Изготвянето на държавен бюджет не е просто аритметика и нагласяне на разходи и приходи. Държавният бюджет е политически инструмент за позициониране на управленски приоритети, които могат да се финансират с постъпващи приходи. Ключов момент в този процес е стремежа за ефективност, както в приходната, така и в разходната част.
Този стремеж е свързан с много компоненти, като: ефективност на данъчната система, ефикасност в събираемостта, ефективно разходване на средства, професионално оценяване на разходи/ползи от разходването на публични ресурси, качествени макро и микро прогнози и тн.
Държавният бюджет трябва да е подплатен с идеология и политическа подкрепа, което да създаде ясно аргументирана рамка при дефиниране на средносрочните цели за бюджетния дефицит към БВП, държавни разходи към БВП, наличието на данъчни промени и тн.
Да не говорим за забравените идеи за въвеждане на програмното бюджетиране и динамичното моделиране и оценка на фискалните и икономическите рискове. Практики, които биха повишили сериозно ефективността и прозрачността в управлението на публичните финанси.
Бакалските сметки за модифициране на държавния бюджет и нагласяне на 3% бюджетен дефицит са безумни. С лека ръка се коментира как може да съкратим капиталовата програма, защото заложената била малко повечко, как може да вдигнем еди кой си данък и хоп ще дойдат още малко приходи, как с малко счетоводни гимнастики ще разпределим разходи/приходи по ПВУ и към следващата година…
Дори политическият ни „елит“ е тежко некомпетентен и този безумен разговор ще се пренесе и в НС. Ще гледаме циркове и сметки „на око“, които се ограничават до „тука - 2 млрд, там + 500 милиона и сме готови“. Такова е нивото.
