Затова БНБ взе мерки. Но в прогнозите ѝ има добър тренд за икономиката
В една и съща седмица Българската народна банка публикува макроикономическа прогноза за 2023-2025 г., данни за банките, паричната и лихвената статистика и повиши минималните задължителни резерви на банките. Толкова разнообразни и на пръв поглед несвързани дейности и публикации. Но всъщност всичко е обединено от една обща идея - икономическата конюнктура се развива по-добре от очакванията.
Да вземем икономическата прогноза на БНБ.
На пръв поглед тя е песимистична –
очаква се забавяне на икономическия растеж от 3,4% през 2022 г. до 1% през 2023 година. Обаче тенденцията в прогнозата на БНБ въобще не е песимистична. За втори пореден път БНБ повишава икономическата си прогноза за България.
В своята прогноза от септември 2022 г. БНБ прогнозираше стагнация на икономиката– икономически растеж от едва 0,1% през 2023 г. Само три месеца по-късно в декемврийската си прогноза БНБ повиши очаквания икономически растеж до 0,4%. Сега в новата прогноза имаме второ поредно увеличение и очакваният растеж вече е 1% в реално изражение. Все още не е висок растеж, но тенденцията е на подобрение.
Не само това, но БНБ има и доста оптимистична средносрочна прогноза за икономиката. За 2024 г. се очаква икономически растеж от 3.2% в реално изражение, а за 2025 г. прогнозата е още по-висока
цели 4,1% реален растеж на икономиката
Всичко това показва повишен оптимизъм от БНБ по отношение на развитието на българската икономика.
Щом дори БНБ са оптимисти, значи наистина нещата се подобряват. БНБ винаги си слага най-тъмните очила, когато прави прогнози – това го видяхме и при пандемията, и при възстановяването, и при войната в Украйна. БНБ консистентно имаше занижени икономически прогнози и ги повишаваше едва когато нещата доказано се подобряваха. Така се случва и сега.
Какво се промени, че БНБ повиши оптимизма си? В прогнозата пише, че перспективата се подобрява, защото е намалял рискът от недостиг на енергийни доставки в Европа. И наистина, ако погледнем прогнозата на БНБ отпреди половин година, там
22 пъти се споменаваше думата “газ”,
и то все в негативна конотация – например “дефицит на природен газ”, “високи цени”, “нарастване на цените” и т.н. В най-новата прогноза “газ” се споменава само 7 пъти, и то за да се отбележи, че цената му спада. С други думи, отиващата си енергийна криза направи БНБ по-оптимистична за икономиката.
И тук БНБ не е сама в оптимистичния тренд.
Други институции също вярваха, че спирането на руския газ ще удари Европа и ще предизвика рецесия през зимата. Но всички те наскоро ревизираха прогнозите си нагоре. Защото Европа избегна рецесия през зимата, както показаха данните на Евростат от миналия петък. А безработицата в Европа е рекордно ниска и продължава да намалява.
Най-интересното е, че от датата на финализиране на прогнозата на БНБ цените на природния газ и енергийните суровини продължават да намаляват – от 1 май “Булгаргаз” намали цените с 21%, а към началото на май природният газ на европейските борси се търгува на ниски нива, невиждани от лятото на 2021 година насам. Откакто “Газпром” спря кранчето, цената на природния газ постоянно намалява. И не само газът, но и повечето суровини. Така че има поводи и за още оптимизъм както за икономиката, така и
за намаление на инфлацията
А ако България задвижи реформите, усвояването на еврофондовете и влизането в Шенген, икономическата ситуация може да се подобри още повече.
При все по-голям оптимизъм, защо БНБ вдигна минималните резерви на банките? Всъщност точно заради това. В своите негативни прогнози от предишната година БНБ очакваше, че икономическата несигурност ще намали кредитната експанзия, а вдигането на лихвите в чужбина бързо ще се пренесе и в България. Но нито едно от двете не се случи и кредитната експанзия в България продължи да се ускорява през цялата 2022 година Показателно е например, че след абсолютните рекорди през 2022 г. печалбите на банките за първото тримесечие на 2023 година продължават да растат с огромни темпове. Само за три месеца имат 784 милиона лева печалба, което е 38% увеличение на годишна база. Лихвите продължават да са неестествено ниски, а
кредитът продължава да расте
с двуцифрени темпове, особено кредитът за домакинствата.
За сравнение, в еврозоната кредитирането бързо се забавя, което намалява и инфлацията. Така България остава като изолиран остров, в който кредитната експанзия продължава необезпокоявано, захранвайки инфлацията. Съответно БНБ най-после реши да вземе мерки. Проблемът е, че минималните резерви са доста груб инструмент и никой не може да прогнозира с точност как ще подейства на икономиката. Ефектът трябва да се наблюдава внимателно, за да се избегне пренатягане и обратен резултат.
Между другото, това е един от примерите, които показват защо е по-добре да сме членове на еврозоната. Българският лев и в момента е вързан към еврото и това придава стабилност на българската валута – но не сме част от европейската монетарна система и нямаме тези прецизни монетарни инструменти, които притежава Европейската централна банка. Членството в еврозоната има своите безспорни предимства, особено в кризисни периоди.
