- Задали сме доста сериозен курс, който трябва да бъде продължен, казва вицепремиерът по управление на европейските средства в кабинета на Гълъб Донев
- Свършихме много, но новият кабинет ще реши с ЕК дали да затваря въглищните централи
- Влизането в еврозоната не е джакпот, то обаче е една от съставките дадена държава да бъде гледана по-сериозно и да бъде в най-тесния кръг за взимане на решенията
- Г-н Пеканов, правим това интервю в петък, три дни след като бе избрано редовно правителство. Какво завещавате на наследника си?
- Със сигурност мисля, че свършихме много работа и наследникът ми може да продължи голяма част от вече заложените реформи. На първо място - написани са законите по плана за възстановяване и устойчивост, освен това вече са съгласувани и с Европейската комисия (ЕК). Задачата на новото правителство е само те да бъдат гласувани в парламента, за да отключат важни реформи пред нас. В същото време са започнати и редица от програмите - 8 от 10-те оперативни програми вече имат процедури, които са в ход. Това е ресурс за икономиката ни - те вече могат да се използват. Редица от емблематичните проекти по плана също стартираха - за медицинските хеликоптери, за ВЕИ-тата за домакинствата и бизнеса, за енергийната ефективност. Всички тези проекти са в ход и смятам, че ги оставяме в доста добро състояние. Много работа отхвърлихме и в Комисията за енергиен преход, която изготвя пътната карта за декарбонизацията. Изключително благодарен съм на експертите в нея, заместник-председател беше доц. Мария Трифонова. Тя е изработена, но истината е, че решението на парламента да предоговаряме плана блокира финализирането ѝ.
- Написахте във вторник, че новият кабинет трябва да се фокусира върху ключовите въпроси пред страната, кои са те?
- На първо място приемането на законите, както казах - те са готови, новият кабинет има и парламентарно мнозинство. Смятам, че имат абсолютна заявена позиция, че трябва да се случат нещата в областта на върховенството на закона, другите реформи също ще ни помогнат и за влизането в Шенген, както и всички тези инвестиции да се използват по най-добрия начин. Пример е законът за ВЕИ - още през януари апелирах парламента да го приеме, така ще могат много по-бързо да се включват новите ВЕИ мощности, за които има и доста ресурс по плана. За да се случват инвестициите по най-добрия начин, е добре да имаме адекватни и модерни закони. Ясно е, че има и други теми като влизането ни в еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), по които предстои още работа, ние сме задали доста сериозен курс, който трябва да бъде продължен.
- През януари парламентът ви задължи да предоговорите с ЕК плана по отношение на въглищните ни централи. На какъв етап оставяте преговорите?
- Веднага след решението на парламента започнахме да изказваме нашата позиция защо в пълния си обем, както е заложена реформата за декарбонизацията, тоест за ограничаване на работата на въглищните централи, не може и няма да се случи. Давам един пример - имаше вече цел за миналата година за 10% намаление на емисиите от въглищни централи. Не спазихме този ангажимент, защото беше невъзможно - нито финансово беше смислено за страната, нито пък имаше смисъл от гледна точка на това, че ние изнасяхме електроенергия за други страни. В този смисъл тази част от реформата за миналата година обяснихме ясно, че беше обосновано да не се случи. Това се прие и едно от четирите изисквания, които са всяка година намаление с 10%, ще отпадне. Но трябва да се заложат нови алтернативни цели по темата за декарбонизацията. По новия инструмeнт REPowerEU сме предложили нови шест проекта, които да допринасят именно за декарбонизацията, като най-важният според мен е този за системата на ЕСО, чрез който чрез модернизация ще могат да се вграждат повече ВЕИ мощности в мрежата, какъвто интерес има. Ето начин ние да завишим обещанията какво ще се изпълни за внедряване на ВЕИ-та следващите години и надявам се, това ще откликне именно и на исканията на ЕК. Но е ясно, че е трудно да се случи пълно отпадане на реформата за декарбонизация.
- В началото на май в парламента казахте, че до края на месеца трябва да бъдат изпратени неофициално всички наши предложения за промени в плана, а до края на юни и официално. Изпратихте ли ги в крайна сметка?
- Изпратени са неофициално, дори получихме вече отговор от ЕК. Комисията приема някои от проектите, други - не толкова. ЕК приема най-добре тези за модернизация на електропреносната система, проектите на ЕСО, тъй като те ще гарантират именно включването на тези нови ВЕИ мощности в мрежата. ЕК е по-малко склонна да финансира модернизация на газопреносната система, за което има два изпратени проекта. Сега работата на новото правителство е да реши дали това, което вече ЕК е дала като първоначална оценка, те я приемат, или не. Може новото правителство да има други приоритети и да не иска например проекта на ЕСО. Оставихме на тях финалното решение, все пак това е дългосрочна инвестиция.
- Как е разписано предложението за промяната, засягаща въглищните централи - напълно отпада изискването за намаление с 40% на въглеродните емисии или се договаря по-нисък процент?
- Това не е изпратено, изпратени са само проектите, които ще се финансират от новия механизъм. Проектите в него изпълняват целите на декарбонизацията, тоест по-високи цели за Зелената сделка, и допринасят за това да имаме обща позиция. С оглед на това какъв ще е крайният им вариант, ще трябва да се реши каква позиция ще изпрати България официално за намаляването на по-малко от 40%. Това е етапът, до който стигнахме.
- Вярно ли е, че ЕК иска от нас да увеличим ВЕИ мощностите, като за сметка на това ще можем да намалим изискването за ограничаване на емисиите?
- Такава беше нашата позиция във всички преговори през последните месеци и смятам, че убедихме ЕК, че това е виждането на България. Какъв ще е точният процент на намалението, предстои да се реши при финализирането на преговорите, което трябва да направи новото правителство.
- Кога да очакваме отговор?
- Надявам се докъм края на юни, началото на юли правителството вече да подаде към ЕК официално целия инструмент REPowerEU, ние сме им оставили готов пакет проекти, които смятам, че спадат към възможностите за финансиране. Те могат да ги приемат, могат и да ги отхвърлят. След изпращането обикновено месец или два отнема на комисията да оцени и да каже финално какво смята.
- Споменахте, че по REPowerEU страната ни очаква 1 млрд. лв., в каква посока ще бъдат насочени средствата, които останат от проектите?
- Остатъкът от сумата по проектите, който изпратихме, според мен трябва да се използва отново за най-успешните. Те ясно се вижда кои са - енергийната ефективност, има сериозен интерес и към ВЕИ-тата за домакинствата и бизнеса. Не на последно място е и най-успешният проект - този за софийското метро. Въпреки че съм имал критики към това, че столицата получава доста голяма част от средствата от европейските фондове, това е един от примерите, който се случва по добър начин без закъснения, сигурно е, че ще се случи и е сигурно, че гражданите ще го приемат добре.
- Докъде стигна усвояването на парите по първия транш?
- Нямам притеснения там. Важно е да се разбере, че това е нов инструмент, миналата година се преборихме да получим парите в рамките на 2022 г. - това не беше сигурно, случи се с доста убеждавания на ЕК и го смятам за успех. Получихме парите през декември, сега има средства за реализирането на всички тези проекти, които вече се случват. Вече има дори “построени” части от инвестициите - например софийското метро, текущият проект на ЕСО, който също е завършен. Инвестицията в проекта на метрото е поне 100 млн. лева, проектът на ЕСО също е около 250 млн. лв. Тази година бяха открити и вече оценени голям брой процедури на Министерството на иновациите и растежа - за киберсигурност, за кръгова икономика, за ВЕИ-та за бизнеса, като части от договорите вече са сключени. В момента, в който фирмите си поискат парите по тези договори, те ще могат да бъдат разплатени. Разплащането тук върви на неравномерни интервали и големи части се случват изведнъж. Имаме 3 млрд. лв., които получихме благодарение на първото плащане, което ни дава възможност да разплатим всички тези неща, които се случват. С огромен интерес завърши кандидатстването за възможността за 100% безвъзмездно финансиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност. Средствата там са 1,1 млрд. лв., а кандидатстванията бяха за 4 млрд. В следващия месец или два ще приключи оценяването на сградите, които ще са избрани за финансиране, след което ще започне и реализацията. Ще стартира и разплащането, отчасти авансово, за да може да започнат процедурите. По плана доста голям ресурс ще бъде използван тази година, дори най-вероятно повече от получените 3 млрд., но това е част от начина, по който функционира механизмът.
- Може ли да се навакса закъснението с получаването на втория и третия транш?
- Към момента нищо фатално не произтича от забавянето. За бюджета няма чак такова голямо значение дали парите ще дойдат през април, или през август, но е важно парламентът да се съсредоточи върху законите, защото те отключват инвестициите. Бавно се движим с приемането им, ние ги изработихме още през октомври. Оттогава досега са приети 6-7, остават още 9 и има 2, по които предстоят решения. Ключово в Закона за енергетиката е кое министерство ще менажира системата за енергийна бедност, изработихме дефиницията за енергийна бедност, което беше дълъг процес. Сега трябва да се вземе политическото решение кое ведомство ще се заеме с тази задача. В края на служебния кабинет ние не сметнахме, че е редно да вземем това решение. Според мен това трябва да бъде Министерството на труда и социалната политика. В момента, в който това решение се вземе, ще може да бъде внесен в парламента и този законопроект, по който също има 4-5 мерки, част от плана.
- Какви са вашите наблюдения по отношение на приемането ни в еврозоната, има ли напредък в разговорите с ЕК?
- Противно на твърденията в обществото, ние ще влезем в еврозоната тогава, когато сме готови и сме покрили всички критерии. През тази година основната трудност беше инфлационният критерий, огромни усилия положихме инфлацията да спада и това се случва в последните месеци, но не достатъчно бързо. Уверен съм, че ще продължи тенденцията и догодина ще сме покрили този критерий. Трябва да продължим да покриваме и другите критерии - дефицитния и дълговия. Трябва да се приемат и три изменения на закони, които изготвихме и за които смятам, че има мнозинство в парламента, тъй като една от целите на новото управление е влизането ни в еврозоната. Тук също трябва бързина - това са Законът за мерките срещу изпирането на пари, промените в Търговския закон, както и Застрахователния кодекс, по който имаше различни мнения за това дали промените няма да ощетят някого. Когато тези неща станат факт, тогава ще сме готови от гледна точна на формалните критерии. През миналата седмица бях поканен на годишната среща на Хърватската централна банка и Международния валутен фонд и виждам ясно как влизането в еврозоната засилва доверието в дадена страна, води до повече инвестиции, по-голямо доверие на финансовите пазари и по-ниски лихви.
- А как се отрази влизането в еврозоната на Хърватия от началото на годината?
- В случая с Хърватия виждаме, че голяма част от страховете им не се реализираха - минали са само пет месеца, всички цени вече са в евро и хората без проблем се разплащат. Носи им полза и в туристическия сектор. Така че няма нищо страшно, Хърватия ни дава добрия пример. Хората, разбира се, се притесняват от големите трансформации и си мислят, че те могат да ги доведат до големи загуби. На срещата бяха и представители на балтийските страни, които в 10-те години след влизането си в еврозоната продължиха да растат икономически, а доходите им да се покачват. Един от факторите за това е еврото. Разбира се, не е само той, ще са ни нужни и реформи, и инвестиции - влизането в еврозоната не е джакпот, то обаче е една от съставките дадена държава да бъде гледана по-сериозно и да бъде в най-тесния кръг за взимане на решенията. Големият мит е, че ние сме малка държава и няма да сме силно представени, когато влезем в еврозоната. Мит е, защото малките държави всъщност биват непропорционално много представени. На всеки шест седмици се събират гуверньорите на централните банки и малките страни са напълно наравно с другите, няма система на гласуване, в която гласът на единия тежи по-малко от този на друг. Напротив - всички гуверньори се събират два дни и обсъждат решенията, които се взимат за паричните политики. Това е механизъм, с който България може да бъде много по-сериозно представена на световната сцена, това се вижда при много други страни като Португалия и Ирландия, успели да излъчат посредством участието си в еврозоната вицепрезиденти на ЕЦБ, президенти на еврогрупата. Постигат го посредством участието си в еврозоната, но и разбира се, чрез достойни хора, които ги представляват.
- Коя дата виждате като реалистична за еврото - 1 юни 2024 или 1 януари 2025 г.?
- Мисля, че в началото на следващата година България ще бъде готова, за да може да влезе в еврозоната в началото на 2025 г. Това е реалистичният срок. По отношение на датата 1 юни - ще е много трудно, повечето страни влизат на 1 януари следващата година, считано от годината, в която са поискали конвергентния доклад.
- Има ли твърди гаранции, че няма да се променя курсът на лева при приемането на еврото?
- Да, няма да се промени курсът, това е записано и в решение на парламента и не е било повдигано като въпрос никога, така че смятам, че по тази си позиция България трябва да бъде категорична.
- Виждате ли проблем в сегашната структура на правителството - няма вицепремиер, който да отговаря конкретно за евросредствата. Асен Василев поема и финансовото министерство, и вашия ресор?
- Винаги съм смятал, че е по-трудно, когато два големи ресора трябва да ги управлява един човек, колкото и подготвен и компетентен да е. Двата ресора не са толкова еднакви, колкото хората си мислят - бюджетирането изисква съвсем друг начин на мислене, европейското финансиране включва дипломация, преговори по редица теми и срещи с Брюксел.
- След като натрупахте повече опит в политиката, ще ви видим ли отново в нея под една или друга форма?
- За момента нямам такива планове, готов съм да помагам за дебатите по икономическата политика, бил съм активен още преди да бъда част от служебните кабинети, и ще продължа да бъда - понякога с критика, понякога с помощ към управляващите. Иска ми се да подобряваме средата на разбиране за икономическите процеси в страната. Днес преподавах в СУ и съм горд от думите на декана, че моят курс по парична политика с най-модерните модели, в които се измерват ефектите от паричната политика върху различните домакинства, се преподава за първи път в България. Иска ми се да връщам в страната ни това, което съм научил по света, по тази линия създадохме и Съвета по икономически анализи, който в края на месеца ще има първата си годишна конференция, на която ще дойдат бележити български икономисти.
