Проф. д-р Вилиян Платиканов е началник на клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Св. Марина” и регионален координатор по донорство. Тяхната роля е да идентифицират потенциалния донор, да докажат мозъчна смърт и поддържат тялото му функциониращо до момента на експлантация. Координаторите съобщават
на близките на изпадналия в мозъчна смърт, че органите му могат да бъдат дарени. Без ефективната им работа трупно донорство не може да съществува.
- Проф. Платиканов, колко донорски центъра има в
България и как се организира процесът за една
трансплантация?
- По принцип всяка една от областните болници е донорски център - повече от 30 в държавата, но активно подават донори преди всичко болници във Велико Търново, Пловдив, Бургас, Плевен и Варна. Процесът е сложен, както се казва в един афоризъм, донорството е 90% организация и 10% медицина. В него има множество медицински, юридически, технически, морални, етични и финансови аспекти. При реализирането на една донорска ситуация участват 60-70 души - екипът трябва да е добре сглобен.
- Сърце може да бъде трансплантирано най-много до 4-5 часа, черен дроб – до 6 часа, а бъбрек – най-късно до 48 часа. Колко трудно е да се спазят тези срокове?
- Състоянието на донорство не е естествено състояние, това е състояние на един починал пациент, при което част от неговото тяло се задържа все-още жизнеспособно, без
мозъка, разбира се, за да може донорството да има смисъл и да може да се даде жив орган, тъкан или клетки, които да вършат работа на реципиента. При добра организация може да се случи, работата е много и е колективна. Сроковете са лимитирани от жизнеспособността на органите, които ще се
трансплантират.
- В България е валидна правилото за предполагаемо
съгласие - ако някой не е отишъл изрично да декларира по надлежния ред, че не желае да бъде донор след смъртта си, се приема за съгласен. Но е нужно и съгласието на близките му при евентуална ситуация. Трябва ли това да се промени?
- Според мен това е работещият вариант, той е валиден за 90% от държавите в света. В началото на 2000 г. имахме
обратния вариант - донор става този, дал задължително
съгласие. Тогава на практика трансплантациите спряха за
две години, защото имаше не повече от 2500 души, които са дали такова съгласие. Въпросът с питането на близките не стои точно така, това всъщност е анекс към закона, в който пише, че семействата трябва да бъдат уведомявани, че техният близък е подходящ да бъде донор и ще се
осъществява експлантация. Ние ѝм съобщаваме, но ако
семействата не са съгласни, не правим нищо срещу тяхната воля. По същество даряването е човешко право и всеки индивид има това право.
- Какви са обикновено причините за отказа на близките, фактът, че не вярват, че потенциалният донор е мъртъв?
- Много е трудно човек, който не е в медицината, да знае, че сърцето на неговия близък бие, бъбреците му работят,
гръдният му кош се повдига като дишане и да приеме, че той е мъртъв. Хората не го разбират и това е нормално.
Въпросът опира до доверието в лекарите, които обясняват
на хората за какво става въпрос. Аз и екипът с който работя никога не сме влизали в детайли защо те искат или не искат да се случи, това е твърде лично.
- Колко българи са заявили категорично, че те желаят да бъдат донори след смъртта си?
- Това е слабост на закона – той в момента не предвижда
процедура за изразяване на съгласие приживе.
- При колко донорски ситуации близките на човека в
мозъчна смърт са се съгласили и колко са отказали да
дарят органите му?
- В национален мащаб не мога да кажа, но в УМБАЛ “Св.
Марина” за миналата година сме имали 11 донорски
ситуации, три реализирани, четири или пет неосъществени
по медицински показания, това прави около 40% отказ.
- Кои органи и тъкани са най-често трансплантирани у нас? И коя е най-рядката трансплантация, правена в
България?
- За трупни донори това са бъбреци, черен дроб и сърце, черен дроб е относително най-често извършвана. Най-редки са трансплантациите на бял дроб. Знам за две такива откакто работя в тази сфера.
- Казвате, че качеството на живот на всеки нуждаещ се от трансплантация зависи от благородството на починалия и неговите близки. Какво не знаем за донорството, което ни пречи да дадем съгласието си?
- Обществото не знае много неща за донорството, не знае какво представлява мозъчната смърт, медицинските
характеристики. То е висша добродетел.
- Разкажете история с пациент, получил орган от непознат, поддържате ли връзка с някои от тях?
- Ние не поддържаме връзка с реципиентите, често семействата на донора ни търсят, те имат нужда да видят на кого са направили добро, струвало ли си е, да усетят духа на техния близък, дарил живот. Изпълнителната агенция медицински надзор прие почин - раздаваме звездички, в знак на уважение към близките, с мисълта, че техният близък, когото са загубили свети някъде и дарява живот и радост на някой друг. Раздали сме повече от 30, в последните 15 години имаме реализирани 45-50 донора. Част от тях в България, част в чужбина.
- Американец стана първият човек с трансплантирано
сърце от прасе с променено ДНК. Има ли надежда в този метод?
- Това е бъдещето на трансплантациите, защото донори няма. Хората живеят все по-дълго и имат нужда от смяна на органи, излезли от строя. Така че генните инженерства,
клетъчните технологии и т. нар. ксенотрансплантации - от
друг животински вид, ще намират все повече място в
трансплантологията. В шеговит план и в прекия и в
преносния смисъл човекът е най-близко до прасето. Отдавна се трансплантира кожа от прасе, макар и временно, предимно в случаи на изгаряния.
- Далече ли сме от времето, когато присаждането на 3D
принтирани органи ще се случи?
- Това също предстои да се случи, вече в ортопедия тази
технология е специфично доста напреднала за някои от
ставите, които се сменят, например. Това е бъдещето. Дрон може да реши логистичните проблеми, които съществуват в момента при пренасянето на органа от един град до друг. Слагаме органа в хладилна чанта с лед, качваме я на дрон и той пристига за отрицателно време, без да се организират министерства, спартани, екипажи, да се харчи гориво, летателни часове, летателни карти и пр.Технологиите помагат много, въпреки че аз предпочитам да преобладава човещината пред електрониката. Но без технологиите не може. Моя позната казваше, че човекът е раковата клетка на планетата - той ще унищожи всичко останало около него. Каква мисъл ще се появи в човешкия мозък е непредсказуемо и ако тя е насочена срещу другите хора планетата и природата, а ако по едно или друго
обстоятелство този човек е на такава позиция, че може да си позволи да прави това което иска, тогава избор няма.
- Ангелинка Велкова от с. Рудник, Варненско, е една от първите пациенти в България с присадено сърце от 2003 г. Тя получи сърце от жена, която се е самоубила заради любовно разочарование. Спомням си, че тя разказваше по време на интервю как изпитва нейните чувства. Знаете ли за случаи, в които приелият ново сърце “усеща” неговия предишен притежател?
- Сещам се, участвах в управлението на този случай, тогава работех в Плевен. Колегите от Русе ми се обадиха, тъй като имах повече опит. Такива истории има колкото искате, но аз не мога да ги обясня. Всички знаем, че сънищата са плод на това, което е под мозъчната кора, а то е като кунията на Пандора, по-добре е да не се отваря. Има си медицинско обяснение - след като се сложи ново сърце, то кръвоснабдява мозъка, той подобрява своята работа, респективно подобрява своите представи, така излизат различни мисли, така смятам аз.
- Получавал ли сте предложения да се включите в
политиката?
- Не съм, но аз правя политика в моята област ежедневно.
Думата произлиза от древногръцки и означава справедлива и общовалидна организация на действия за управление начина на живот на повече хора, бил съм съветник по трансплантология на министър на здравеопазването Божидар Нанев – много се радвах като приключих този мой ангажимент към него (смее се). Като началник на една огромна структура - клиниката по анестезиология и интензивно лечение, организирам работата, правилата и сигурността на 120 души, т.е. ежедневно съм в политиката, ако се придържаме към изначалният смисъл на думата.
- Виждате ли надежда нашите политици да ни поведат към по-добри времена?
- Аз не бих се обърнал към политиците, съгласен съм с
анализаторите, които смятат, че те са такива, какъвто е народът. Както сме учили по физика, промени стават тогава, когато се натрупа критична маса от нещо, което води до промяна. Щом ходим на избори през три месеца, значи критичната маса от народа иска така и това прави. И ако има противопоставяне и противостоене, то е в много по-голяма степен вътре в народа, отколкото в тези 240 човека в Народното събрание. Проблемът не е в политиците, а в народа.
- Как решихте да се занимавате с донорството на органи?
Видях шанс, малко от малко, аз да прецакам смъртта. След като тя ми се е подигравала и ме е прецаквала толкова пъти. Толкова усилия, умения, познания, физически, психически сили да спасиш някого и не успяваш. А това е много дразнещо и неприятно. Тя ме прецаква, aма и аз малко нея. В сериозен план – въпреки професионалния неуспех, когато изгубя пациент, но успеем да реализираме донор, все пак загубата е малко по-малка и неуспехът е по-малък.
