- “Продължаваме промяната” сами умело се вкараха в капана на Борисов - каквото и да бяха правили, все щяха да го изперат
- Но ситуацията днес налива масло единствено в мелницата на “Възраждане”
Едно от ключовите социални умения, които човек придобива с порастването, е умението да внимава.
Затова от ранна детска възраст ни учат да си държим езика зад зъбите и да внимаваме какво говорим, къде и как точно го казваме. Така добиваме възможност да преценяваме ситуацията.
Това важи особено когато си на ключова позиция и се занимаваш с рискови начинания. Защото, когато подхождаш към рискова дейност, трябва да си нащрек, че все някой няма да ти мисли доброто, както ти си смятал.
Типично за малките деца е да мислят, че всички ги харесват,
искат да си играят с тях и са на тяхна страна. С израстването обаче човек придобива социална и емоционална зрялост. И започва да осъзнава, че невинаги комуникацията е с искрени мотиви.
В този смисъл по повод извадените записи видяхме едно незряло поведение в една част от политиците, които сме избрали.
Начинът, по който отреагираха на цялата ситуация със записите, и изобщо самата случка говори за политическа, емоционална, социална и дори психическа незрялост на хората, които са го направили. Това е в полето на схващането, че “всички го правят, само зрелите хора си мълчат за това, което правят”.
Много е странно как календарно възрастни и зрели хора показват незрялост на умствената си възраст. Още повече че идват от сферите на бизнеса, търговията и финансите, където тези взаимодействия са много по-сложни и далеч по-преднамерени, отколкото нормалните човешки взаимоотношения.
Случката с тези записи ще се отрази моментно на желанието на публиката за зрелища. Но едва ли ще има отражение върху живота и бита на хората. Нека да видим процента на гласувалите през последните години - той неизбежно е около 40 на сто. Тоест може с много голямо основание да предположим, че
60% от българите изобщо не се интересуват
Записите ще имат ефект върху политическото поведение и то ще е или в посока на по-голям скепсис към гласуването изобщо, или към вот за умерени и балансирани партии и политически идеи. И може да се види при следващи избори, особено ако са скоро.
Въздържането от гласуване обаче е електорално поведение - то не е израз на пасивност в изборния процес, а е израз на мнението, че “няма значение кой ще бъде”. В развитите демокрации това означава, че без значение кой ще е, държавата ще върви в една и съща посока. В нашата действителност обаче това изречение придобива формата на “все тая кой ще е, всички са маскари.”
И най-тъжното е, че постоянно имаме преки доказателства за това.
Затова и няма да има някакво значимо отражение върху доверието в политиката - след като огромна част от гласоподавателите по принцип не вярват на политиците, как да загубиш нещо, което по принцип не е налично.
Тоест създава се едно перверзно по същността си усещане за подреденост и за нормалност, че нищо непознато и непредвидено няма да се случи и този път, защото се случва точно това, което сме прогнозирали и сме си мислили: “Всички са маскари”. И няма нищо необичайно в това, макар че е фрустриращо, че тези, които трябваше да бъдат различни, се оказаха маскари.
Тази фрустрация ще се отрази върху една много фокусирана агресия през отказ от гласуване конкретно за тях. И на следващите избори поне “Продължаваме промяната” съвсем няма да се радва на сегашната си подкрепа.
Несъмнено ще има негативни последици и за ДБ. Но там ще са относително по-малки в зависимост от поведението им през идните седмици. Както и по друга причина - понеже те сами по себе си не са от обединенията със значим електорат. И дори да има отдръпване, то няма да е осезаемо.
С други думи - от по-ниско се пада по-меко
Но от “Продължаваме промяната” сами умело се вкараха в един капан, който им бе заложен от Бойко Борисов и от който нямаше измъкване.
Каквото и да бяха направили, крайният резултат все щеше да бъде т.нар. изпиране на Борисов. И в единия, и в другия случай той щеше да излезе повече или по-малко морален или репутационен победител от ситуцията.
Когато се анализира един поведенчески акт, посоките неизбежно са две: едно нещо е станало или нарочно, обмислено и целенасочено, или този, който го е направил, просто толкова си може.
Не съм сигурен, че нормална логика може да открие някаква преднамереност в това. Ако я няма логиката на смислената преднамереност на действията, още по-жалко. Освен ако не допуснем, че изтичането на точно тази информация, на точно тези думи точно сега, казани по точно този начин, не е направено със задна умисъл. Допускам, че са се чувствали много притиснати, а когато човек е в състояние на много силен натиск, той действа много първично и последното нещо, което прави, е да обмисли възможните последици от ситуацията.
Въпреки това смятам, че
ПП и ДБ не се стремят да се превърнат в малка, но незаобиколима партия,
от която хем зависи всичко, хем не са пряко отговорни за случващото се - както са ДПС и ИТН например. Това е много комфортна ситуация, но и мераклиите за нея са много.
Всичко това налива вода в мелницата на “Възраждане”. По принцип намесата на посолствата във вътрешната политика е много удобен и значим таласъм за плашене, особено за една част от електората. “Възраждане” обаче би увеличила процентите не защото електоратът се увлича по националистическата реторика, а защото би имало отдръпване на гласоподаватели от другите партии.
“Възраждане” привлича внимание заради предвидимостта и еднаквостта в поведението на политиците от партията през цялото време. Те поддържат една и съща линия на поведение.
Дори не е нужно избирателят да следи поредицата от отделни изказвания, просто защото те винаги са в една и съща посока. Тогава човек не изпада в ситуация да се чуди откъде му е дошла изненадата и накъде ще отидат нещата. Същото е и при нормалните житейски ситуации - предвидимото поведение се харесва повече. Дори някой да е лош, когато той е традиционно и всеки път лош, е повече харесван от добрия, който инцидентно става лош. Защото поведението на първия е предвидимо, очаквано, в реда на нещата и някак по-приемливо. Много по-неприемливо е да видиш липсата на плътност в поведението, което на практика създава несигурност у публиката.
