Журналисти и ПР-експерти знаят златното пропагандно правило: „Ти напиши, че сестра му е лека жена, после да върви да доказва, че изобщо няма сестра“.
От спечелването на първите парламентарни избори през 2009 година ГЕРБ са критикувани, атакувани, анатемосвани и въпреки това бяха машина за печелене на избори.
Определения като „мафия“, „мутри“, „диктатура“, „крадци“, „мошеници“, „руски подлоги“ , „Буда“, „Тиква“ и т.н. станаха всекидневна политическа лексика. И, честно казано, не без известна доза „самоучастие“ на самата партия ГЕРБ.
Четири поредни безпомощни парламента ни научиха все пак на нещо важно – че революциите на „масите“ не водят до нищо добро, и че ако не изяждат, поне зарязват децата си. Няма ги Мая, Арман, Капон, Дончева, един адвокат и много разочаровани.
На петия път, притиснати от безизходицата, изведнъж добрите, реформаторски и революционни сили прозряха, че ГЕРБ всъщност не са чак такива политически чудовища, каквито ги описват години наред, че може и да няма по 10 милиарди кражби, че май са евроатлантици и дори могат да подкрепят ключови закони по пътя към правосъдната реформа.
Изобщо политическото статукво се обърна с хастара наопаки. Преди ГЕРБ защитаваше Гешев, а президентът си отглеждаше Кирил и Асен, сега Борисов и ПП са срещу Радев и главния прокурор…
Та в този ред на мисли, на българска почва можем да поправим правилото за леката сестра, която всъщност я няма. В търсене на диалог и консенсус да кажем така: ГЕРБ все пак имат сестра, но не е лека жена.
Пито-платено. И всички са доволни!
