Гледаме се един друг и чакаме. В един момент някоя банка ще стигне до позицията да плаща за депозити и тогава всички ще се присъединим към състезанието. Надявам се да няма екстремни разлики, казва главният изпълнителен директор на ОББ
- Една от най-големите банкови сделки - сливането на ОББ и Райфайзенбанк България, е пред финал. Кога се очаква той и трябва ли да правят нещо клиентите на двете банки, г-н Рубен?
- За да сме сигурни, че интеграцията ще протече гладко, основната ни цел е да минимизираме ефекта от нея върху клиентите. Преди да правим каквито и да било промени, ще ги уведомим предварително, за да имат достатъчно време да се подготвят, и ще опитаме да сведем до минимум ефекта от промените, които те ще усетят.
Искаме да завършим целия процес до края на следващата година. Този план вече е добре репетиран, тъй като преди няколко години обединихме ОББ и Сибанк. Голямо предимство е да имаме хора, които са преминали през това – не изобретяваме колелото наново.
- Говори се доста за банковите услуги, кажете нещо повече за останалите компании в групата ви - пенсионната и застрахователната?
- Постоянно развиваме портфолиото си и в областта на небанковите продукти и услуги
До този момент застрахователният бизнес имаше много нисък дял на дигитални изживявания за клиентите, все още се възприема като традиционен бизнес. Набираме скорост, за да може поне основните застрахователни услуги да станат дигитални. Те вече са налични в мобилното приложение на ОББ.
Отскоро и клиентите на пенсионната ни компания могат да проверят статуса на доброволния си фонд в мобилното банкиране. Това е едно от основните направления, върху които ще се фокусираме в следващите години. Виждаме голям растеж в застрахователния бизнес, след пандемията интересът нарасна. Вече имаме специално приложение, с което човек може да се свърже с цяла екосистема на доставчици на здравни услуги. Може да си запише час за лекар, да ползва отстъпки за определени здравни услуги и много други.
- Ако трябва да дадете оценка на пенсионното осигуряване у нас, каква ще е тя?
- В България съм от година и половина и е стряскащо колко е ниско нивото на спестяванията за пенсия. Разбирам исторически откъде произтича това. Но трябва да убедим хората да започнат по-рано да спестяват за своята пенсия. Не може да се разчита само на държавното пенсионно осигуряване, не е достатъчно. Много мислим не само как да направим пенсионните услуги по-доходоносни, но и как да образоваме клиентите. Да разберат колко е важно и каква е ползата да спестяват отрано за пенсия и как е възможно това, без да ощетяват стандарта си на живот. Имаме доста доказали се другаде идеи и можем да ги адаптираме в България.
- А какво показва погледът ви към българските компании?
- Запознах се с много впечатляващи български компании, които сами са се създали и развили. Има много такива фирми, които са на върха в тяхната професионална сфера, много иновативни компании със силни международни позиции. Поставил съм си задачата да посещавам редовно корпоративните ни клиенти, защото това е най-добрият начин да научиш какво се случва в икономиката.
- И какво ви подсказаха първите ви срещи?
- Най-позитивното е, че те продължават да инвестират. Когато правихме прогнозата за тази година, мислехме, че тези инвестиции ще спрат, ще има техническа рецесия, но това не се случи. Като цяло сме позитивно настроени за бизнеса тук. Основният му проблем е липсата на квалифицирани хора. Всички бизнеси по света усещат такава липса, но в България е по-силно изразено.
- Като банка №1 по активи заявихте намерение да задавате линията при таксите за различните услуги. Каква ще е тя?
- Със сигурност има значение да си голям, не само по отношение на активите. Първите три банки сме горе-долу в една група. В дългосрочен аспект има значение дали можеш да си добър за клиентите си, да ги убедиш да си предпочитаният им партньор в условията на силна конкуренция. Таксите са микс между качество на услугата и цена. Цените на мобилните услуги са по-ниски, защото те са много по-ефективни. Услугите в банков клон струват по-скъпо, тъй като разходите са по-големи. Амбицията ни е да задържим голямата си клиентска база и предвид конкурентната среда не виждам как ще се увеличат тези цени. Но ще трябва непрекъснато да се коригират.
- Защо българските банки закъсняват с вдигането на лихвите?
- Ясно е, че това увеличение ще започне. Към днешна дата лихвите по депозитите са доста ниски. Това е преходен период, съотношението кредити към депозити е 70%.
Има голям излишък от ликвидност
Ако днес си кредитополучател, си щастлив, а ако имаш депозит – не толкова. Този баланс ще се промени в един момент.
- Кога ще се случи тази промяна?
- Сега сме във фазата, в която се гледаме една друга и чакаме. В един момент някоя банка ще стигне до позицията, в която чисто икономически ще трябва да плаща за депозити, и тогава ние, другите банки, ще трябва да се присъединим към това състезание. Това ще вдигне маржовете.
В Унгария например хората получават повече по депозитите си, но пък лихвата по кредитите е по-висока
Надявам се да бъдат избегнати екстремни разлики.
- Да се тревожим ли от зачестилите съобщения за банкови фалити, макар и навън? И задават ли се рецесия и още по-висока инфлация?
- Проблемът с двете банки в САЩ трябва да се разглежда в контекста на по-леките американски регулации. В Европа регулацията е много сурова. Всички банки са в един и същ надзорен режим. Това важи и за българските. Мисля, че БНБ и ЕЦБ си вършат добре работата. Буферите в системата са високи. ОББ е значително над изискванията, а КВС в международен план е една от най-добре капитализираните финансови групи. Така че системата е достатъчно солидна и са научени правилните уроци.
Що се отнася до икономиката, ако имах отговор на този въпрос, щях да съм управител на МВФ. Те вече дадоха предупреждение за увеличаване на рисковете, базисният сценарий е за умерен растеж, което не е фантастично, но не е и драма. Защото очаквахме да сме в техническа рецесия. Фактори в световната и европейската икономика и геополитика създават много несигурна и волатилна среда.
Инфлацията в САЩ се оказа много упорита, така че дори повишаването на лихвите в момента не може да я свали.
Големият въпрос е докога ще се увеличават лихвите. В ОББ имаме базисен сценарий, но имаме и такъв за неблагоприятна среда. Правим стрес тестове при екстремални шокове, за да сме сигурни, че имаме достатъчни ликвидни капиталови буфери. Живеем в несигурен свят и се съобразяваме с това.
- Очаквате ли на нашия банков пазар да останат основно големи играчи и няколко бутикови трезора? И това не е ли опасно за конкуренцията, от което да страдат и потребителите?
- Погледнете действителната концентрация, дори и след сливането, към сходни държави и може да видите, че концентрацията в България е доста ниска. Ще видите обаче и че в държави, в които тя е доста по-висока, конкуренцията е много силна. Погрешно е заключението, че когато има по-голяма концентрация, ще има по-малка конкуренция.
- Тогава има пазарни сблъсъци на гигантите?
- Имаме амбицията да сме водеща банка, но останалите няма да ни улеснят живота и лесно да ни позволят да го постигнем. Това е добре. Това е пазарът.
Няма проблем с концентрацията
А ако има, институциите за защита на конкуренцията ще го предотвратят.
От друга страна, ако погледнем към банковия пазар спрямо размера на икономиката, той е доста голям. Това е въпрос, който стои пред акционерите на всяка банка. Колко възвръщаемост очакваш от инвестицията си? Дали си доволен и дали конкретната банка, в която си акционер, може да ти я даде? И дали би се случило, ако станете част от по-големи финансови групи? Което прави задачата пред малките банки особено трудна.
Големите имат по-висока възвръщаемост на инвестицията, ние затова направихме това сливане. Ако не можеш да го постигнеш с мащаб, трябва да се специализираш, но тогава ставаш нишов играч. Това са предизвикателствата у нас днес. Ако си голям, водиш играта, ако си малък- въпросът пред теб е как да си различен. В крайна сметка клиентът печели.
