През март публикувахме откъс от книгата на Евгений Тодоров, съпруг на журналистката Нери Терзиева. Откъсът бе без каквато и да е редакторска намеса и разказваше истории от телевизионната кариера на Нери Терзиева. В редакцията се обади Кеворк Кеворкян и поиска право на отговор. Публикувахме го без каквато и да е намеса. Сега Евгений Тодоров ни изпраща писмо, което публикуваме без редакторска намеса.
Възползвам се от възможността “и други засегнати страни” да получат право на отговор. А на този етап май има само една засегната страна – онзи, който е наречен “лъжец”. Тоест аз.
Очаквах тази книга да провокира дебат за едновремешната и за днешната журналистика. А може би и за някои недостатъчно осветени моменти в историята ни.
Уви, засега интересът е към други теми. Най-напред да призная, че когато подготвях книгата за печат, внимателно прегледах всички пасажи, в които се споменаваше името на Кеворк Кеворкян. Имах някакви предчувствия. Някои спорни неща съкратих. Историята с интервюто с Тодор Живков реших, поне в онзи момент, че не е спорна.
И рискувах с изречението “Кеворк спря интервюто”.
Става дума за първото интервю с Тодор Живков след 10 ноември 1989 година. Сигурно много журналисти са искали те да го направят, но успя само Нери. От това, което си спомням, съм убеден, че към съдбата на това интервю Кеворк има някакво отношение. И нямам никаква мотивация да лъжа.
Вероятно думата “спря” не е
най-точната
Тъй като редом със споменаването на постовете на Кеворк Кеворкян в БНТ внушението е, че спирането е станало по някакъв официален начин. Като заповед на началник към подчинен.
След като се оказва, че към този момент - 12.02. 1991 г., каквато дата е изписана на разпространяването в социалните мрежи интервю, Кеворкян вече не е работил в БНТ, моето твърдение става още по-нестабилно. Отделен въпрос е, че вероятно това е датата на излъчването, а не на записа. Защото между едното и другото имаше подозрително дълъг период. Такива интервюта се излъчват моментално. Само че в продължение на не помня колко дни имаше някакъв проблем. Помня как Нери звънеше на колеги (мисля, че поне в БТА) с предложение да се публикува интервюто като текст поне. Защото не може да го излъчи в БНТ.
Не вярвам да се е опитвала да го продаде предварително. Нери хич не беше силна в търговските дела. Вероятно е трябвало да се съобрази с нещо.
Та ако някой колега е участвал в такива разговори, да каже какво точно е обяснила тогава Нери. Аз не искам да преразказвам подочути реплики. Но се питам дали Кеворк не е намекнал на Нери – използвам най-деликатните изрази – да прецени, че не ѝ е работа да се занимава с Тодор Живков на своя глава?
А в онзи период всяка дума на “учителя” имаше стойност на указание, върху което трябва “ученикът” да се замисли.
Или може би нещо от разговора ѝ с Кеворк, какъвто мисля, че е имало, е изтълкувала погрешно?
Ако нещо бъркам –
съжалявам. И се извинявам
Но и аз няма да спра дотук. Защото и Кеворкян не спира.
Тази моя “бездарна лъжа” му дава повод да подчертае за кой ли път ролята си за създаването на “легендата” – както наричаха Нери особено последната година.
В “Книга за Нери” аз също се питам какво щеше да стане с нея, “ако Кеворк не беше решил, че тя може да промени “По света и у нас”?
Аз не давам отговор, дава го Кеворкян. И той е: “най-вероятно – пловдивското студио до пенсия и сетне – чао”.
Тоест без мен нямаше да има Нери Терзиева.
Това внушение под една или друга форма може да се намери в различни публикации през годините. Ще си позволя няколко цитата. Първият е част от интервю на Енчо Мутафов с Кеворк, вероятно от 1993 година: “Известно е отношението ми към Нери... Знам, че ме обича, аз – все още. Аз съм причината Нери да дойде в София и да поеме тъй наречения Екип 2. Тя се съпротивляваше. Накрая се съгласи”.
Втори цитат: “Нери?! Нери би трябвало да обясни на госпожата (Светлана Божилова), че никакви романтични времена нямаше да има, ако не я бях домъкнал насила от Пловдив...” - “24 часа”, 29.11.1999 г.
Трети цитат от 2016 година: “Навремето, през 1990 година, почти насила докарах Нери в София и я направих водеща на централната емисия на “По света и у нас” заедно с онзи политически палячо Асен Агов. Кой знае какво щеше да се случи иначе с нея - сигурно отдавна изобщо щеше да е забравила за телевизията и журналистиката и кротко да пие шербет в някой турски град. Дадох ѝ отлична трибуна...”
Това вече е написано през 2016 година.
Предлаганата визия за бъдещето на Нери става все по-драматична. Нери вече е тръгнала към Турция, когато идва предложението на живота ѝ...
Та се питам дали моите подозрения за някаква намеса на Кеворкян в съдбата на интервюто с Тодор Живков не са се оказали добър повод за поредното припомняне на очевидно любимата му теза, че без него Нери е била никоя и щеше да остане никоя, ако не беше докарана “насила” в София? Което сигурно е някаква метафора, не искам да казвам, че е лъжа.
За това как Нери тръгна към София,
също споменавам в книгата. Не тръгна от нищото. Да напомня, че още през 1982 г. като водеща в “За един милиард” тя вече бе на екран ако не в 20 часа, то в 20.30. И още тогава - 8 години преди Екип 2, се нареди между най-популярните лица на БНТ. И още тогава пловдивският екип обираше всички възможни журналистически награди.
Да припомня, че “Актуална антена” с участието на Нери играеше някаква специална роля в политиката в края на 80-те години, за което също съм писал в книгата.
И още нещо съм споменал там, което може би е по-интересно от историята с интервюто с Тодор Живков. През пролетта на 1989 г. бях поканен да пия кафе на едно място. На няколко метра от мен пиеше кафе поне един член на Политбюро и поне един секретар на ЦК на БКП. Бях поканен да обсъдим една моя идея за разделянето на Първа и Втора програма на БНТ на два конкурентни канала. Не че беше гениално хрумване – просто бях прочел, че в СССР вече направили това с тяхната Централна телевизия.
Бях подхвърлил тази идея на един дирекционен съвет в БНТ, спомням си, че Кеворкян, който седеше срещу мен, реагира негативно. Но тогавашният генерален директор Любомир Павлов беше обърнал внимание на идеята. И след известно време се оказа, че някой някъде вече бе решил, че това може да се случи и в България. И след като обсъдихме някои подробности, бях помолен за още нещо. Да говоря с Нери и да я убедя да дойде (не насила) в София и да стане водеща на обзорно политическо предаване, което да се излъчва по Втора програма точно на гърба на “Всяка неделя”. “Едни хора не харесват Кеворк и някой трябва да го подпре” - приблизително такова беше обяснението за това неочаквано предложение.
Предадох на Нери думите, тя обаче не се въодушеви от перспективата да влезе в битка с Кеворкян, с когото вече беше работила и
питаеше към него огромно уважение
Макар да прави обзорно политическо предаване, беше една от мечтите на живота ѝ, която така и не се сбъдна.
Не знам дали след това някой беше говорил директно с нея, но тогава започна Голямата екскурзия и вероятно същите хора бяха решили, че е много рискован този вариант. Да го наречем “Туркиня срещу арменец”.
В телевизионната история, както и в голямата история няма “ако”. Но не можем да не се запитаме какво би станало, ако се беше появила “Всяка неделя 2”? По една конкурентна Втора програма?
А дали точно желанието да се запази единна БНТ – като монополен пропаганден инструмент, не убиваше идеите на Нери години напред?
Та при някакви обстоятелства нещата можеха да се развият по друг начин. И прогнозата, че без Кеворкян Нери можеше да пие шербет някъде до пенсия, ми идва малко в повече.
Мисля си и до днес кои бяха онези хора, които не харесваха Кеворк в онзи момент и смятаха, че могат да изправят Нери срещу него? Предполагам, че това не беше единно решение на Партията или Службите, а на някакви вътрешни лобита в тях, които вероятно вече мислеха как да пренаредят след няколко месеца медийната власт – а не само икономическата. На кого да заложат и ако той не изпълни очакванията, да го премахнат. И докога продължи това?
Та за тези неща се опитах с книгата да провокирам някакъв дебат, пък то се получи – поне засега, съвсем друго.
В никакъв случай не искам да
омаловажа ролята на
Кеворк за революционните промени в БНТ
и как това промени и живота на Нери. Но вероятно ѝ е било трудно да запазва мълчание при всяко напомняне, че трябва цял живот да се чувства задължена. Особено последните години, когато със своя “учител” вече имаха доста различен поглед върху живота.
А колкото до оценката, че интервюто с Тодор Живков било за “под миндера”, защото в него Нери не питала “Диктатора” за Възродителния процес, мисля, че е неуместна.
Още неща мога да припомня, но спирам дотук, защото започнах да се питам какъв е смисълът? Това, че надживяхме Нери, дава ли ни правото да я съдим?
Ако все пак се реших да напиша 250 страници, това е, защото смятах, че трябва да се разкаже и за огорченията, които понесе в своя живот… А може би и след това…
