Бюджетният хаос продължава с пълна сила. Тази седмица преговорите за ново правителство зациклиха зловещо, бюджетна комисия в парламента така и не се захвана с внесения проект на държавния бюджет, а накрая лидерът на най-голямата партия заплаши, че без правителство държавата ще остане без бюджет и ще спре да функционира. В последния месец написахме множество статии как да бъде приет бюджет с дефицит под 3% от БВП, стъпвайки на схващането, че в парламента все пак хората са сравнително вменяеми. На фона на последните събития е редно да внесем малко яснота какво и как можем да очакваме по отношение на бюджета в сценарий на откровено зловредни ходове от партиите в народното събрание.
Датата 10 юни не е случайна, тъй като тогава изтичат трите месеца на действие на удължителния закон. Напомняме, че срокът от три месеца тече само когато има действащо Народно събрание и затова датата на пръв поглед изглежда малко произволна. Тук няма да спорим в кой точно момент се конституира едно Народно събрание и започва да тече въпросният срок, като просто приемем, че крайната дата е наистина 10 юни. След тази дата удължителните разпоредби на бюджета не могат да се прилагат без ново решение на парламента. Чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) много ясно разписва процедурата, като в ал. 4 е казано, че „Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери“.
Казано по-просто, ако в парламента не се заемат с приемането на бюджета през следващата седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон за да спази разпоредбата на ЗПФ. На хартия би трябвало да е невъзможно това да направи депутат, инициативата е в Министерски съвет. Тук вече следва да разгледаме безумния сценарий, в който депутатите отказват да гласуват по подобно предложение и ни пращат в институционална бюджетна криза. Ако Народното събрание не приеме нов удължителен закон или решение по чл. 87 от ЗПФ, след 10-ти юни разпоредбите на бюджета не са в сила и съответно централното правителство няма да може да прави плащания и трансфери.
В случая не говорим за „бюджет на нула“ или „бюджет по инерция“, а просто за техническо блокиране на централното правителство. Важно е да уточним, че чл. 87 от ЗПФ позволява на Министерски съвет „да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година“. С други думи държавата няма да фалира и ще си прави плащанията по държавния дълг. Всички други плащания и трансфери от държавния бюджет обаче биха били блокирани. Здравната каса и НОИ ще могат да правят частични плащания, тъй като имат собствен бюджет и приходи, но те също зависят от трансферите от държавата и не могат да се справят сами. Има дори вариант, при който Надзорния съвет на НОИ да увеличи пенсиите по швейцарското правило от 1 юли (чл. 100 от КСО), новите пенсии да се дължат, но просто да не могат да бъдат платени в пълен размер.
Цялата тази картина изглежда почти невероятна, но на хартия е възможна при недобросъвестно поведение на партиите в парламента. Ключов момент тук е, че блокирането на бюджета може много лесно да бъде преодоляно – парламентът може в рамките на 1-2 дни да вземе нужното решение за удължаване на бюджета. Това означава, че е възможно картата с блокирания бюджет да бъде играна до последно, дори за назидание да ни вкарат за няколко дни в институционална бюджетна криза. Ако прескочим 10-ти юни и блокираме бюджета, президентът със сигурност няма да разпусне парламента, докато депутатите не приемат поне едно от описаните решения, с които да позволят нормалното функциониране на фиска. Натискът върху парламента да предприеме някакво действие би бил огромен и партиите ще бъдат принудени да оттеглят своя блъф.
Всичко това показва, че картата с блокирания бюджет, ако бъде изиграна, ще е по-скоро игра на нерви и на прехвърляне на вина (blame game), която дори може да прехвърли 10-ти юни. Крайният резултат обаче неизбежно ще е ново удължаване на бюджета. Технически това ще е решение, но от фискална гледна точка ще останем в някакъв пореден временен вариант, без политики и ясен хоризонт пред бюджета. По-добрият вариант е бюджетното мнозинство, което вече се оформи между двете най-големи формации в парламента, да не връща инициативата в президента и да гласува собствен бюджет с нисък дефицит, което е напълно постижимо в следващите три седмици.
