Войната на Путин в Украйна показа не само разрива между Русия и Запада, но и разделението в Източна Европа
През 1900 г. влак, пълен с руснаци, които никога не са напускали страната си, потегля от московската гара за Париж. По същото време друг влак, пълен с парижани, които никога не са посещавали Изтока, напуска френската столица и се отправя към Москва. Така започва коментар на политолога Иван Кръстев във “Файненшъл таймс”.
Влаковете достигат едновременно до Варшава и пътниците и в двата влака са убедени, че са пристигнали на местоназначението си. За руснаците Варшава изглежда толкова бляскава, колкото са си представяли Париж; за парижаните Варшава изглежда толкова чужда и екзотична, колкото са си представяли Москва.
Тази шега вероятно е най-кратката история на Централна Европа - регион, който не просто се намира между Изтока и Запада, а в продължение на векове е функционирал като Запад за Изтока и като Изток за Запада. Това е и място на постоянно променящи се граници и лоялност, където в рамките на един живот някой може
да се окаже гражданин на пет различни държави, без да напуска селото си
Сега, благодарение на пълномащабната война на Владимир Путин срещу Украйна състоянието и бъдещето на региона са в центъра на вниманието на всички - и историята е може би единственото кристално кълбо, което може да ни помогне да си представим това бъдеще.
Иван Кръстев описва три нови книги, които предлагат “нов прочит на историята, идентичността и философската география на Централна Европа”.
Политологът цитира един от авторите, който разказва как след първото разделяне на Полша и Литва през 1772 г. между Русия, Прусия и Австрия ирландският държавник и философ Едмънд Бърк задава риторичния въпрос: “Полша беше само закуска, къде ще вечерят?” Отговорът на автора: “За Русия това в крайна сметка ще бъде в Централна Европа”.
250 години по-късно, отговорът на Централна Европа на войната на Путин е да повтори въпроса:
Украйна беше само закуска, къде ще вечеря той?
Първите седмици след пълномащабната атака на Москва срещу Украйна разкриха разделението между Запада и Изтока в ЕС. Докато германците и французите бяха шокирани от руската инвазия, източноевропейците бяха шокирани от западната наивност; докато Париж и Берлин се страхуваха най-вече от ескалацията на конфликта, който може да се превърне в ядрен, поляците и балтийците се опасяваха от окупация, описва Кръстев.
Но с течение на времето предполагаемото единство на източната част на ЕС изчезна. Докато Полша отвори границите си за милиони украински бежанци, Унгария се оказа най-близкият съюзник на Путин в ЕС. Докато поляците, естонците, латвийците и литовците (тези, които са били част от Руската и Съветската империя) са сред най-пламенните поддръжници на Украйна, други източноевропейски общества (тези, които са били част от Османската и Хабсбургската империя - българи, словаци, румънци, унгарци) са сред най-неохотните защитници на Киев.
Проучванията на общественото мнение показват, че войната не толкова е разделила Изтока от Запада, колкото е разделила самия Изток.
Наследството на старите империи надделява над наследството на студената война
Предкомунистическото минало заема централно място в обяснението на позицията на различните източноевропейски общества спрямо руската агресия. Позоваването на студената война няма да ни помогне да разберем защо в разгара на руската военна агресия полското правителство реши да отправи искане към Германия за репарации в размер на 2 млрд. евро за Втората световна война.
Накратко, войната на Русия в Украйна измести центъра на тежестта на ЕС на изток, но също така разруши единството на източноевропейците. Тя превърна Украйна в новата Централна Европа, като същевременно постави наследството на империите в центъра на европейския проект. Тя доказа, че макар европейците да имат общи мечти, техните кошмари са чисто национални, заключава Иван Кръстев.
*Заглавието е на редакцията.
