Ако съдебната реформа не се прави разумно и принципно, да не стигнем до ротация и на главни прокурори?
Според Конституцията ако след 9 месеца министър-председателят подаде оставка, правомощията на целия МС се прекратяват. Но хубавото е, че правителството продължава да си управлява. Президентът започва отново цялата процедура по възлагане на мандати – първата политическа сила, след това на втората и т.н. Въпрос на PR e двете най-големи политически сили да се договорят дали министър-председателят ще се избере с мандата на първата или на втората. Ако се иска да се запазят същите министри просто се предлага правителство в същия състав. Одобрява се и нещата продължават без прекъсване. Нито правителството, нито НС прекъсват дейността си. Не се стига до служебно правителство.
Акад. Денков вероятно е човекът с най-много качества във втората политическа сила. Освен че е умен, той е и уравновесен – един истински възпитаник на Националната природоматематическа гимназия и един от изявените учени на световно равнище. Не случайно беше и много успешен министър. Това дава реална надежда да имаме интелигентен и успешен премиер. Естествено ако нещата се случат – защото в българската политика се видя, че всяко нещо е предпоследно! Както се видя в противоречие с изявленията и ГЕРБ е вероятно да подкрепи втори мандат, и ПП-ДБ да участват заедно с ГЕРБ.
Не може да не се изтъкне, че без действащия главен прокурор можеше и да не се стигне до това правителство. Ако той беше подал оставка вероятно щяхме да имаме друго правителство. Но тези, които са смятали, че той ще подаде оставка очевидно не са били наясно с него.
Всъщност сегашната ситуация е един нелош вариант – по-добър отколкото да се избере за главен прокурор един послушен временно изпълняващ. Ако наистина се задействат необходимите разследвания – има шанс да тръгнем по пътя на Румъния и да спрем изоставането си. За сегашната ситуация дали не трябва да се търси много повече вина в политическите сили, които не са оставяли за прокуратурата много възможности за действия? А и за съжаление поне досега е добре известно защо някой отива в политиката. Крайно време е на това да се сложи край.
При необходимо мнозинство от 17 гласа в настоящия момент във ВСС трудно ще се смени главния прокурор. Ако влязат в сила гласуваните на първо четене промени в закона – мнозинството пада на 13 човека. Даже и тогава една смяна не би била сигурна. А и евентуална смяна ще подлежи на съдебно обжалване.
Вече всички политически сили искат да правят съдебна реформа. Няколкото досегашни промени в Конституцията в тази посока имаха само един реален добър ход – разделянето на колегиите на прокурорска и съдебна. В държава като България няма съмнение, че трябва да се осигури независимост на прокуратурата и съда от политическо влияние.
Въпросът е как да стане това. На първо място – с участието на по-малко политици при управлението на съдебната система, което следва да се реализира с конкретни разпоредби.
Прокурорите и съдиите имат толкова различни функции, колкото и адвокатите и съдиите. Защо двете колегии са съставни части на един ВСС си остава дълбока тайна, наследена от социализма, където прокуратурата и съдът осъществяваха държавната репресия. Поради това просто трябва да има съдебна колегия и задължително – независима прокурорска колегия, които да са си отделно и да няма пленум. Не може прокурори и адвокати да са членове на съдийската колегия – това е очевиден потенциален конфликт на интереси. Поради същата причина не може адвокати да са членове и на прокурорската колегия, независимо от апетитите в настоящия момент.
Тримата големи в съдебната система имат възлово значение за управлението на видовете правна дейност. Така напр. в резултат и на добрата правна регулация, но и на отличната организация и управление, административното правораздаване беше единственото и неколкократно похвалено от ЕК и в момента е най-бързото в ЕС – което си е постижение. Но при създаването на Конституцията ни беше допусната правна грешка като тримата големи станаха по право членове на ВСС. Не би следвало едни и същи хора да бъдат и управлявани и управляващи. Поне според теорията на управлението, а и според административно-правната теория. Този въпрос трябва внимателно да се обмисли.
Не е вярно, че самоуправлението на съдиите е панацея. В кибернетиката има един основен принцип – във всяка затворена саморегулираща се система настъпва ентропия. Ето защо при формирането на двете колегии трябва да се търси участие на събрание на хабилитираните преподаватели по право, на президента и др. И съвсем не само ВСС и големите трима са основата на съдебната реформа. Трябва да има единен анонимен писмен държавен изпит по право с гаранции срещу изтичане на информация и младшите съдии и прокурори да се класират според успеха на този изпит. Сегашните изпити за младши съдии и прокурори са компрометирани. Сега при атестирането почти всички магистрати имат оценка много добра и поради това атестирането играе малка роля при повишаването им в по-горна инстанция. За самото атестиране много по-голямо значение трябва да има процентът на потвърдените съдебни актове на даден съдия – това е обективна оценка. Необходимо е коренно да се промени начинът на формирането на комисиите за подбор на магистрати за горестоящите съдилища и прокуратури като в тях да има 50% външно участие.
Ако след време нещата не се променят цялостно от хора, реално занимаващи се с право, ще стигнем до ситуация да въртим главни прокурори на ротационен принцип, за да са спокойни всички.
