е като заседнал асансьор и имате идеи за бъдещето. Какви са те?
- За който и сектор да ме попитате в момента – министерството на икономиката, във всичките му 4 парченца, строежа на нови магистрали, модернизация на пристанища и летища, реформи в целия публичен сектор като пенсионен модел, здравеопазване, образование, отговорът ми е един и същ – заседнал асансьор. Това означава липса на работещи институции, липса на визия и програма.
- Не е ли нормално това след 2 г. политическа криза?
- Сега имаме редовно правителство, това са политически партии с големи претенции, с високо образование. Хайде да си покажат управленската програма.
Бих искал да видя 4 големи приоритета за нацията за следващите десетки години. Първият е демографската политика. За мен задача №1 на всички правителства е да увеличат раждаемостта между 2 и 3 пъти. Няма нужда човек да е доктор по математика като Соломон Паси, за да изчисли, че със сегашните нива на раждаемост, без изобщо да коментирам етническия ѝ състав, води към стопяване на нацията. Може да не празнуваме 14 века България. С тази тема трябва да се занимаваме, а не със злободневните неща.
Второ, през този век ще фалират държави по света. За да не бъде България сред тях, трябва да има друга философия на дългосрочната финансова стабилност. А тя е – силна валута чрез членство в еврозоната, нисък публичен дълг, ниски данъци, висок икономически растеж. През последните 2 г. имаме прилики с епохата Виденов – в първата му година на управление дефицитът беше като предложението на служебното правителство. И знаем какво става след това.
Трето, опазване на границите от мигрантско цунами. Някой ден животът ще ни свари неподготвени. Както и, ако не дай боже има природно бедствие – също. Коя институция, кой премиер се занимава с тези въпроси?
И стигаме до икономическата политика – кога за последен път някой политик говори за такава със следните съществителни, които са били абсолютният гръбнак на предизборните и управленските програми от нашето време: приватизация, концесии, публично-частно партньорство, регулаторни режими, бизнес среда, български инвестиции, брутно капиталообразуване в икономиката, чужди инвестиции, капиталови пазари и борси, агресивно стимулиране на българския износ, кампании за стимулиране на входящия туризъм, либерализация на цели икономически сектори като енергетиката...? Кога чухте за последен път думата модернизация и в кой сектор? Ако в България изобщо има икономическа политика в последните години, независимо от броя на разроените министерства в сферата, съм чувал само следните теми: замразяване на цени, мораториум върху цени, борба с митична спекула като триглав змей в пазарната икономика. Това не е икономическа политика, а липса на такава. Това са социзмишльотини.
- Вие сте човек, който винаги е работил за оптимизация на администрацията. Как коментирате онзи запис от заседанието на ПП, в който се говореше за изчегъртване на администрацията, и последвалата го декларация, че това няма да се прави?
- Бях последният министър на администрацията и в 8-годишния си опит нито веднъж не съм попитал нито един държавен служител за коя партия гласува. Това изобщо не ме е интересувало. Имал съм и 13 зам.-министъра, които, доколкото знам, са гласували за 5-6 различни партии. И до ден днешен държавните служители си спомнят за тези добри времена за администрацията. Царят дойде на власт и забрани жълтата метла. Не съм съгласен да се разглеждат държавните служители като крепостни селяни на дадена партия. Те са интелигентни и образовани хора и са готови да следват лидерите, ако има такива. Така че не бих подкрепил теза за партийно изчегъртване.
За размера на администрацията обаче е друго. Когато преди 10 г. Асен Василев за първи път е бил министър на друго министерство, то в момента се е разроило на 4 – така работят по-добре ли? Нужно ли е това? Според мен всяка власт увеличава броя на административните структури и на служителите. По време на тройната коалиция населението беше по-голямо с милион, а администрацията беше по-малка. Ние я съкратихме със 17 хил. души. Какво пречи този месец да се направи същото? Броят на незаетите щатни бройки вероятно е 12 хиляди. Пречи липсата на политическа воля. Администрацията не работи по-добре, когато се раздува.
