Нищо освен износа не може да спаси българската икономика, казва икономистът
- Доц. Йоцов, в макроикономическата прогноза на Икономическия институт на БАН сте написали, че инфлацията през 2023 г. ще падне до 9%, на следващата година ще е 4, а през 2025 г. - 2,7%, ако се смята по хармонизирания индекс. Наричате това “бавна дезинфлация”, защо?
- Има разлика между дефлация и дезинфлация. Дефлацията е намаляването на равнището на цените, докато дезинфлацията е намаляване на темпа на нарастване на цените.
В момента ние, както Европа, а и светът, се намираме в процес на дезинфлация. Миналата година у нас инфлацията достигна 16,9%, сега равнището ѝ е по-ниско и ще намалява според нашата прогноза още повече. Но няма да изчезне напълно и няма да преминем към дефлация.
- А защо винаги, когато сме в процес на инфлация, цените растат с висока скорост, докато при дезинфлацията нещата протичат толкова бавно?
- Отговорът е съвсем простичък, особено ако говорим само за България – ние нямаме парична политика, с която да противодействаме на външни шокове. Затова те се транслират в икономиката ни много бързо и директно.
Разбира се, ние направихме всичко, което зависеше от нас, за да подсилим този ефект. Направихме допълнителни разходи под формата на субсидии, какви ли не видове помощи дадохме и за бизнеса, и за домакинствата. Всичко това доведе до увеличаване на ликвидността и по тази причина нашата инфлация е по-висока от средната за ЕС.
Не забравяйте, че в продължение на цели три години – от 2015 до 2018 г., ние бяхме в ситуация не на дезинфлация, а направо на дефлация. Тогава също нямахме инструменти да противодействаме на тази тенденция, а дефлацията често е по-опасна за икономиката, отколкото инфлацията.
- Защо?
- За потребителите няма нищо лошо в това цените да намаляват. Но да не забравяме, че за производителя цените са неговите доходи и дефлацията за него означава свиване на производството и освобождаване на работна сила. А всичко това води до намаляване на търсенето, което е допълнителен стимул за още по-голямо намаляване на цените. Това е неприятно нещо и от такава ситуация се излиза много бавно. Неслучайно ни трябваха 3 години, за да излезем от този тренд.
- Кои причини по-силно въздействат върху темпа на нарастване на цените - външните или вътрешните?
- Трябва да призная, че икономистите нямаме голяма яснота по този въпрос. Инфлацията основно идва по две линии – или от това, че търсенето е много голямо, или от това, че няма достатъчно предлагане.
В България обаче се получи сякаш една комбинация от двата фактора. Тъкмо бяха заздравели раните от световната финансова криза и през 2020 г. дойде пандемията, която наруши веригите на доставки, затвори бизнеси и т.н. А всичко това доведе до намаление на потреблението.
Противодействието на този процес обаче беше предимно фискално – изляха се огромни маси пари. И от една страна, имаме нарушени доставки, които в някои отношения – например за чиповете, продължават и досега.
А от друга, има прекалено много ликвидност. И ситуацията е много странна, защото тези два фактора би трябвало да се компенсират един с друг. Макроикономистите в момента спорят кой от двата фактора е по-силен и повече е допринесъл за високата инфлация.
- Нищо не казвате за войната и за енергийните цени, които избухнаха още през 2021 г. Те не са ли фактор за инфлацията?
- Разбира се, че са, просто за тях няма спор. Но като при всеки взрив той гръмва и после отшумява. Виждате, че напоследък сме в процес на намаляване на цените на тока, газа и горивата.
- Би ли се променила прогнозата ви за инфлацията за 2025 г. в зависимост от това дали тогава ще влезем в еврозоната?
- Аз не мисля, че ще успеем и за 2025 г. да постигнем това. Не би трябвало това да има огромно влияние върху инфлацията тогава, а ако има, то ще е в посока на нейното намаляване. Защото тогава очевидно ще сме направили всичко възможно да изпълним Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната по отношение на инфлацията.
Но аз съм песимист за нашето приемане в еврозоната дори и през 2025 г. И не защото ние не искаме, а защото отсрещната страна не изгаря от желание да ни приеме.
Европейската централна банка и Еврокомисията неведнъж са ни обръщали внимание, че освен чисто икономическите критерии има и много изисквания по отношение на правната система, на върховенството на закона и т.н.
Маастрихтските критерии са номинални. Но хората се интересуват повече от това дали, след като приемем еврото, ще живеем толкова добре, колкото в еврозоната, което е другият начин да отбележим дали е настъпила реална конвергенция. А този процес, за съжаление, през последните години се забави, да не кажа, че направо е спрял. Имаше години, в които много по-бързо съкращавахме разликата в социално-икономическо отношение между нас и средната за ЕС.
- Свидетели сме обаче, че допускането в еврозоната е по-скоро политически акт, не смятате ли, че би могло да има и отстъпки в това отношение?
- Така е, то е политическо решение, но ние боравим с числа и писани критерии. Има начин някои от тези критерии да бъдат модифицирани. Например критерият за инфлацията. Той гласи, че инфлацията в страната кандидат трябва да е с не повече от 1,5 процентни пункта по-висока от трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация, като се гледа хармонизираният индекс. Но ЕК си запазва правото да изважда някоя страна членка от сметката с мотива, че в нея инфлацията през съответната година е била с особености. Т.е., ако Брюксел извади една или две държави от еврозоната с много ниска инфлация, с това ще ни помогнат.
Нещо такова направиха с Хърватия – затвориха си очите за дълга, който трябва да е максимум 60% от БВП, а нейният беше достигнал 80%. Казаха, че през последните години има трайна тенденция за намаление.
С Литва също има такъв случай през 2008 г. Тя не изпълни тогава критерия за инфлацията, който беше с 0,7% по-висок от референтната стойност. Но я пуснаха въпреки това.
Да не говорим колко правила бяха нарушени при приемането на Гърция навремето. Тъй че наистина - приемането ни в еврозоната е чисто политическо решение.
- Казвате на друго място в прогнозата, че политическата криза допринася за потиснатата икономическа активност. Как точно?
- По линия на инвестициите. Когато няма яснота кой е на власт и каква политика ще води и какви мерки ще се вземат, особено от финансовото министерство, всички потенциални инвеститори обикновено изчакват. А липсата на инвестиции навсякъде по света води до нисък икономически растеж.
- Винаги, когато напредне един европейски бюджетен период, обикновено по средата на тези 7 години нивото на инвестициите се увеличава, или поне досега беше така. Това няма ли да компенсира липсата им, все пак новите оперативни програми започнаха през 2021 г.?
- Когато завърши програмният период обаче, се дават 2 допълнителни години, в които започнатите проекти да се довършат и отчетат. Краят на 2023 г. е именно такава последна година с възможност да се усвоят европейските средства от предходния програмен период. Особено за големи проекти, при които е много важно нещата да се довършат.
И се получава така, че старите и новите оперативни програми се застъпват и това е периодът, в който инвестициите са най-големи. Макар че европейските средства всъщност представляват капиталови инвестиции.
Но преките чужди инвестиции у нас са обидно ниски, те са от порядъка на 2-3% от БВП. През 2005-2006 г., т.е. преди да влезем в Европейския съюз, бяха на нива от порядъка на 25 и дори 30% от БВП.
- Прогнозата ви за безработицата е за 3,9% през 2025 г., което е възможно най-ниското ѝ ниво изобщо. Но има съмнения, че причините са чисто демографски, а не икономически, така че няма защо толкова да се радваме. Така ли?
- Мисля, че демографският фактор наистина вече оказва по-силно влияние върху това безработицата да е ниска. Обикновено в предните години сме виждали, че когато има спад на БВП, това винаги е било последвано от покачване на безработицата. При спада през 2009-2010 г. например беше точно така: през 2008 г. безработицата у нас беше 6%, но две години по-късно тя се качи на 12%.
Сега нивото на безработицата е около 4% и не мърда, каквото и да се случва с икономиката. Причината е, че ние всяка година губим по около 40 хиляди души от населението. Целият ефект, който кризата би могла да предизвика в заетостта, е изчерпан. Предприемачът няма вече кого да освободи от работа, защото хората или са се пенсионирали, или са напуснали преди това.
Ние съвсем скоро ще имаме проблем с намирането на каквато и да е работна сила.
- Какво е мнението ви за бюджетния дефицит – ще стане ли наистина 7% от БВП?
- Това, което бе представено от финансовото министерство, беше възможно най-лошият вариант за нов бюджет, защото е вариант, в който нищо не се прави. И всички разходи, които са били гласувани от предишни парламенти, се изпълняват, което води до дефицит от 11 млрд. лв., приблизително 7% от БВП.
Според мен до такава ситуация просто не може да се стигне, но в прогнозата все пак сме допуснали 3,8% дефицит за тази година вместо допустимите по Маастрихтските критерии 3%. Съзнавам, че е малко пожелателно.
При положение, че достигнатият още за първото тримесечие на тази година дефицит в бюджета е близо 800 млн. лв., което е истински феномен, непознат в най-новата ни история. Защото принципно най-добро е състоянието на бюджета през първото тримесечие – тогава има сравнително малко разходи, а и в хазната влизат приходите от данъците. Тъй че случилото се е много лош симптом.
- През 2022 г. износът имаше рекорден ръст, който вероятно няма да се повтори и през тази. Но не може ли все пак той да спаси икономиката ни от затъване?
- Нищо освен износа не може да спаси икономиката. За нейния ръст или трябва да имаш вътрешно търсене, или външно. За първото обаче са необходими голяма заетост и големи заплати, а ние очевидно не можем да разчитаме на високи темпове там.
Високият ръст на износа през 2021 и особено през 2022 г. обаче се дължеше на еднократни събития, т.е. на износа на военна продукция, въпреки че по-голямата част от нея се отбелязва в статистиката като индустриални стоки. Но очевидно това не е нещо устойчиво във времето, защото войната в Украйна все някой ден ще търси и търсенето на такава продукция ще свърши.
CV
Роден е на 23 март 1961 г. в София
Завършил е УНСС със специалност социално - икономическо планиране
От 1995 до 1997 г. работи в БНБ в дирекцията за икономически анализи
През 1998 г. посъпва като докторант в Института за икономически изследвания на БАН
През периода 2003-2010 г. работи като представител на България в МВФ и съветник на изпълнителния директор на фонда
Преподава в катедра “Финанси” на УНСС
Женен, с две деца
