С Йордан Караджов, Константин Цеков и Стенли пак се събрахме в супергрупата “Легендите”
- Едни от най-големите имена на музикалната ни сцена - Йордан Караджов от “Сигнал”, Константин Цеков от ФСБ, Станислав Сланев – Стенли и вие, господин Кърнев, правите голямото завръщане на супергрупата “Легендите”. Как се събрахте отново?
- Стенли ме потърси през зимата миналата година. Иначе не сме спирали колегиалните си и приятелски отношения, но загубата на Косьо Марков и самият ковид стопираха тези общи изяви. А и всеки си движеше своите проекти.
Създадохме групата през 2016 г., обади ми се Косьо Марков, беше говорил вече с Данчо Караджов и Стенли. Аз пък се сетих за Любо Киров, който освен много добър певец е и страхотен барабанист. Той от своя страна предложи да поканим Косьо Цеков и така сформирахме първия състав на “Легендите”. Правихме много успешни концерти 2-3 години.
Сега решихме отново да възобновим бандата. Междувременно кариерата на Любо Киров се развива изключително успешно и няма възможност да се присъедини към нас. Но ще имаме двама гост-музиканти - Александър Обретенов и Васил Вутев, с които така или иначе работим от години. И започваме турне, което стартира на 14 юни във Велико Търново. В началото на следващата година ще направим голям концерт в София. За изяви навън е по-трудно, защото всички работим доста активно.
- 20 от вечните български песни само на нашите групи. От самото начало се стремим да следваме оригиналните аранжименти, в тяхната цялост и пълнота. Така че концертите на “Легендите” ще бъдат пълнокръвни рок шоута. Ще изпълняваме и три от песните на Борис Карадимчев и Александър Петров - “Богатство”, “Нашият град” и “Любовта, без която не можем”.
- Освен вашата има още една супергрупа - “Фондацията”. Нашият пазар не е голям, има ли място за две супергрупи?
- Още от самото създаване на “Легендите” се оказа, че има място за още една такава банда, а и ние сме с електрически китари.
- Обсъждали ли сте да правите и нови парчета с тази група?
- Много ми се иска да направим нова песен, защото сме жадни за музика, а и всеки от нас твори. Помолих Данчо Караджов и Косьо Цеков да ми дадат шанс да композирам някаква музика, която скоро ще им покажа.
- Каква публика очаквате?
- Разбира се, преобладават хора в зряла възраст. Предишните години бях учуден, че имаше и много млади зрители, предполагам, че отново ще е така.
Често срещана гледка е да има цели семейства
Покрай D2 например вече чувам много хора да казват, че или са се влюбили, или са отраснали с наши песни. Скоро свирихме на събитие на Немската гимназия и се шокирах, защото залата беше препълнена с тийнейджъри, които пяха песните на D2 от начало до край. Почти се разревах.
- След успешното представяне на новия ни вокал Радостин Василев в “Гласът на България” има много голям интерес към нас, непрекъснато правим концерти, усилено работим и в студио. Назрял е моментът да издадем нова продукция, предстои пореден сингъл, а след това и албум, с който ще направим турне.
- Музиката ли е детската ви мечта?
- Първо исках да стана боклукчия. Харесваше ми цялата автоматика на камионите. После израснах като техническо ориентирано момче - компютри, математика... Но през пубертета, като хванах китарата, и не я пуснах.
- Ако не беше тя, днес можеше да сте IT специалист.
- Едва ли, но половината от съучениците ми в момента са собственици на огромни компании. Някои от тях са в САЩ, други са тук, но работят с цял свят.
- Не сте ли се питали защо и вие не сте тръгнали в тази посока?
- Не, но покрай пандемията концертите спряха. С групата имахме едно ново пространство, в което реших да направя звукозаписно и телевизионно студио. Наложи се да си припомня доста от техническите ми умения. Първата ни видеопродукция е с Пешо Китарата, който е известен музикален преподавател и влогър. С него снимахме клипчета как се свирят пет от най-големите хитове на D2. Направихме го, защото се оказа, че
песента “100 години” е на първо място
в търсачките - как се свири това парче.
- Откъде дойде името D2?
- Първо групата се казваше К2, но се оказа, че един приятел има група със същото име и се отказах. После стана В2, има такъв бомбардировач.
- И витамин.
- Да. (Смее се.) Когато Дичо дойде в групата, решихме, че така и така имената на двама ни започват с Д, защо пък да не го сменим.
- Идеята за създаването на тази група е ваша, нали?
- В края на 90-те години вече имах доста голям опит с много имена от нашата сцена и назря моментът да създам първия си самостоятелен проект под формата на група. Барабаниста Яшо го поканих от предишната ни банда “Сленг”. Най-малкият от нас тогава - Сашко, даже не помня откъде се появи. Поканих Дичо, който беше певец в първата ни младежка група. Краси също се включи.
- За какво спорят музикантите в една група?
- Почти не се случва такова нещо. Имаше един период в D2, в който опитахме да правим музика заедно, иначе аз я правя. Сядахме в репетиционната, всеки даваше идеи и се пораждаха някакви спорове, но в отношенията ни по мъжки нямаме проблеми.
- Как ви се струва музикалният живот след пандемията?
- Нашата концертна програма е доста запълнена. Непрекъснато се обявяват големи събития, планирани са доста турнета. Влади Ампов-Графа обяви концерт на най-големия ни стадион - “Васил Левски”. Това са страхотни новини и не са случайни. След ковид публиката е по-зажадняла, но не за всичко, а за нещата, които са устояли на проверката на времето.
- Има ли конкуренция между бандите, които в момента са на музикалната сцена?
- Не би следвало да няма здравословна конкуренция. Но е важно не какво прави другият, а какво правиш ти. Редно е да полагаме усилия да сме на възможно най-високо ниво. Това е уважение както към себе си, така и към публиката, разбира се. Иначе няма пререкания, познаваме се от години. Знаем на кого как минава животът, а той невинаги е лесен.
- Вече много хора избират да живеят извън София, вие също, защо?
- Израснал съм в къща с двор в центъра на столицата. Но я бутнаха и живяхме известно време по кварталите. И в един момент дивото в мен се върна, преместих се на семейната вила, където прекарвах летата като дете.
- Започнахте ли да се занимавате с градинарска дейност вече?
- Не съм още толкова стар. (Смее се.) Но правя всичко друго по къщата.
