Учудващо, българската икономика все още не се забавя. Има нови двигатели
Националния статистически институт публикува ревизирани данни за икономиката на България през първото тримесечие и резултатът е изненадващ. Първоначалните оценки, публикувани през месец май показваха забавяне на икономиката, с реален темп на растеж от 2% на годишна основа. Според новите данни от миналата седмица, обаче, растежът е ревизиран нагоре до 2.3% на годишна основа. За сравнение, растежът беше 2.2% на годишна основа в края на миналата година, т.е. нямаме забавяне на икономиката, дори тя леко се ускорява през последното тримесечие.
Това начало на годината е оптимистично, доколкото растежът е над прогнозите за 2023 година. Повечето прогнози за българската икономика очакват растеж от около 1.5% за цялата година като най-оптимистичните са от Министерството на финансите с 1.8%. Дори БНБ, които доскоро имаха най-песимистична прогноза близка до нулата, вдигнаха очакванията си за икономически растеж до 1% за 2023 година. Но няма нито една прогноза за рецесия в България и данните на статистиката засега са позитивни.
Все пак, има промени в структурата и двигателите на икономиката в началото на 2023 година. Потреблението значително се забавя, вероятно повлияно от все още високите нива на инфлацията, особено при храните. В същото време, обаче, имаме събуждане на инвестициите, които вече плахо растат след значителни спадове миналата година. Не на последно място, растежът на износа вече надминава вноса – като това е движено най-вече от бума в международния туризъм.
Това се вижда и в данните по отрасли. Миналата година индустрията водеше растежа в България и индустриалното производство надмина нивата от преди пандемията, но в началото на тази година този сектор вече стагнира. Това е очаквано, особено като имаме предвид, че износът на ток спадна с отслабване на енергийната криза. От друга страна, строителство, туризъм и търговия, както и информационните технологии са с висок положителен принос към растежа. Туризмът и като цяло секторът на услугите са двигателите на икономиката през настоящата година - това също е според очакванията.
И докато ситуацията в България за момента е позитивна, все пак не бива да пропускаме, че се задават облаци на хоризонта. След ревизията на данните Германия, най-голямата европейска икономика, отчете техническа рецесия, т.е. спад на икономиката в две поредни тримесечия. Много е интересно, обаче, откъде идва рецесията – практически целият спад на германската икономика идва от потреблението (както на домакинствата, така и на публичния сектор). Съдейки от продажбите на дребно, тази тенденция ще продължи и през второто тримесечие.
Какво се случва? Цените на стоките се увеличиха прекалено и потребителите не могат да си ги позволят, или не искат.
Особено в храните потребителите виждат как цените на земеделската продукция се сриват месеци наред, а цените на дребно на хранителните стоки продължаваха да растат. Това води до отпор от страна на потребителите и търсене на алтернативи – смяна на стоки, смяна на производители, смяна на магазини, ограничаване на потреблението.
Накратко, рецесията и спадът на потреблението в Германия са причинени от прекаленото раздуване на цените в началото на тази година. Резултатът ще бъде положителен, защото рецесията и свиването на потреблението рязко ще сложат край на всякакви опити за неоправдано вдигане на цените. Съответно, инфлацията в Германия и в цяла Европа ще си отиде по-бързо.
Обаче, щеше да е по-добре ако бяхме избегнали този сценарий – производителите на храни трябваше да се досетят, че не могат да вдигат цените прекалено, защото ще ударят потреблението и ще предизвикат рецесия. Но в началото на годината хранителната индустрия беше в някакво особено нерационално състояние – шефовете на хранителни фирми се хвалеха по международните телевизии, че си вдигат печалбите на база на по-високи цени без това да води до спад на потреблението. Те общо взето твърдяха, че хората няма да спрат да ядат и затова ще поемат увеличението на цените. Но не се получи точно така и
стигнахме до една изкуствено създадена рецесия в Германия и оттам на европейско ниво.
Това е пример как недалновидната ценова политика може да доведе до негативен резултат.
В тази среда на забавяща се световна и европейска икономика, България трябва да действа по-решително, за да избегне негативни сценарии. Туризмът и услугите ще теглят икономиката тази година, но трябва да се внимава да не пострадат отново както миналата година – когато близостта на войната и писания за мини плаващи в морето уплашиха част от чуждите туристи. Влизането в Шенген би помогнало значително на туризма, особено от близките страни в региона.
От друга страна, България има голям потенциал да задвижи инвестициите – основното е да се осигури предвидимост и стабилност, съответно да не се допуска голям дефицит и вдигане на данъците. Движение в посока на Еврозоната също би имало силен ефект върху частните и чуждите инвестиции. И не на последно място, трябва да се задвижат реформите и да се отпушат инвестициите с европейски средства. Имаме
достъп до 50 милиарда лева европейски фондове, въпросът е да започнем да правим нещо смислено с тях.
Така без да товарим бюджета ще можем да подкрепим бизнеса и вътрешното търсене.
