- Политиците ни 30 години превръщаха мисията си в професия, а напоследък и в поминък, към който се устремиха хора без особени способности и умения
- С кого да направим кабинет? С едни, които 5 часа показват, че единственото, за което им пука, са те самите и комплексите им? Или с други, които за 12 години убиха остатъчния ни морал?
- Някъде между 2050 и 2070 г. ще изчезне и последният етнически българин. Има-няма още 60 избори, и сме там
- Векове наред целта пред българите е била да оцелеят. Когато обаче целта ти е тази, ти в най-добрия случай оцеляваш, но никога не успяваш
- Нека всеки, който иска да е политик, преди да се посвети на другите, да се заобиколи с поне два пъти по-умни хора от него
- Няма никакво значение дали ще направят кабинет. Какъвто и да е, много скоро ще излезем срещу него по площадите
- Станахте известен като гласа на Иван Костов, негов и на Стефан Софиянски имиджмейкър, помагахте и на проф. Анастас Герджиков в президентската надпревара. С вашия огромен медиен и политически опит как оценявате протестите в центъра на София?
- Знаете ли кое е най-интересното в това почти шизофренно поведение не само на българската политическа класа, но и на цялото ни общество? Едната част от него демонстрира срещу това, че Борисов и кликата около него са престъпници. Другата част протестира срещу това, че т. нар. “Промяна” са глупави, некомпетентни, непоследователни и доста подли. А третата част - срещу това, че президентът Радев разделя народа. Хайде сега да си представим, че и трите групи са прави в оценките си. И какво се получава? Че искат да ни управляват престъпници, непоследователни глупаци и политически интриганти. В тази ситуация половината от българите ще гласуват за някого от тях.
Какъв ще е резултатът? Резултатът ще бъде класическото определение за глупост - сто пъти да постъпваш по един и същ начин, да избираш едни и същи хора и да очакваш различен резултат.
- Само “оня запис” на 5-часовото заседание на ПП-ДБ, който изтече в медиите, ли вледени отношенията след краткото примирие?
- Не. Този запис всъщност изигра ролята на огледало, в което се огледаха участващите в него и всички останали, които надничаха през рамената им. Този запис и последващите реакции на уж враговете им показаха кое е важното и за едните, и за другите - не само България да има правителство, а те да са тези, които го управляват.
Записът показа още, че не само ГЕРБ, а и “Продължаваме промяната” не знаят какво означава думата “скрупули”. По-страшен от самия запис е само начинът, по който реагирахме. Едните гледаха сеир с пуканки пред телевизора, другите се възползваха всячески от ситуацията. Много малко журналисти зададоха на Кирил Петков въпроса: “Как може, когато вие искате властта, ГЕРБ да са престъпници, и в същото време не само да ги приемате за съюзници, а заедно с тях да се домогвате до нея? На кого, според вас, господа политици, не е станало ясно какви сте и какво всъщност искате?”.
В тази връзка няма как да не отбележа една форма на уникалност на българите - ние сме социални шизофреници. Разделяме света на три - “тия”, “ония” и “аз". “Тия” са онези, които ни разгонват фамилията, “ония” са, за които гласуваме и нищо не правят. А когато животът ни зададе въпроса: “А ти кой си?”, отговорът винаги е един и същ: “Аз съм си аз!”.
Обречени сме да е такъв животът ни, защото винаги сме се опитвали някак си да го излъжем. Преди 30 години излъгахме целия свят, но на първо място себе си, че правим някаква промяна, а сменихме единствено думите.
- Какво най-много ви порази в записа?
- Нищо. Поразява ме това, че при такива случаи винаги се поразяваме от нещо. Извинявайте много, но какво очаквате? Народ и политици е система от скачени съдове. Не може в системата да циркулира пикня, а в преливника да изтича амброзия.
- Според коментатор на “24 часа” оповестяването на записа е удар по имиджа на ПП, сравним със скандала “Най-добре танковете да дойдат!”.
- Няма да се уморя да повтарям - ние някак си заблатихме живота си с думите, на които не придаваме голямо значение и на които не държим. Изговаряме ги лесно, още по-лесно се отричаме от тях.
Какво значение обаче има какво си казваме ние, още по-малко какво казват политиците? Това са едни хора, които 30 години превръщаха мисията политика в професия, а в последните години - в поминък. И към този поминък се устремиха замаяни и разплакани от щастие хора без особени способности и умения.
- Това вече е по-страшно.
- Не, логично е. Ние непрекъснато чакаме някаква всемирна справедливост. Но животът не е справедлив, животът е логичен. На нас винаги ни се е случвало и ни се случва това, което заслужаваме - а заслужаваме това, което ние самите си правим.
Непрекъснато и до глупост повтаряме, че очакваме някой да оправи нещата, без да разбираме, че този някой сме самите ние и тези неща са собствените ни животи.
- Да, но правилата на демокрацията са такива, че трябва да избираме управниците си.
- Е, и ние ги избираме... Ама не ни харесват? Значи не харесваме себе си. Както не харесваме и прехода, защото нашият прочит на прехода означава не да се трудим като германците след Втората световна война и да изградим наново държавата си, а да препишем законите на същите тези германци, направили от онази Германия днешната Германия. Смятахме, че усилията можем да ги заменим с добре преписани закони. Но тези закони нали ние ги прилагаме? Днес политиците непрекъснато обясняват как личността нямала значение. Нямало значение кой е главен прокурор. Нямало значение кой е премиер. Как да няма? Това е политическа шизофрения! Затова самите ние все по-малко и по-малко имаме значение.
- Може ли според вас да излезе правителство от който и да е мандат? Изобщо има ли решение тази ситуация?
- Нека изтичаме напред във времето, да приемем, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ станат за резил докрай и направят правителство. Какво добро очаквате от нещо толкова скверно и непочтено? Или още по-лошо - трети мандат. На извънземните ли ще го дадат? Нали ще извадят отново едни безлични, освободени от физическо послушници, които ще нарекат експерти.
- Интересен образ, но нали целта е да се приеме бюджет, да се направят социални плащания и най-вече да овладеем пропадащата държава?
- Това, което искам да кажа съвсем ясно, е: а) няма никакво значение дали ще направят правителство, и б) кой ще го направи и как ще го нарекат. Това ще е едно правителство, направено от нас, българите, и каквото и да е то, ние много скоро ще излезем срещу него на площадите.
Нашия живот го обезсмислиха, вкарвайки го в тази абсурдна “политическа” конкретика. В момента, за да не получим паник атаки от осъзнаването на това къде сме, какви сме, защо сме такива, ние си задаваме въпроса с кой мандат е по-добре да направим кабинет...
Е, добре, и аз питам - с кого да го направим? С едни хора, които 5 часа показват, че единственото, за което им пука, са те самите и техните комплекси. И малкото гласове, които са против, се оказват недостатъчни, за да победят комплексарщината и глупостта им?
Или едни други, които ни се дават като алтернатива, и които за 12 години убиха остатъчния морал на българина, доколкото въобще сме го имали, издигнаха в култ простащината и предателството? И после тези, които дойдоха в рамките на 2 години, за да покажат колко са лоши другите. Не мога да приема нито едните, нито другите.
- Изход ли са шести предсрочни избори?
- Преди около 20 години световният демографски институт в свой доклад каза, че за България няма изход. Някъде между 2050 и 2070 г. ще изчезне и последният етнически българин. Дето се казва, има - няма още 60 избора, и сме там...
- Спасителен хоризонт ли е местният вот наесен - щял да даде стабилност, твърдят анализатори?
- Хоризонтът и изходът не са според анализаторите, а за анализаторите, защото, ако те ни излъжат, че това е следващият хоризонт, ще имат спокойствието до следващите избори, когато ще намерят друг хоризонт, за да ни излъжат за него. В България все повече професии се превръщат в поминък.
Хоризонтът и изходът според мен е само един - собствените ни личности, работата всеки ден върху нас самите, уникалната цел да се грижим за близките си по начин, по който искаме държавата да се грижи за нас самите. И може би някога, преди да изчезне и последният българин, ще има няколко десетки или стотици семейства, които ще построят обществото, за което всички мечтаем, но днес не заслужаваме.
- В предварителния ни разговор казахте, че едва ли ще се откопаем... Защо сте толкова песимистично настроен?
- Защото ние сме умрели, само че още не го знаем. Затова казвам, че на нас не ни трябва реанимация, а ексхумация.
- “Букър” за “Времеубежище” на Георги Господинов май се превърна в единствения обединител на нацията, макар че имаше и хейт. Виждате ли някакъв знак в това?
- Ако нацията са хората, които аз и вие познаваме - да. Има едни други пет и половина милиона и сред тях 95% не знаят за какво си говорим в момента. Аз не ги и упреквам, защото много векове наред целта пред българите е била да оцелеят. А когато целта ти е да оцелееш, ти в най-добрия случай оцеляваш, но никога не успяваш.
Приемаме успеха на отделни личности и отбори като наш успех, което е дълбоко погрешно, още по-дълбоко комплексарско и още по-дълбоко несправедливо. Георги Господинов може да е написал тази книга за нас, но я е написал въпреки нас.
- Къде ни е спасението тогава?
- Най-важното е българите да вярваме в себе си и в това, че има смисъл да съществуваме, за да се грижим за близките си и хората, които обичаме. Да вярваме в смисъла на тази грижа за другия. Вярата и държавата горе-долу се отнасят, както вярата и религиите. Ако Господ смяташе, че човешката вяра може да бъде обхваната от религия, той щеше да ни даде само една религия.
Нашата вяра обаче е по-голяма от всяка религия. Вярата ни в доброто също така трябва да е по-голяма от вярата във всяка една партия. Аз вярвам в себе си, защото трябва да съм силен заради хората, които обичам и за които се грижа.
- Какво бихте посъветвали днешните политици?
- Само едно: Дами и господа, разберете веднъж завинаги, че не може единствените ви качества да са недостатъците на вашите опоненти. Днес всички вие се държите като политически лешояди, храните се от мършата на враговете си. Всички съществуващи в България политически структури до момента се осраха - извинете моя френски. Най-вероятно ще дойдат нови, при които няма да има разлика в качеството на материала. Може би само в цвета и миризмата.
Хората, които искат да се занимават с политика, трябва да поемат този кръст, именно кръст, а не поминък и не психоаналитична лаборатория за избиване на комплекси. Нека всеки, който дръзне да се посвети на другите, първо да се заобиколи с поне два пъти по-умни хора от него. В театъра, от който аз никога не съм излизал, има една хубава приказка и тя гласи: “Царят се играе от околните”.
Крайно време е всеки отделен българин да престане да се учудва какво се случва около него и какво правят другите. Докато всеки един от нас не застане пред огледалото на собствения си живот и не се опита да приеме това, което вижда. И ако не му харесва, да положи персонални усилия да го промени. Иначе сме осъдени да ни се повтаря един и същи модел - през 50 години да отричаме себе си, миналото си и да очакваме някой да построи бъдещето ни.
Да не забравяме обаче, че когато изчегъртваме своето минало, зачертаваме бъдещето си.
CV
Роден е на 24 май 1955 г. в София
Изучавал е ядрена електроника, но завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. 12 години е работил в театъра
През 1997 г. е медиен съветник на служебния премиер Стефан Софиянски
В края на 1999 г. оглавява информационната политика на правителството на Иван Костов
Създател и директор на Нова телевизия и Канал 3
Автор е на идеята за инициативата “Българският Великден”
Занимава се с изработването на комуникационни модели, които според него изваждат най-доброто у човека. Когато го питат с какво се занимава, шеговито отговаря, че е преводач от български на български
