Шансовете за редовно правителство са 50:50
Според мен шансовете за редовен кабинет са 50:50. Може би има тенденция в полза на съставянето му, защото видяхме няколко сигнала, че се върви в тази посока. Последният е от Кирил Петков, който реагира емоционално и непремислено, че може би е трябвало да се присъединят към подкрепата за Мария Габриел, след като тя е направила добро впечатление на първата им среща. И че не е трябвало да оставят управлението в ръцете на ДПС и ГЕРБ.
Едва ли обаче ПП-ДБ ще подкрепят неин кабинет, но показват, че се върви към съставяне на кабинет. В този смисъл според мен всички опции все още са на масата. И докато всичко не е приключило, нищо не е приключило - така бих обобщила ситуацията в момента. Затова шанс за кабинет има и с втория, и с третия мандат.
Само че проблемът при третия мандат ще е, че много напомня за тройната коалиция 2005-2009 г., която за някои все още е негативен спомен, а за други едно позабравено плашило.
Иначе има логика ГЕРБ да подкрепят проектокабинет на ПП-ДБ, но с ревизиран състав на Министерския съвет, различен от този, който побързаха да предложат първоначално. Да не забравяме, че те няколко пъти поискаха да се състави редовен кабинет заради бюджетната дисциплина. И второ - защото няколко пъти протягаха ръка към ПП-ДБ.
В предложението за редовно правителство трябва да се разгледа и фигурата на Мария Габриел. Тя очевидно е харесвана в лидерските среди на “Промяната” и ДБ.
Важно в този контекст е и казаното от Кирил Петков на срещата с Габриел, което доста напомня аргумента на НДСВ да влязат в тройната коалиция - че България вече е поела по евро-атлантическия път и те трябва да бъдат кучето пазач в една неприятна коалиция, но за да довършат започнатото, трябва да са там. И макар да не смятам, че ПП-ДБ ще го подкрепят и ще участват с министри в него, заявката напомни за този формат коалиция и тип говорене.
Иначе въпреки многото всестранни коментари около фигурата на българската еврокомисарка нещата са доста по-прости.
На първо място трябва да се отчита невъзможността да се намери какъвто и да било кандидат за премиерския пост в тази ситуация. Защото, който и да е той, сериозно си залага репутацията и има сериозна причина да не бъде избран просто защото няколко дни ще бъде разпъван на кръст от медии пред обществото. И за мен това е единият прочит.
Другият е, че Мария Габриел е знак по-скоро към външните партньори, отколкото към вътрешните. И тъй като ПП-ДБ взеха имиджа на проевропейските партии в България, с нейната кандидатура всъщност ГЕРБ се опитват да покажат на външните партньори, че и те са не по-малко проевропейска и проатлантическа формация.
Погледнем ли на кандидатурата на Габриел във вътрешнопартиен план, тя е ултимативна всъщност най-вече към БСП. Защото, ако се сформира управление, подкрепено или с участие на БСП, то тогава самата фигура на Габриел се стреми да елиминира имиджовата щета. Да се каже:“Да, БСП биха подкрепили едно управление с ясен проатлантически профил”.
Скептична съм обаче, че откъм ПП-ДБ отстраняването на главния прокурор Иван Гешев ще е аргумент за подкрепа в полза на кабинет на Габриел. Защото няколко пъти беше артикулирано от други политици, че в този казус има сериозен риск една фигура да бъде заменена с друга, но задкулисието, структурните проблеми да останат същите. Затова не смятам, че те ще подкрепят Габриел на базата на този аргумент.
