Тя го помолила да направи малка изба под къщата, за да си държи там картофите, а той прокопал 150 метра свещени катакомби.
Макар и да звучи много нестандартно, това в действителност е една истинска любовна история. Въпреки че днес версиите за случилото се в дома на Левон и Тося Аракелян от село Ариндж на север от Ереван, са патинирани с вълнуваща доза мистика. Споменават се пророчески сънища, гласове от отвъдното, видения с напътстващи ангели и една особено странна черна котка…
Историята започва през 1985 г., когато леля Тося поискала от мъжа си да свърши малко домашна работа.
Всички комшии имат мазета, само ние нямаме, да вземеш да спретнеш една избичка, колкото да има къде да сложим на хладно и тъмно 2-3 чувала картофи, та да не покълнат.
Бива, отвърнал бай Левон, взел една кирка и си плюл на ръцете.
Обаче не след дълго ударил на камък. Помислил да го извади, но се оказала масивна скала. Упоритият 44-годишен арменец, който иначе си изкарвал хляба като строител, оставил кирката, взел чук и длето и заблъскал в камъка.
Левон Аракелян не спрял да дълбае цели 23 години. Ден и нощ. Понякога по 18-20 часа. Прокопал 150 метра тунели, зали, светилища, стълби, колони, орнаменти, отдушници… Едно зашеметяващо творение на седем нива. Починал през 2008 г., 67-годишен, иначе кой знае колко още щял да изсече. Сам-самичък. С длето и чук.
“В началото мислех, че се е побъркал, казва Тося. - Разправяше, че това ще е за хората, които ще идват тук от цял свят. Какви хора, какъв свят, луд човек!”
Когато Левон стигнал до една плоча много твърд базалт, изглежда вече нямало как да продължи. Една нощ на сън чул глас, който му дал напътствия. Да изсече кръстен знак на базалта, след това да се обърне надясно и там да копае. Така плетеницата от тунели стигнала до дълбочина от 21 метра. Надолу излязъл варовик и обработката станала по-лесна. За посоките под земята Левон винаги разчитал все на този странен шепот в ухото си. Ангелски глас или демонична обсесия? Сънища или видения? Под земята, където няма ден и нощ, било трудно да се каже. А и той сякаш работел в транс, често обземан от необясним прилив на сили.
На едно определено място в подземията Левон издигнал светилище. И мнозина днес слизат в катакомбите под къщата, само за да отправят някакво свое съкровено и дълго таено искане точно там. Не знам към кого го отправят толкова дълбоко под земята, но явно са загубили надежда в Горния свят. Или пък са били някак впечатлени или омагьосани от историите, които се разказват за това място. Някои от тях звучат повече като фантасмагории.
Самата Тося ми разказа как имали черна котка, която неизменно лежала на рамото на Левон, докато копаел под къщата. Той твърдял, че животинката му прави компания, говорел си с нея в самотните подземни занимания, пък и му пазела топло около врата. Когато починал, котката се качила на покрива и въобще не слязла на земята. После изчезнала. На 40-ия ден, като отишли на гроба на Левон, я намерили там.
Има хора, които с научен интерес разглеждат катакомбите. Разучават ги от инженерна гледна точка или пък замерват магнитните полета долу. В тунелите под къщата на сем. Аракелян е целогодишно 10 градуса. Термометрите не мърдат. Няма никаква влага. От устата ти, ако дъхнеш, излиза пара. Но не ти е студено. Впечатляващо място. Най-вече заради мащабите на това подземно творение - дело на човек с начално образование.
Днес Тося и нейните деца и внуци посрещат любопитни посетители от цял свят. Срещу входна такса от 3000 драма (15 лв) тя вече е наясно какво е имал предвид покойният й съпруг, казвайки, че оставя наследство за поколенията.
Излизайки от подземията на двора, тя ми дава да напиша впечатления в една дебела книга. Вече е пълна с коментари на хора от цял свят, а е само от 2021 г.
На масата има и два легена с бели дуди. Чудя се обаче къде си държи картофите тая жена, при така стеклите се обстоятелства.
Накрая възрастната жена ме завежда в градината и ми показва оградата - цялата с камъни, извадени от подземията. Но най-важното там е друго.
“Ето го моят Левон, казва баба Тося, сочейки изографисаният на дувара образ на мъж с чук и длето. - 23 години беше под земята, сега е тук на слънце сред цветята”.
Тя сама го е нарисувала. Прекарала е дни наред, качена на стълба, докато го завърши. Това е нейната благодарност към любимия, който така и не й направил изба за картофите, но й завещал посетители от цял свят.
Както казах в началото, това не е нищо друго освен една необикновена любовна история.
От Фейсбук.
