Нечуван скандал! Само по този начин може да се определи случилото се на българо-северномакедонската граница преди няколко дни. Български евродепутат бе спрян да влезе в югозападната ни съседка, защото името му е било в т. нар. „черни” списъци. Ще припомня, че Андрей Ковачев е член на Европейския парламент от името на ГЕРБ и съответно от семейството на най-голямата група там – тази на Европейската народна партия (Християндемократи). А с него на границата са задържани председателя на Фондация „Българска памет” Милен Врабевски и още трима души, които са искали да посетят събитие в памет на загинали през Балканските войни български войници край Ново Село.
След изказаната от Външно министерство твърда позиция по въпроса, започна шикалкавене на привикания във вторник посланик на РСМ в София Агнези Руси Поповска. То наистина имало някакви забранителни списъци, но името на Андрей Ковачев не било там. Северномакедонското външно министерство обяснява недопускането на петимата български граждани с това, че в групата, която е искала да премине границата, е имало хора, за които властите в Северна Македония знаели, че представляват риск за общественото спокойствие и сигурност. Именно такава била причината да върнат и евродепутата.
В сряда последва светкавичен отговор на нашето МВнР. Служебният министър Иван Кондов бе категоричен в своето изявление: „В уведомленията, връчени на българските граждани от граничните органи на реда на Северна Македония, изрично е посочено, че в граничната система на съседната ни държава, те фигурират в забранителен списък”. По думите на първия ни дипломат думите на северномакедонския посланик не отговарят на истината: „Прави впечатление, че обяснението на посланик Поповска и съобщението на МВнР на Северна Македония се разминават с официалните документи, връчени от граничните власти. Изложената от тях теза, че Ковачев е едва ли не косвена щета на някакви други лица, които представлявали заплаха на обществения ред е, меко казано, несъстоятелна”.
Адмирации към нашия външен министър! Именно така трябва да се говори с тези наглеци, за които истината е просто дъвка с балончета! Кондов прекрасно подчертава, че подобно държане на северномакедонската страна не е отделен случай, а постоянно състояние: „Практиката на Скопие е да информира нас и нашите партньори от ЕС по начин, който се разминава с действителността или най-малкото с посланията, които отправя за вътрешнополитически цели”.
В крайна сметка е категорично декларирано, че Република България и Европейската комисия решително не приемат решението на северномакедонските власти да не допуснат евродепутата Андрей Ковачев и другите български граждани на територията на страната. Изказвания в същата насока направиха лидерът на ЕНП Манфред Вебер и еврокомисарят по добросъседството и разширяването Оливер Вархей, които категорично осъдиха грубото нарушение на РСМ. „Това е безпрецедентно и неприемливо” – заяви в прав текст ръководителят на най-голямата партия в Европарламента.
Бихме очаквали, че след всичко това северномакедонската страна поне ще се опита да тушира случилото се. Нищо подобно! Бившият министър на външните работи на Република Северна Македония и депутат от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски наля бензин в огъня и дори нарече това безобразие „подходящ и даже закъснял ход”. Според него самото подписване на Договора за приятелство и добросъседство с България е било грешка и неговите условия въобще не трябва да се изпълняват от РСМ.
Всъщност точно това е действителната позиция на господата край Вардар, независимо от увъртанията и шикалкавенето на официално Скопие. Ние от Национален кръг „За Македония” отдавна алармираме, че картите трябва да бъдат свалени на масата и трябва да погледнем истината в очите. А тя не е никак приятна и предизвиква множество въпроси у нас.
Какво означава да се съставят „черни” списъци, подобни на онези от комунистическа Титова Югославия. Мнозина, влезли в тях тогава, платиха със здравето и живота си за това, че се чувстват и назовават българи. А днес това се върши от държава, уж желаеща да влезе в редовете на най-демократичните общества, членуващи в Европейския съюз.
Какво означава формулировката на посланик Поповска, че неколцината българи са риск за общественото спокойствие и сигурност? Как го нарушават те – като поднасят цветя на гроба на загиналите български войници или когато твърдят, че Самуил е български цар? Ако е така, как ще продължат да се провеждат, например, заседанията на смесената българо-северномакедонска историческа комисия. Ами нали по същата клауза не трябва да бъдат допускани в РСМ участващи в нея утвърдени учени като професорите Ангел Димитров или Кирил Топалов. Същите уверено и с аргументи доказват, че цар Самуил и неговите наследници са „българи родом” и „български самодръжци”, както самите те се определят в различни свои документи. Или, че св. Климент Охридски е български просветител, изпратен от Велики Преслав да прогони мрака от душите на живеещите край Вардар.
На фона на случилото се ние с основание трябва да си зададем и най-важния въпрос – иска ли въобще Република Северна Македония да влезе в Европейския съюз. На думи северните македонци желаят това, но действията им на практика показват обратното. Скопие не е извършило нищо, за да се отърси от комунистическото наследство на Титова Югославия. Нещо повече, там е силна меланхолията по това минало, а „пъпната” връзка със Сърбия така и не е прекъсната. За всички нормално мислещи хора е напълно ясно, че Република Сърбия е главен проводник на руските интереси не само на Балканите, но и в Европа.
А какво е отношението на Путиновска Русия към нашата страна, видяхме отлично през последните години. Много добре си спомняме думите на руския президент, че славянската писменост е дошла в родината му от Македония. Или безбройните провокации, извършени от руските посолства в София и Скопие.
Изводът е, че Република Северна Македония фактически не прави нищо, за да влезе в Европейския съюз. Ако все пак нашите партньори от ЕС още се заблуждават в тази насока, то е редно да си зададат въпроса – искат ли „троянски кон” на Русия в своята демократична организация? Защото именно това ще представлява една шовинистична и нереформирана РСМ, по-голямата част от населението на която е възпитано да мрази и ненавижда своите съседи.
