Това, че депутатите от Израждане се държат в НС в съгласие със своята природа - с което показват каква фашизоидна сган всъщност представляват - е поучително за всички българи, които могат да се изкушат да гласуват за тях. Вотът за Израждане е глас за обществн конфликт, насилие и гражданска война. Израждане са наследници на цялата историческа поредица от кремълски негодници, домогвали се и овладявали политическата власт в България, разрушавали българската държава в полза на московските си господари.
Великодържаваната сган в България изплува веднага след Освобождението - с преврата на русофилите срещу Съединението и княз Батемберг, който го утвърждава. Стамболов ги прати там, където им е мястото. Те го убиха по заповед на своите господари. Но делото на Стамболов го надживя с десетилетия - прогонването на великодържавните ментори отвори исторически прозорец за утвърждаване и модернизация на българската държава.
От първите дни на своята разрушителна власт болшевиките създадоха платформата, с която трябваше да продължат имперската завоевателна политика на унищожената от тях Руска империя. Коминтернът наследи и брутално разшири усилията на Азиатския департамент спрямо България. През 1919 г. бе създадена платформата за дългосрочно подчинение и унищожение на българската държава - БКП. През 1923 г. организираха Септемврийския метеж, а две години по-късно - атентата в Света Неделя. Българската гражданска война придоби дългосрочен, структурен характер на постоянен заговор за унищожаване на българската държавност.
През септември 1944-та заговорът успя. Окупационната сталинистка армия унищожи българската държава и утвърди колониалната съветска администрация в лицето на БКП на българска територия. След половин век небитие, България получи възможност да бъде възкресена заедно с другите потъпкани страни на източна Европа през 1989 г. Но възстановяването на българската държавност се оказа трудно осъществима задача. Държавите се изграждат от обществени и политически елити, колективно изразяващи и защитаващи осъзнатия национален интерес. За съжаление, в острото политическо противоборство на 90-те години България не успя да възстанови пълноценен национален елит. Опитите за реформиране на българската държава и откъсването й от руско колониално владичество бяха осуетени след 2001 г. от трансформираната в посткомунистическа олигархия руска колониална администрация на БКП и специалните й служби.
Посткомунистическата олигархия се утвърди като нов квази национален елит чрез преструктурирането и преутвърждаването на руския колониален контрол върху България. Страната ни започна да води двойнствен стопански и политически живот. На повърхността тя бе интегрирана в структурите на НАТО и ЕС, а в дълбочина остана зависима, колонизирана територия на неоимперския олигархичен елит на Кремъл, функциониращ като огромна организирана престъпна група. На българска територия олигархичният организиран криминал възпроизведе всички основни характеристики на своите руски ментори. Сливането на държавата с мутренските групировки, институционализираният рекет над публичните институции, мутренският произвол и вихрещата се престъпност под патронажа на завладяното правосъдие - това са само някои от чертите на новия колониален грабеж на руско-българската олигархия над българското общество.
Тази смесена - хибридна посткомунистическа българска реалност - членство в съюзите на Запада и преобразувана колониална зависимост от Москва - стана възможна поради комбинацията на два основни фактора. Първият - обществена и политическата слабост на българските демократични елити, заели се с реформирането и европеизирането на българското общество и държава. Вторият - неразумно високата търпимост на Европа и САЩ към системния рекет, упражняван от режима на Вл. Путин в международните отношения и конкретно в отношенията между Русия и Запада. Приемайки интеграцията на Русия в европейския мейнстрийм като естествен процес и инвестирайки огромно търпение и толерантност към нарастващата новоимперска арогантност на Кремъл след 2007 г., Европа и Америка развързаха ръцете на великодържавната агресия спрямо Запада и преди всичко - спрямо все още уязвимите страни на централна и източна Европа.
В своята цялост тези два фактора предопределиха високата толерантност в рамките на ЕС и НАТО към примитивната хитрост на българската посткомунистическа олигархия да "стои на два стола".Да ползва - и да злоупотребява с привилегиите на своето европейско и атлантическо членство без да реформира практиките и институциите на своята власт. И да "делка с руските братоци" ресурсите на България в ущърб на нейната модернизация и развитие. От своя страна, Москва системно разширяваше сферите на своя контрол върху България. Енергиен монопол, контрол върху мащабното корумпиране на политическия елит и държавата, разгръщане на мащабна пропагандна война на българска територия срещу Европа, Запада и членството на България в институциите на цивилизования свят.
Това продължи до второто нахлуване на Кремъл в Украйна през февруари 2022 г. Западът най-после осъзна с кого си има работа и организира мащабни - системни действия за сдържане и наказване на великодържаваната агресия. Удобното съвместяване на европейско членство и колониален слугинаж на Москва за българската олигархия приключи. Дойде Магнитски, дойдоха - най-после - ултимативните условия за реформиране на българската държава отвъд бруталния контрол на мафията върху нейните институции. Не че Западът ни задължава с нещо. Нашите партньори просто отказват да дават повече пари за да хранят руско-българската мутренска гарнитура на власт. Притисната до стената, мутренската олигархична шайка се сдави като глутница вътре в самата себе си. В това живеем от три години и това произвежда всеобхватната криза на българската квази държавност и до ден днешен.
Но изходът от тази драма далеч не е предопределен. Не споделям оптимизма на някои политически радикали, че едва ли не Русия ще се "срине" до няколко седмици, а българската й колониална прислуга ще се предаде и ще отстъпи. Това, което ни предстои е остър и мащабен обществен - граждански и политически конфликт за овладяване бъдещето на България, който се води пред очите ни. Бесуването на кремълския слугинаж от фашизоидната партия Израждане е част от този конфликт. Битката за овладяване на съзнанието и политическото поведение на българите в определен смисъл едва започва. Нито кремълската прислуга, нито олигархичните господари на България ще се предадат без бой. Те ще направят всичко възможно за да разгромят българското общество и държава като европейски проект. Ще търсят и най-малките пролуки да запазят структурните основания за своята власт и богатство - органичната връзка и зависимост с кремълската олигархия. Ако не успеят - ще се опитат да се "реформират" и да се препродадат на тези кръгове от Запада, които запазват известна толерантност към посткомунистическите олигархични групи на власт.
Едно трябва да бъде ясно - никой няма да дойде да ни "освобождава" от посткомунистическата олигархична задънена улица, в която се намираме. Илюзиите за това, че "посолството" ще ни управлява са част от една пропагандна схема, а не от политическата реалност. Което и да е посолство работи - и ще продължава да работи в полза на националния интерес на своята страна. За българския национален интерес можем да работим само ние - тези, които са свързали живота си с визията за една успешна, демократична и свободна България. Копейките ще продължат да ходят в митрофановото посолство. Червените ченгета ще продължават да лъжат и да крадат през националните ни служби за сигурност. Руският резидент ще продължава да иска цялата власт - в полза на господарите си и на мегаломанските си лични амбиции. Израждане ще продължава да продава фашистки номера на скандали и крясъци. Въпросът е в това какво ще правим ние. Защото - на всичкото отгоре - нямаме и политически представители, на които да разчитаме без множество двусмислени условия.
От Фейсбук.
