След всяка катастрофа с жертви излизат експерти и започват да зоват за промени в закони, за повече полицаи на пътя, за инфраструктурни решения, за по-големи глоби и какво ли още не. Започват акции на полицията спрямо ситуацията. Вече близо година продължава тази, която стартира, след като дрогираният рецидивист Георги Семерджиев уби две млади жени с джипа си в центъра на София. Масово проверяват шофьорите за алкохол и дрога. И те не намаляват. Тичаме след вятъра.
Сега виновникът е 18-годишният Адриан, който помете двамата влюбени. Млад шофьор с книжка от 2 месеца.
За разлика от Семерджиев не е бил пиян
или дрогиран, колата му е малка, не е с фалшиви номера, не е лежал в затвора за наркотици, не е бягал от полицията, документът му не е менте. И резултатът е същият - две жертви.
Всъщност самият Адриан също е жертва. На грешките в системата, на образованието, на собствените си родители. Те имат основната роля за възпитанието му като човек, който спазва правилата, пази собствения си живот и този на другите.
Системата на образованието също не дава достатъчно познания и умения за безопасността по пътищата. Има програми в детските градини и в началните класове, които явно не вършат работа. Проблемите с шофьорските курсове са от 30 години, че и повече.
Адриан със сигурност не е искал да убие Явор и Ана-Мария. Животът на семействата им вече няма да е същият. Това важи и за младия шофьор. Какво го чака? Разследване, съд, затвор, където няма да стане по-добър член на обществото. Гузна съвест, травма за цял живот, кошмари, омразата на околните. Образование, купони, гаджета, пътувания? Не. Поне 10 години живот в ада. Затова трябва да помислят колегите му зад волана, когато искат да пришпорят колата си, за да минат между жълтото и червеното на светофара или да покажат на спътниците си, че са големи герои, като карат с 200 или вземат рязко завоя на две гуми. Бързат към ада и затвора. Както го е правил Адриан. Защото, ако беше спазил правилата да шофира с позволените до 50 км/ч, Явор и Ана-Мария щяха да са живи. А той - на свобода. Друг е въпросът, че с това поведение на пътя той е потенциална жертва на т.нар. самокатастрофа.
Стотици негови връстници в последните години загинаха при удари в дървета, без да има други участници в движението. Тези хора са малко над 30% от всички загинали при пътни инциденти всяка година и нарастват. Те пък убиват и хората, които са качили в колите си. Въпрос на манталитет.
Няма да свършат работа камери, легнали и прави полицаи през 30 метра, денонощни светофари, отнемане на автомобили и всякакви други ограничения и методи на контрол. С тях се борят последствия. Ключът е във възпитанието и образованието. Няма да стане бързо, нито лесно. Сега ще се вдига шум седмица-две. После случаят ще се забрави и ще остане да тежи само на близките на жертвите. И тук една несправедливост. Катастрофата наистина е брутална и трагедията е огромна, но влиза във фокуса на общественото внимание, защото е в София. Такива инциденти има постоянно в цялата страна.
Повечето остават само в полицейския бюлетин
Същото е и с умишлените убийства. Колко хора помнят историята с Калоян Каймакчийски и Кристина, която го напуснала и затова той я уби? Случи се в София, съвсем близо до мястото, на което Адриан помете Явор и Ана. Беше много актуална история преди месец, защото беше някак столична. Комплексирани психопати, които убиват, има в цялата страна. Но са от забутани градчета и села, където сякаш живеят други хора. За тях няма специални студиа, напоителни репортажи и анализи. Катастрофата, при която почина Милен Цветков, също нямаше да се помни, ако не беше в София, а жертвата беше стругар в завод до Долна Оряховица. И пак предложения за високи глоби, промени в закони и други мерки на парче. А проблемът е в системата.
