Светът посрещна с известна доза учудване новината, че президентът Зеленски е помолил за телефонна връзка с председателя Си Дзинпин и двамата са провели почти едночасов разговор. За какво? Естествено за вечната тема за войната и мира. Председателят Си е отделил част от скъпоценното си време, за да разясни на все още „зеления“ политик Зеленски същността на китайските предложения за уреждане на конфликта в Украйна, състоящи се от 12 добре обмислени пункта.
Преди този разговор Киев категорично бе отхвърлил предложенията на Пекин, защото не отговаряли на мегаломанските му виждания за бъдещето на конфликта. Очевидно, менторите на Зеленски от Вашингтон своевременно са го посъветвали да обърне по – голямо внимание на предложенията на огромната азиатска страна и да прояви готовност за диалог.
Стана ясно, че в близко бъдеще официален Пекин ще изпрати свой нарочен пратеник в Киев, за да се обсъжда проблема.
Дотук добре. И все пак, остават в съзнанието ни мирните преговори в Минск, неотдавна провалени безславно. И появилите се в последствия признания на висши западни политици, че диалогът в Минск съзнателно е бил използван като удобен начин за отсрочване на сериозния сблъсък и осигуряване на Киев на допълнително време за военна подготовка.
А ако бъдещите преговори Пекин – Киев имат същата цел: единствено осигуряване на повече време за буксуващата вече сериозно военна игра на Зеленски? Нищо не изключва и тази възможност.
Но все пак, нека се надяваме, че е дошло време за малко трезв разум в Киев и желание наистина да „изпуши лулата на мира“, както се казваше в старите наративи за Дивия Запад. Първо, защото Пекин не е Минск, а много по – могъщ и важен геополитически играч и второ - защото въпреки непрекъсващата помощ, незалежната не може да даде сериозен отпор на Русия, а и на Запад се чувства все по – голяма умора от продължилата дълго военна криза.
Да се надяваме, че този път здравият разум ще надделее.
