Само след няколко дни предстои честването на светите братя Кирил и Методий и тяхното велико дело. Признато от целия свят е, че след приемането на християнството в България през 865 г. княз Борис-Михаил дава убежище на учениците на двамата братя, прокудени от франкските духовници от Велика Морава. Там те са изобретили първата азбука на славяните и са я нарекли глаголица от думата „говоря”. Като всяко първо творение, този алфавит не е съвършен и не отразява по най-добър начин написаното. Ето защо верните на вече починалите братя техни ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава се заемат да изобретят още по-успешна азбука. Това те правят в българската столица Плиска, а й дават името на своя пръв учител – кирилица. За това дело днес те се почитат наред с наставниците си като Свети Седмочисленици.
Цар Симеон Велики продължава успешно делото на баща си в новата столица Велики Преслав. По негово време и при царуването на сина му Петър там работят такива книжовници като Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и др. Далеч на югозапад, в Охрид, пък заминават живите по-млади ученици на братята Кирил и Методий, Климент и Наум. И това е времето на разцвета на българската писменост, кирилицата. Повсеместно из огромното царство се пишат книги, правят се преводи от латински и гръцки език, създават се първите поеми.
Една от важните теми, интерпретирана от тези писатели, е за почитането на първоучителите. Фрагментарните източници, които дават косвени сведения за тяхната канонизация, позволяват да се предположи, че култът към св. Кирил е оформен още във Велика Морава, а култът към св. Методий е официализиран след пристигането на учениците му в България през 886 г. В тази най-ранна епоха е възникнала по-голямата част от текстовете, които са им посветени – жития, похвални слова и служби.
Св. св. Кирил и Методий са първите славянски светци в старобългарския празничен календар, чиято памет е отбелязана още в най-ранните запазени български ръкописи като Асеманиевото евангелие (втората половина на Х или началото на ХІ в.), Савината книга (Х–ХІ в.), както и руските Остромирово (1056–1057 г.) и Архангелско (1092 г.) евангелие, които са копия на български ръкописи.
Тогава се създават и първите изображения на св. св. Кирил и Методий. Най-ранните запазени образи на светите братя са дело на римски художници и са се появили през ІХ-ХІ в. в стенописите на църкви в столицата на днешна Италия. Според житието на св. Константин-Кирил Философ негова икона е била поставена над гроба му в храма „Сан Клементе”. Пак там при разкопки от 1862 г. са открити фрески от ХІ в. със сюжети: „Св. Кирил приема от император Михаил ІІІ мисията за апостолство сред хазарите или в Моравия” и „Представяне на св. Кирил пред Христос”или „Частният съд на св. Кирил пред Христос”. Вече през ХІІІ-ХІV в. образи на славянските учители са изпълнени и във ватиканската катедрала „Св. Равноапостоли Петър и Павел”.
За съжаление в днешните предели на България още не са открити средновековни изображения на светите братя, макар такива несъмнено да е имало. За сметка на това чудесни техни образи съществуват на територията на Вардарска Македония или днешната Република Северна Македония. За най-стари в православното изкуство въобще се приемат тези в църквата „Света София“ в Охрид, датиращи около 1045 г. Забележително е, че заедно със своите учители във фреските е представен и св. Климент Охридски, чиято възложена във Велики Преслав мисия е била да покръсти езичниците край Вардар и да разнася навсякъде там българската писменост.
Но какви са били светите братя Кирил и Методий според тогавашните обитатели на сегашната Република Северна Македония? В това отношение са особено интересни техните изображения в средновековната църква „Свети Георги“ в с. Курбиново, община Ресен (днес в РСМ). Със запазените си великолепни стенописи църквата е от голямо значение за културно-историческото наследство на цялото православно изкуство. Храмът се намира в непосредствена близост до Преспанското езеро. Според надписа на гръцки език на северната страна в олтарното пространство църквата е издигната и изписана в 1191/1192 г. Основната забележителност е живописта, която е дело на двама или трима художници. Заедно с тази в „Свети Пантелеймон“ в с. Горно Нерези на планината Водно над Скопие и на „Свети Безсребреници“ в Костур (дн. Кастория в Егейска Македония, Република Гърция), курбиновската живопис представлява най-яркият пример за Комниновия стил в македонските области.
Сред стенописите без съмнение изпъкват портретите на светите братя Кирил и Методий в олтарното пространство. Изображението на св. Методий е въобще най-старият му портрет в славяновизантийския свят. На противоположната страна пък е фигурата на техния ученик, св. Климент Охридски. Кирил е представен заедно със св. Кирил Александрийски, чието име е приел в монашеството, а св. Климент Охридски е заедно със св. Климент Римски.
Най-интересният момент при тези стенописи са надписите край главите на първоучителите. Те са на гръцки език, което не е изненада предвид на епохата, и със сигурност са дело на самите майстори зографи. Изключително важно е, че художниците ясно и точно записват на портретите: „Св. Кирил, учител български” и „Св. Методий, учител български”.
Това е израз на една цяла тенденция от ХІ-ХІІІ в., в която като реакция на византийската власт в българските земи делото на славянските първоучители съзнателно се „побългарява”. Така те от византийски мисионери се преобразяват в чисти българи. Такова забележително превъплъщение ясно се забелязва в книжовни паметници като известната Солунска легенда, а по-късно в Синодика на цар Борил. А процесът най-ясно се вижда на територията на Република Северна Македония, чиито граждани днес кой знае защо така яростно се борят против „бугаризациjата”!
През „тъмните векове” на турското робство образите на св. св. Кирил и Методий отново играят ролята на светилник и пътеводител за хората от всички краища на българските земи. Най-ранното достигнало до нас изображение на двамата братя от български художник е това в малката църква в манастира край с. Долна Бешовица, Врачанско. То е рисувано в края на ХVІ или началото на ХVІІ в. и се смята, че е дело на прочутия майстор Пимен Зографски. От същото време датират ликовете на братята в църквата в с. Дебърско в Пиринска Македония.
За най-ранна илюстрация в книга на образа на св. Методий се счита тази в отпечатаната през 1741 г. във Виена „Стематография” на родения в македонския град Дойран зограф и писател Христофор Жефарович. Сто години по-късно – през 1841 г. – в параклиса на главната църква на Рилския манастир се появяват образите на двамата братя, рисувани от Димитър Молеров от Банско. Те са и най-ранните им изображения от новата възрожденска епоха. През 1844 г. Захари Зограф рисува в същата църква св. Методий, а през 1848 г. изобразява братята в църквата на Троянския манастир. По този начин за 1000 години светите братя Кирил и Методий за сетен път изпълняват ролята си на първоучители на целия български народ от Вардар до Добруджа.
