В България се разчита много повече на пътечната медицина, на усвояването на финансовите средства от лекуването на пациенти, отколкото да допринесе чрез наука, казва носителят на наградата “Питагор” за млад учен
- Д-р Сираков, спечелихте престижната награда “Питагор” за млад учен. Какво значи тя и какво стои зад нея?
- С голяма доза щастие твърдя, че наградата “Питагор” е най-престижната, която България може да даде въз основа на научен принос и научни постижения. За мен лично тя значи много, да бъдеш отличен като победител сред всички учени, е голямо признание. Зад нея стои много труд, ние сме преди всичко лекари и клиничната работа ни е приоритет. Но независимо това дължим много на науката. Какво е медицината, ако има само практика - лодка без платна. Трябва по някакъв начин да реализираме нашите клинични резултати и те да бъдат публикувани, коментирани и да движим научната дейност паралелно. Наградата наистина означава много труд, безсънни нощи, тежки уикенди, тъй като на научната дейност в българската медицина не се гледа с добро око. Хората, които се занимават с научен труд, са стигматизирани, че не са добри клиницисти, че не работят добре. В България се разчита много повече на пътечната медицина, на усвояването на финансовите средства от лекуването на пациенти, отколкото да допринесе чрез наука.
- Казвате, че у нас е предизвикателство да се прави наука. Защо?
- Няма по-точно определение, чух го от образователния министър проф. Сашо Пенов. Няма стимул за младите. Аз имах късмет да попадна в едно отделение, да работя с приятел, ментор, който имаше необходимостта да се развиваме научно. Осъзнах, че развиването на научната дейност е тренировка за мозъка, която после ръцете ще манифестират сами. Обогатяваш много знанията си и сверяваш часовника си с модерната медицина.
- Какво имате предвид, като казвате, че младите нямат стимул да правят наука?
- На развитието на научната дейност, на развитието на публикационата активност на младия български лекар не се гледа с добро око. По време на специализацията ми в Германия видях, че те имат един петък в месеца, който е научен ден. Говоря за център, който може би е най-натовареният в цяла Европа. В този научен ден нямаше клинична работа, нямаше терапевтични процедури. Тогава сядаха, анализираха, четяха статии, представяха техния клиничен резултат в някакви доклади, подготвяха презентации. Това в България не се случва. Това липсва като стимул, имам чувството, че нямаме толкова ментори, колкото шефове. Липсват ни учителите. Признанието си на Запад го получих много отдавна. Доказателство е цитатите, които имаме на трудовете ни с проф. Станимир Сираков, поканите в международни форуми, международните клинични проучвания и проекти, в които участваме. За съжаление, българските неща идват малко по-късно.
- Прилагате терапевтичен метод на мозъчни аневризми или малформации, който е изключително щадящ за пациентите и най-съвременният метод за тяхното лечение. Какво точно представлява?
- Терапевтичният метод, който прилагам, е алтернатива на класическата неврохирургия за лечение на две специфични мозъчносъдови заболявания. Известни са като мозъчни аневризми - кървили и некървили или артериовенозни малформации и фистули на мозъка. Това е съдова патология на мозъка. Класиката в лечението налага отварянето на черепната кухина, дисекцията на мозъчна тъкан, по-дълго възстановяване до механичното решение на проблема, тоест отстраняването му механично. Една тенденция се наблюдава в медицината може би в последните 80 години за минимална инвазивност. По същия начин както класическата коремна хирургия отстъпва на лапароскопската или т.нар. безкръвни процедури. При нас се наблюдава същата тенденция - използваме ендоваскуларния, тоест вътресъдовия метод, без да се нарушава целостта на черепа. Успяваме да изолираме или да лекуваме патологията отвътре на самия съд с различни пособия и техники. Може да излекуваме мозъчната аневризма, когато е кървила или не, артериовенозната малформация или мозъчната фистула. Същото нещо се прилага и при изключително смъртоносно заболяване, известно като мозъчен инсулт. За него обаче българската медицина все още куца да предложи адекватното лечение, което също е ендоваскуларно. Поради незнайни за мен причини нямаме възможността да го предложим на българския пациент така, както се прилага в съседна Сърбия или от 20 г. в цяла Европа.
- 380 пациенти с мозъчни аневризми са преминали през Референтния център по мозъчносъдови заболявания на УМБАЛ “Св. Иван Рилски” - София, за изминалата година, а през 2012 г. са били само 13. На какво се дължи увеличеният брой?
- Комплексна е причината. Не мога да кажа, че се наблюдава някакъв фактор, който да води до увеличаване на тази патология. Патологията си е със същата честота, просто образната диагностика става по-мощна, по-точна.
Благодарение на усилията на проф. Сираков пациентът не плаща една стотинка за това скъпоструващо лечение. Всичко е поето и реимбурсирано от Националната здравноосигурителна каса с участие на здравното министерство. Нашите пациенти не заплащат нито лев за престой или лечение.
- Редовна профилактика ли е съветът ви към пациентите?
- Много голям оптимист съм, че българският пациент се обучава, възпитава и става все по-отговорен към своето здраве. Смятам, че не трябва да бъде нагнетявано, че всички сме болни, че сме дебели, че пием и не си обръщаме никакво внимание. С моя кратък клиничен опит забелязвам, че българинът става все по-отговорен, търси все по-добри мнения от специалисти. Българинът вече е склонен да не щади толкова много средства, за да проведе скъпоструващо изследване и да уточни състоянието си.
Не мога да дам пряк съвет, защото заболяванията на мозъка не е много ясно защо се получават. Знаем някои фактори, които влияят във формирането и настъпването на кръвоизлив. Но няма един, за който, ако кажа “не го правете”, ще повлияе. Това би било безумно.
- За кои фактори все пак е известно, че влияят?
- Безспорно, ако сте пациент с мозъчна аневризма, артериалната хипертония, тоест високото кръвно, стресът, хроничната физическа преумора, тютюнопушенето, употребата на някои медикаменти, влошеният липиден профил и много други фактори влияят за растежа на една открита аневризма, за настъпването на руптура на тази аневризма.
- Въвеждате за пръв път в света техника на временно-стент асистирано койлиране при мозъчни аневризми. Разкажете повече за нея.
- Техниката е въведена от нашия екип и тя е при временно-стент асистирано койлиране, но при кървили мозъчни аневризми. Ние сме най-големият ползвател или за пръв път се гмурваме да ползваме стентове в състоянието на кръвоизлив. Получихме доста широко признание за това, което много силно ни мотивира през 2018-2019 г. Тогава силно се окрилихме, че можем по някакъв начин да се сравним със западноевропейските центрове, от които преди само сме се учили.
- Какви са предимствата за пациентите?
- Чрез нея може да подсигурим аневризмата, че няма да гръмне втори път. Ако един пациент е в болница с мозъчен кръвоизлив като резултат от руптура на мозъчна аневризма, нашата роля е бързо и успешно да подсигурим аневризмата. Ние технически ще може да си свършим работата. Техниката е голям плюс, улеснява ни, като не ползваме сложни устройства, намалява риска да не вредим на пациента. Липсата на поддържаща медикаментозна терапия за тези стентове също отсъства, тъй като временно-стент асистираното койлиране не налага постоянното имплантиране на имплант. Тази техника просто гарантира успеха на процедурата и операцията.
- Кои са хората от вашия екип и колко души представлява той?
- Петчленен е екипът, начело с проф. Сираков. Той е човекът, който ни учи, който ни води и насърчава да се развиваме. Работим 24 часа винаги на разположение в последните години.
- Създавали сте първия в света учебник за лечение на мозъчни аневризми, какво включва?
- Учебникът е нещо уникално, на шега ни беше предложено да систематизираме опита от временно-стент асистирано койлиране. От една глава прерасна в 20.
- Как бихте оценили българското образование по медицина?
- Смятам, че образованието, което се дава или ние даваме, е на високо ниво. Имам удоволствието отскоро да съм асистент и смятам, че това, което се стараем да предадем на българските и чуждестранните студенти в Медицинския университет, е на западноевропейско ниво. Нашата медицина също по никакъв начин не отстъпва на западноевропейската или американската медицина.
- Специализирали сте в Щутгарт, Буенос Айрес, Новосибирск, прилича ли българското здравеопазване на чуждестранното?
- Имал съм възможността да наблюдавам или в малко от центровете да практикувам, защото е по-трудно да се практикува там. Имал съм този лукс и мога да кажа, че чуждестранните здравни системи имат плюсове, но и огромни минуси. С ръка на сърцето не мога да бъда критичен към българското здравеопазване. Имаме много положителни черти, медицината ни е на високо ниво и съм категоричен в това твърдение.
- Вие сте млад лекар, имал възможност да работи в различни държави по света. Защо избирате да останете тук?
- Още втори курс дойдох за пръв да гледам проф. Сираков как ще прави нещо иновативно и ново. Второкурсник да види как се пилотира F-16 за мен бе нещо изключително завладяващо. Би било голяма изневяра да тръгна за чужбина. Смятам, че България предоставя възможности, тук има още много неща, които трябва да бъдат доказани, изучени, уточнени. Има още много хляб в България и българската медицина.
CV:
Д-р Александър Сираков е специалист по образна диагностика и интервенционална неврорентгенология към Референтния център по мозъчносъдови заболявания на УМБАЛ “Свети Иван Рилски”. Специализирал е в Щутгарт, Новосибирск, Буенос Айрес и др. Има над 50 научни публикации на български и английски език.