"България се е поотдалечила от еврозоната", коментира икономистът
"Ако новият кабинет започне да работи ефективно и да постига целите си стъпка по стъпка, политическото напрежение ще се потуши. Бюджетът е сред най-съществените теми. Заявките са добри, тъй като е много важно да намалим дефицита. В сегашната макроикономическа ситуация изобщо не трябва да говорим за дефицит, най-малкото - за балансиран бюджет. Имаме икономически растеж, пазарът на труда е стабилен, безработицата е ниска, имаме увеличение на заплати, имаме инфлация. В подобна атмосфера дефицитното харчене е недопустимо". Това каза пред БНР Владимир Сиркаров, финансист и икономист.
И допълни, че в момента трябва да се внимава какво се прави. "Стъпка по стъпка наличните ресурси намаляват. Така или иначе ще трябва да теглим сериозен дълг. И по разчети, разходите се увеличават по-съществено от приходите. Тази разлика може да бъде намалена или през политика на приходите, свързана с данъчна политика, или през рязане на разходи, или през дълг. Най-вероятно ще се пристъпи към дълг, което е трудна задача предвид влошената обстановка на дълговите пазари".
Сиркаров подчерта, че България се е отдалечила от еврозоната - и по отношение на инфлацията, и по отношение на бюджетния дефицит. "Задачата на новия кабинет е значително сложна, най-вече на база предходни решения, защото от политическа гледна точка е трудно да режеш разходи и да увеличаваш данъци. Дават се заявки, че няма да се прави нито едното, нито другото, но дефицитът ще бъде 3%. Това ще стане трудно и е оптимистичен вариант. Най-реалистичният вариант е 4-4,5% дефицит за 2023 година".