Костадин Костадинов си е повярвал прекалено, но пък другите още ги е срам да си кажат, че го подцениха, а сега се опитват да възстановят щетите
Едно време в неделя сутрин, още при социализма, вървеше детското предаване “При нас е весело”. Откакто тръгна 49-ият парламент, имам чувството, че сме се върнали в онези времена. Лошото е, че “веселото” си го правят депутатите, но е на нашия електорален гръб. Да не кажа на друго.
Последният екшън беше в сряда, когато депутатът от “Продължаваме промяната-Демократична България” Манол Пейков обясни, че винаги може да нарича лидера на партия “Възраждане” Костадин Костадинов Коцето Късопишков, защото пишел с къси букви.
Доста просташко наистина, но каквото повикало, такова се обадило. Костадинов очевидно се е взел много на сериозно, след като на петте вота в последните две години партията му неизменно качва. И заради това си позволява тон като на Волен Сидеров от годините му на “златния пръст”.
Не е нормално да наричаш “Демократична България” всеки път “Доносническа България” и никой да не ти прави забележка. Още повече от трибуната на българския парламент или от екрана на националните телевизии. Това със сигурност трябва да бъде спряно по някакъв начин.
Така че Костадинов, ако използваме тенис жаргона, беше “извикан на мрежата”, след което Манол Пейков му пусна един безпощаден минаващ удар. А той ги може тия работи, все пак работи със словото от години.
Всъщност, като се замисля, “Възраждане” са партията на президента Радев. Те взеха най-много гласове от БСП, най-много гласове от “Продължаваме промяната”, най-много гласове от чужбина - изобщо от всички, които връчиха на Радев втория мандат въпреки репликата му по време на кандидатпрезидентския дебат “Крим е руски, чий да е”.
Практически няма нито едно нещо, в което “Възраждане” и президентът да са на различни позиции. Аз примерно не прочетох реакция от президентството за референдума за българския лев, както го провъзгласи “Възраждане”. Не видях и позиция по повод исканията за преразглеждане на условията ни за членството в Европейския съюз.
И не на последно място - един политолог, който е известен най-вече като глашатай на Радев, единствен от гилдията твърди, че “Възраждане” не е стигнала пика си и има още да надгражда. Трябват ли ви допълнителни доказателства?