Ако се отключи потенциалът на Русе, Плевен и Велико Търново, се отключва цяла Северна България
Още акценти:
- Възможен е бюджет само с 3% дефицит, но това все пак са 5-6 млрд. лв.
- Когато има кабинет с ясен хоризонт, събираемостта на приходите се увеличава
- Финансовата децентрализация не е просто повече пари в общините, а повече демокрация в тях
- Лош, добър - имаме вече кабинет, може би единствено възможния. Струва ли ви се потенциално готов да прави реформи, включително и съдебна, г-н Ганев?
- По принцип това, пред което сме изправени, не е непознато, нито шокиращо. Повечето неща, които трябва да се направят, са до болка познати.
Очевидно трябва да приемем бюджет, и то с ясна идея. Радващо е, че двете големи партии обявиха, че целта е 3% дефицит. Дано успеят в това начинание. И разбира се, двете европейски цели - Шенген и еврозоната.
За Шенген вероятността е до края на годината да бъдем вътре. За еврозоната няма конкретни дати, но те не са толкова важни, важен е пътят и скоростта, с която се върви по него.
Реформите по плана за възстановяване - също. Това са все стъпки, които са отдавна разписани. Както и това, което съединява това правителство - да се направи съдебна реформа. Затова си мисля, че е възможно да се вземат важни решения по тези неща, които се знаят от години.
По-сложният въпрос е колко дългосрочен е хоризонтът на това правителство.
- Противно на скептиците, вие определихте бюджет с 3% като “учудващо лесна задача”. Споделете защо?
- На мен ми се струва, че не е невъзможно. С уговорката, че това продължава да бъде сравнително голям дефицит. Ние временно, надявам се, заменихме дебата за балансиран бюджет с този за 3% дефицит в рамките на критериите за еврозоната.
А 3% са 5-6 милиарда лева, за такива суми става въпрос. Разходите за капиталова програма и за издръжка бяха заложени на едно високо ниво - около 8-9 милиарда лева. Очевидно и при двете може да има много сериозна корекция.
Предлагаме лимит на тези разходи. По-голям дивидент, който да платят държавните дружества. И три социални мерки - увеличението на пенсиите да се случи през юли, но новият има размер да се изплаща от октомври.
Същото да се направи и с индексирането на учителските заплати. Заради забавянето на приемането на бюджета е по-реалистично това да се случи през октомври.
ДДС преференциите потенциално могат да отпаднат.
Има немалко мерки, които да свият дефицита. И това, което сме слушали от партиите, а и от Асен Василев, който отново е финансов министър, е в същата посока. Не е невъзможно, както той коментира, и при ускоряване на работата на парламента да успеем да се доберем до второ плащане по плана за възстановяване.
- А има ли според вас резерви и в събирането на приходите, ако Василев реши да се обърне и към тях?
- Да, има такива резерви. И заради инфлацията, и заради по-високите печалби, които показа икономиката през 2022 г. Приходните агенции, особено при редовно правителство, може да покажат по-висока събираемост, след като кабинетът е с ясен политически хоризонт. С изричната уговорка - без облагане на свръхпечалбите. Срещу тази идея на служебното правителство се обявиха всички.
- Има ли потенциал този кабинет да устои на натиска на БСП, която ще извади на масата отново социалната си програма?
- Мисля, че има. Още повече че БСП вече не е в състава на правителството, а бяха основен играч. Докато сега ще представят своите искания като опозиция, без това да означава, че ще бъдат приемани. Ще трябва да се търси баланс, когато има бюджетни ограничения. Още повече че самият профил на ПП и на Асен Василев също вече е по-малко отворен към социални програми.
Ако ГЕРБ повече ще натиска към капиталови програми, а ПП – към социални, там някъде трябва да бъде намерен този баланс. Всъщност това е по-интересно - къде вътре в кабинета ще бъде намерен този баланс – между тези, които ще предлагат повече магистрали, повече инвестиции, и другите, които ще държат и на социалните програми. БСП ще предлага отстрани.
- От години правите алтернативен бюджет, като институт. Има ли случай, в който ваше предложение да е било прието и да работи?
- Да, има. Най-известното и прието наше предложение е това за плоския данък от 10% и за хората, и за фирмите. В известна степен причината да почнем да правим тези алтернативни бюджети бе да се покаже през 2003-2004 г. как би изглеждал един държавен бюджет при 10% облагане. И тази идея след няколко години говорене бе приета от тройната коалиция.
Разбира се, подобен тип реформа е малко като валутния борд - има бащи на валутния борд, има майки… Никога не сме влизали в този разказ да твърдим, че плоският данък е само наша реформа. Но е факт, че институтът дълги години показваше как би изглеждал бюджетът с него. Резултатите след въвеждането му се оказаха очаквани - и свиването на сивия сектор, и запазването с лек ръст на приходите в бюджета. Моят личен престой в института съвпадна с началото на тази реформа.
- Говорим често с вас за регионалните различия, за богатите и бедните области. В какъв хоризонт очаквате да се случи промяна, така че България да не е на 20 скорости?
- Регионалният фокус, който има институтът, наистина е много силен. Особено в последните 15 години. Около 1/3 от дейността ни е фокусирана в него.
Кампанията ни за фискална децентрализация с идеята 2% данък да остава в общините, за да отключи потенциала на общинските власти, ще продължи. Ще продължим да настояваме да го включваме в алтернативния бюджет, така че тази реформа да се случи.
Разбира се, има огромни различия, но ние сме свикнали в България да гледаме големия град и малкото село и да казваме: “Вижте колко са различни”.
Част от изводите са, че тези различия зависят от това доколко е отключен потенциалът на големите икономически центрове у нас.
Грубо казано, ако има недостатъчно потенциал в Русе, Плевен, Велико Търново, това е основната причина за по-лошото представяне на Севера и Северозапада. Когато те отключат този потенциал и започнат да оказват по-силно влияние над регионалната икономика и имат положителен механичен прираст, тогава ще започне да се променя регионалната децентрализация.
- Днес Институтът за пазарна икономика, една от най-авторитетните неправителствени организации, празнува 30-годишен юбилей. Почти връстник на прехода сте. Според вас какво направихме и за какво закъсняхме през тези вече доста години?
- Да, наистина сме почти връстници с прехода и особено с онази част от него, която е свързана с всички важни промени, например въвеждането на валутния борд.
Много неща се промениха за този период. Изградихме една икономическа система, която има европейски облик, това доведе до растеж в първите две десетилетия на ХХI век. И до догонване на средноевропейските доходи - от 30% до 60%.
Разбира се, има още път да извървим. Но това, че растяхме близо две десетилетия, излязохме сухи от три, а може би и повече кризи - голямата рецесия през 2009 г., фалита на КТБ, войната, енергийната криза, пандемията. Това е поредица от кризи, при подобни струпвания на кризи България се е сривала, а сега - не.
- Добре, в това успяхме, а в какво не успяхме?
- Трябват смели решения, структурни реформи, които да ни изравнят с други държави от Източна Европа, които растат по-бързо от нас.
Това, в което също все още изоставаме, е върховенството на закона. Всички индекси, които ние следим вече 30 години, показват, че по икономически индикатори България се представя добре. Но когато става дума за върховенството на закона и борбата с корупцията, ние изоставаме.
И това е една от причините да създадем една програма, която е активна вече 7-8 години. Само преди няколко седмици в Прага бяхме номинирани за европейска награда за свобода – “Атлас”. Интересното на тази правна програма е, че тя е създадена през 2015 г., когато беше направен т.нар. исторически компромис с тази реформа. Но ето че пък сега, когато правната програма доста е набрала скорост, може би се връщаме към онзи разказ от 2015 г. - парламентът ще опита да направи реформа в правосъдието.
- Някакви нови идеи да очакваме ли да бъдат лансирани от вас скоро?
- Да. До месец на базата на всичките 265 общини ще визуализираме профил на всяка една община. От всички данни, които събираме. Много от основните индикатори за всяко населено място ще бъдат събрани, няма да има нужда да отваряте последната стратегия на общината или да търсите в НСИ, където данните са повече на областно ниво, а не на общинско. При нас ще се види комбинация от данни - от брутен вътрешен продукт, механичен прираст и инвестиции на човек от населението до оценки от матури и всичко, което би интересувало един инвеститор.
Казахме, че съдебната реформа е нещо, което сменя облика на демокрацията и решава фундаментален проблем. А вярваме, че финансовата децентрализация е друг такъв елемент - тя е не просто инструмент за повече пари в общините, а начин да има повече демокрация в тях, по-малка зависимост от централната власт, повече стимули за кметовете да работят на местно ниво заедно с всички.
CV:
- Роден е в Хасково
- Завършва специалността “Макроикономика” в УНСС
- Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г.
- Председател е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.
- Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.
- От 2020 г. доскоро бе член на Надзорния съвет на “ПФК Левски”
