- Г-н Сано, вие не сте родом от Русе, но го наричате свой роден град. Разкажете ни защо?
- Русе е вторият ми роден град. Моят баща, светла му памет, бе родом от Русе. Майка ми е от Асеновград и аз и големият ми брат сме родени там. Когато бях на 7 г., тъкмо завършил първи клас, цялото ми семейство се преместихме да живеем в Русе.
- Какви са спомените ви от онези години от Малката Виена, както наричат Русе?
- Почти 40 г. след първото ми стъпване в Русе продължавам да твърдя, че това е най-красивият град в България. В него има нещо, което не можеш да срещнеш никъде другаде – и като дух, и като хора - самите русенци носят едно друго усещане. Цялата тази архитектура – центърът, старите квартали около реката, си е абсолютна Виена.
Има места покрай Библиотеката – може да се объркаш, че си във Франция
Сградата на Доходното здание, където е и Русенският театър, е най-красивата сграда в България, тя е уникална. Без да искам да обиждам никого, но пред сградата на Русенския театър останалите театри в България ми приличат на читалища. И не е случайно това, че наричат града Малката Виена.
Освен това в Русе са се случили много неща за първи път – първият орган в България е в катедралата “Св. Павел от Кръста”, първият асансьор, първата кинопрожекция... много са.
- Кои ви бяха любимите места в града като малък, къде играехте, ходехте ли на плаж на Дунав?
- Къщата, в която ние живеехме, беше на една малка уличка, буквално на 3 метра от училище “Олимпи Панов”, в което завърших основното си образование. И много голяма част от детството ми премина в двора на училището в игри с приятели от махалата. Бях на 10 г., когато започнах да пея в Русенския хор на момчетата, който в онези години беше един от най-силните хорове у нас. Беше на много високо ниво, ходехме на турнета в чужбина.
Автобусът, който ходеше до Младежкия дом, където репетирахме с хора, обикаляше почти целия град, и ми беше много по-лесно от нас да цепя през града и стигах по-бързо. И се разхождах много из града.
- Днес, 40 г. по-късно, как ви изглежда градът – променил ли се е много? Ходите ли често там?
- В последните години имах достатъчно много поводи да ходя. Без да преувеличавам – ходя в Русе 4-5 пъти в годината, което не е малко. Преди 6 години с колеги от Русенския театър – Мая Новоселска, Роберт Янакиев, Явор Бахаров, направихме едно представление, което е продукция на Русенския театър, на режисьора Теди Москов, което се казва “Редки тъпанари”. През май ще имаме
юбилейно 150-о представление и ще го изиграем на оригиналната сцена,
където е създадено, защото предимно пътуваме с него.
Така че - да, ходя си често. Русе претърпя сериозен ремонт на крайбрежната алея. Когато отидох за последно, целият град беше разкопан поради ремонтни дейности, което го прави не много угледен в момента, но вярвам, че е за добро. И ако хората, които са се заели да модернизират водния цикъл и улиците, си свършат работата докрай, всичко ще е наред. И отново ще стане най-красивият град.
- Кои са любимите ви места в Русе?
- Имам си няколко ключови места. Едното се казваше Скаличките, намира се точно до Дома на културата, едно страхотно културно средище. Там наблизо е и емблематичната ваза от пръст и цветя на входа на Парка на младежта. В него се намира Английската гимназия. Това са все места, на които съм изкарал много време.
В Дома на културата ходех на класическа китара, тръгнах още с пристигането ни в града, бях на 7 г.
Като ученик там съм концертирал в детската секция на Мартенски музикални дни
Това е страхотен фестивал, който се провежда, слава богу, и до днес!
В Русе за първи път съм отишъл на оперета – майка ми и баща ми ни водеха всеки петък или събота. Там съм се запознал с изкуството и това е определило целия ми живот.
Днес, за съжаление, се връщам в Русе повече по работа, тъй като имам много ангажименти. Преди няколко години обаче реших да покажа на дъщеря си родния град на дядо ѝ и къде съм израснал аз, защото Русе просто трябва да бъде видян.
