- Избирателят ще помъдрее, ще спре да нарича задължително другия престъпник и крадец. Това навярно ще възпита и по-голяма култура на диалога - друг изход просто няма, казва медийният и пиар специалист
- Каквато и да е формулата, стремежът да надхитриш партньора ще стои
- Отговорност ще бъде търсена, но реална, а не онази от масата в кафенето: Абе нали го знам тоя
- Голям урок получава цялото общество от Борисов. Неговата енергия е тази, която вероятно ще образува коалиция
- Г-н Найденов, за първи път в историята ни се появи терминът ротационно правителство и много анализатори го определиха като чудо невиждано, въпреки че историческите справки показват неговото съществуване още от времето на цар Едип. По-важното обаче е дали ще го има и колко време ще издържи?
- Засега вярвам на това, което се казва - че ще продължи 18 месеца. Според мен ще продължи и повече. Нужен е такъв умерен оптимизъм.
- Защо?
- От една страна, това е нещото, което е в състояние да извади страната от безпътицата. Затова го вярвам. От друга страна, нагласите към такава коалиция наистина са крайно негативни. Впрочем, обединиха се в тези негативни нагласи всички, които бяха поначало негативно настроени към бъдещето на страната, всички хора, които са за това да се провали страната.
- Кои са тези хора?
- Виждаш ги в негативизма им към такава голяма коалиция.
Помниш ли Джон Сноу (краля от “Игра на тронове” - б.р.)? Това е коалицията, която той предложи. Коалиция, в която довчера негативни един срещу друг и смятащи, че е невъзможно да си говорят, се обединиха срещу по-голямата заплаха.
- Коя е по-голямата заплаха, кое ги накара да преодолеят различията си и да си говорят?
- По-голямата заплаха е война съвсем близо, разруха - стопанска и управленска, на прага и дори преминала през прага. В момента обединението, от една страна, е наложително. От друга, е изключително трудно. Като и от двете страни са готови да бълват гущери.
За пръв път обаче преди ден се появи много сдържан оптимизъм. Много дълги и много могъщи бяха омразата и неприемането. Сега неприемането може да се очаква да бъде в стремеж да надхитриш партньора си.
- Има ли опасност при тази формула, която се предлага, да се случи такова нещо - единият да надхитри другия?
- Каквато и да е формулата, стремежът да надхитриш партньора ще стои. Нека да имаме предвид, че едните са по-неопитни, защото току-що ще влязат в управлението. Тяхната позиция е, че те трябва да бъдат подкрепяни от по-големия си батко. Не виждам голяма склонност да бъдат подкрепяни, който и да било да бъде подкрепян. По-скоро виждам склонност за неприемане и за подигравка.
- Защо тогава очаквате, че това правителство не само ще бъде създадено, но и ще просъществува повече от 18 месеца?
- Защото няма друг изход. Защото на границата ни има война, защото икономическите трудности в целия свят са големи. Т.е. няма друг изход освен голямата коалиция и разбирателство.
Трябва да имаме предвид, че това разбирателство винаги, неминуемо ще бъде съпроводено с необходимост от взаимни компромиси. И двете страни трябва да си дадат сметка, че най-наложителното в момента са компромисите и затварянето на очите за омраза. Омразата бе и от двете страни много голяма и бе много скоро. Оптимизмът трябва да бъде умерен, но тъй като друг изход няма, той е неминуем.
- При тези компромиси, които им се налага да правят, какво ще загубят и какво ще спечелят двете страни?
- Ще спечели държавническото. Ще спечели волята да служат на отечеството. Не мога да се освободя от мисълта, че такава воля има.
А ще загубят част от егоистичните си стремления. Няма начин без сдържана подигравка към партньора да се върви. Не виждаме много голямо възхищение и от двете страни. Е, може би има на моменти, но сдържано и под сурдинка.
- Какво означава изборът на Мария Габриел, Кирил Петков вече я нарича ключа към подобно разбирателство?
- Тя ще попадне в нова за нея ситуация. Ще трябва да бъде мост към разбирателството. От нейния опит и нейната ловкост ще зависи изключително много. В този етап тя трябва да бъде мостът към донеотдавнашните врагове. После ще трябва да бъде техният мост към новите врагове.
В света има подобен опит не само от далечни времена, но и от съвсем неотдавна. В Германия управляваше в продължение на много време голяма коалиция. С взаимни компромиси. Те не се обичаха никога. Разбирателството беше повече по принуда, но заедно създадоха коалиционна култура.
Да припомним - някакви думи на тая тема каза неотдавна Христо Иванов. Според него пътищата са два - или към пълно разцепление, лошия път, или към истинска коалиция. Мъдро беше това, което каза, макар сам по себе си да не е най-големият мъдрец.
- Защо и ГЕРБ, и ПП сякаш се срамуват да кажат, че правят коалиция, и я наричат все с други имена - джентълменско споразумение например?
- Всеки заради своите хора. До вчера този е бил най-големият ти враг и сега ще бъдеш в коалиция с него. Много голяма мъдрост трябва и от двете страни да се прояви, за да могат да започнат да работят заедно.
- Как се намесва в създаването на правителството скандалът с Гешев?
- Негативно влияе.
- Умишлено ли се появи този скандал точно сега?
- Според мен никой не може да го прецени, но вероятно, когато нещо се проявява, то е създадено умишлено. Или най-малкото трябва да очакваме, че е умишлено.
Има един много дълъг път на разбирателство, който трудно ще бъде извървян само от едната страна. Трябва да го извървят взаимно и двете. Доверието трудно ще се изгражда, но няма друг път освен това доверие.
Колкото ще пъти да повториш изборите, те все ще дават същия резултат.
- На какво се дължи този резултат, защо става така? Какво разделя и раздробява хората?
- Дължи се на взаимната омраза. Винаги в тези случаи си казвам, че по-отговорен е по-силният, попечителят. Но последния път и победител нямаше като победител.
Който и да е отговорен, но никоя от страните няма коалиционната култура - културата на взаимно сътрудничество. И много трудно ще я постигнат. И все пак до момента това е верният път - най-напред трябва да управлява по-малкият.
- Защо?
- Защото в случая е по-слаб и по-неопитен. Неговата слабост и неопитност трябва да бъдат покрити от по-големия и по-мъдър. Нали винаги се приема, че по-големият е по-мъдър?
Тука, разбира се, един голям урок получава цялото ни общество от Борисов. Енергията на Борисов е тази, която вероятно ще образува коалицията.
- Какво ще се случи, ако след 9 месеца по-малкият излъже и няма ротация? Какви са гаранциите?
- Джентълменска е гаранцията. Това е прекалено хипотетично, не мога да го повярвам. Гаранцията е в това, че мнозинството се държи от другия. Казваш: “Не бях искрен”, обаче мнозинството не е у тебе. Изобщо не мога да допусна това да се случи.
- Колко голям проблем ще е, ако няма редовно правителство?
- Ще управлява едно неизбирано от никого правителство. В момента обществото ни е приело, че това е най-лошото възможно. Следващото лошо е голяма коалиция според обществото ни.
- А това лошо ли е?
- Не. В сегашната ситуация това е възможно най-доброто. В опозиция ще бъдат единствено тези, които са си казали, че на всичко са опозиция.
- Останалите партии ще подкрепят ли това правителство, което се подготвя?
- През зъби, неохотно, но ще го контролират. Да не изпускаме едно важно във вътрешен план обстоятелство - това ще засили изключително много ролята на парламента. Кой ще контролира това правителство? Парламентът. Иначе казано, ще го контролира избирателят. В сегашната ситуация по-добър вариант няма. Ще трябва да мине не много време, за да привикнат хората с обстоятелствата. Разбира се, това неминуемо ще бъде съпроводено с кръстения, с взаимни недоверия. Но всичко това ще отмине.
- Ще се върнем всъщност към корените на истинската парламентарна република, така ли?
- Да. Само да припомня, че когато възникваше демокрацията преди 33 години, така си я представяхме. Сега ще видим дали в следващите дни ще надделее в общественото мнение малцинството, малкото непримирими, тия, които в момента бълват огън и жупел. Или ще надделее голямото и засега мълчаливо мнозинство. Мисля, че ще е мнозинството.
- Споменахте, че и двете страни ще трябва да правят големи компромиси. Какви ще са те, какво означава голям компромис за една партия?
- Ей сега ще трябва да попълнят състава на главната камара на парламента - нали Конституционният съд вече от много време, както и други по-малки институти са непопълнени. Сега заедно ще трябва да ги попълват. Само си представи, когато с досегашните си представи всеки ще има представата, че той трябва да попълни състава. Така че предстои безбройни разбирателства да бъдат извършени.
Разбира се, който е по-опитен и по-мъдър, ще дърпа към себе си чергата. Но това е парламентарна република. Не си представям да има вече в едно доста дълго бъдеще напред некоалиционно управление.
- Значи отсега нататък това ни чака - раздробен парламент и широка коалиция на власт?
- Да, мисля, че е така. Това ще научи всяка от силите да бъде по-малко непримирима. Защото непримиримостта от изборите и представата, че разговор се води само с нож между зъбите, няма как да не влияят. Има голям електорален блок, който изобщо не приема образуваното статукво. Всеки казва нещо, заради което другият му е неприемлив.
- Какво може да промени този електорален блок при едни следващи избори?
- Избирателят ще помъдрее, ще спре да нарича задължително другия престъпник и крадец. Това навярно ще възпита и по-голяма култура на диалога. Просто защото друг изход няма. Друг начин на живот не съществува.
- Само така чаканите пари от Европа ли ще задържат евентуалното правителство, или има и нещо друго?
- Това, от една страна. От друга, отговорността към страната. Звучи много идеалистично, но също така дълбоко вярвам, че всички тези хора, всеки от тях е воден от стремежа си да допринася на страната си. Всичко, което до момента и едните, и другите говореха срещу противника си, че са крадци, некадърници и лоши хора, още на следващия мандат ще бъде изтрито.
Не мога да си представя по-добро нещо в момента. И искрено не мога да разбера хората, които не го приемат. Всъщност, разбирам ги, когато служат на друга сила или на друга държава. Нали виждаш страшния вой от прокремълските сили, които обаче не си дават сметка, че с този вой могат само да укрепят новосъздадената другата седмица коалиция.
Има един друг и много сложен път, който стои пред всички, пред цялото общество и пред всеки негов отговорен член. Дълбоко вярвам, че отговорните членове на обществото са истинското мнозинство. Непримиримите постепенно или ще помъдреят, или ще бъдат изтикани в периферията, където и сега им е мястото.
Всичко това може да се очаква да стане, ако бъде съпроводено с взаимно уважение. Как това ще се възпита, и то много бързо, без страх, не зная. И едните, и другите ще казват: Абе нали го знам този, какво ще ми разказва. Постепенно, но много бързо и двете страни ще трябва да забравят определенията измамник, крадец и т.н.
- Това означава ли, че няма да бъде търсена отговорност от различни хора?
- О, не. Отговорност ще бъде търсена, но реалната отговорност, а не онази от масата в кафенето, където казваш: Абе, нали го знам. В последните дни възникнаха веднага призиви да бъдат активирани отново такива внушения от кафенетата - да му се търси отговорност за еди-какво си.
Не мисля нито едно лошо нещо за настъпващите събития. Мисля като Христо Иванов, като Джон Сноу и даже като Роналд Рейгън.
CV
Димитър Найденов - Джими е роден на 18 ноември 1958 г. в София
Завършил е Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ “Св. Климент Охридски”, където от дълги години е и преподавател по журналистика
Управляващ съдружник е на пиар агенция “Кота 97” ООД
Автор е на книгите “Пресжурналистика” и “Фейк нюз”, която е за фалшивите новини
Женен, с две деца - Мария и Димитър-младши
