До месец вероятно ще се подпише договор с инвеститор за изграждане на завод за соларни панели в един от въглищните региони, казва министърът на енергетиката
Още акценти
- Имаме достъп до Гърция и Турция. Следващата стъпка е да ускорим проучването за газ в Черно море и да имаме собствен добив
- Служебното правителство успя да постигне много в
- сектора на енергетиката
- Опитваме да привлечем индустрия, която да осигури заетост, освен създаване на нови мощности, които в следващите 30 г. да заменят въглищата
- Г-н Христов, колко месеца сте министър, като че ли са повече от тези на предшественика ви в последния редовен кабинет?
- От началото на август миналата година станаха към 9 месеца, със сигурност са повече от редовния кабинет, със сигурност повече, отколкото бе първоначалната нагласа - за около 3 месеца. По-важни обаче са резултатите. В сектора на енергетиката успяхме да постигнем много за този период.
- С газа ли да започнем? Август и септември миналата година беше ударен таванът, беше пикът във високите цени на това гориво.
- Най-лошото бе, че нямахме нито един дългосрочен договор освен този за азербайджанския газ. Той пък трябваше да мине през интерконектора с Гърция, който не бе готов. Така че фокусът бе в две направления – първо, максимално бързо да се пусне газовата връзка с Гърция, което стана на 1 октомври 2022 г., второто – да осигурим доставките. Започнахме веднага с търгове, първите бяха краткосрочни, за да закърпим 2022-а, заедно с тях стартирахме и дългосрочните, които сега приключват. Най-големият проблем беше инфраструктурата.
- Говорите за слотовете (резервиране на време и място – б.р.) на терминалите за втечнен газ ли?
- Да, за слотовете на терминала за втечнен газ при остров Ревитуса. С Турция нямахме споразумение и там ходихме да се молим на два пъти да разтоварваме танкери, което не бе никак приятно. И тези две доставки си бяха кърпене. Така че се фокусирахме на пускане на газовата връзка с Гърция и на договора с Турция.
- Още от първата газова криза у нас с руския газ от 2009 г. има меморандум с Турция за междусистемна свързаност, но тя не се случи. Как турците се съгласиха на договор за ползване на терминалите им, както и на газовата им мрежа?
- Турците бягаха от този договор за междусистемна свързаност, тъй като фокусът им е върху националната сигурност. Те са бързо растяща икономика и голям консуматор, мисля, че стигнаха 60 млрд. куб. м на година. Всички се опитваха да сключат договор с тях за достъп, но нищо не им предлагаха като замяна.
Това, което ние намерихме като формула, е да използваме тяхната инфраструктура, но те да имат възможност да доставят втечнен газ, не руски и на други държави в региона. Тъй като ние не вземаме веднага втечнения газ, те получават по-голяма сигурност и гъвкавост. Освен това можем да договаряме с големи доставчици заедно, което пък влияе на цените.
- Какво стана с това намерение?
- Продължаваме да работим. Дори когато не се комбинираме официално, големите доставчици виждат региона като цяло, нещо, което могат да консолидират дори да не сме официално обединени. Като им обяснихме тези елементи, плюс, че сме в много близки отношения с Азербайджан, които имат споразумение за удвояване доставките за Европа, а това не може да стане без България и Турция, те се убедиха, че има полза от нас.
- А този капацитет за азерския газ към Европа осигурихте ли го?
- Той е осигурен и в момента можем да го доставяме до Европа. След меморандума, който подписахме на 25 април с Румъния, Унгария, Словакия и Азербайджан, можем да доставяме азерски газ до Словакия. В момента можем да транспортираме 5 млрд. куб. м, а с меморандума, който подписахме за развитие на мрежата, в бъдеще количествата може да се удвоят. Идеята е всеки по пътя да получава някакви количества и паралелно да увеличаваме капацитета. За държави, които са в голяма зависимост от руски газ (Унгария и Сърбия - б.а.), дори 5 на сто алтернативни доставки е добре за тях.
- Сърбия ще получава ли газ от Азербайджан?
- Знам, че Азербайджан планира срещи със Сърбия и преговори за доставки.
- Затова ли се бърза с газовата връзка между България и Сърбия?
- За нас това е много добре, тъй като получаваме възвръщаемост на инвестициите, отделно ставаме стратегически партньори, политическият дивидент не е за подценяване.
- Само допреди година бяхме почти изолирани от газовите пазари и зависими само от руския газ. Сега като че се отворихме с връзки с всички съседи, така ли е?
- Сега сме много добре. Имаме достъп до Гърция и до Турция. Следващата стъпка е да ускорим проучването за газ в Черно море и да имаме собствен добив.
- Не го ли приказваме това от много време?
- Приказваме го, но трябва да започваме да действаме.
- Нали се действа още от първия кабинет на Борисов.
- Въпросът е, че когато във водите на Турция и в Румъния се откри газ, шансът да се открие и в българската зона, е много по-голям. В момента “Тотал” ще правят още един сондаж в блок “Хан Аспарух”. Имаме шанс да се включим като държава с някакъв дял, тъй като те търсят партньор. Можем да партнираме с Турция и съвместно да търсим в нашата зона в Черно море. Така че в областта на газа имаме инфраструктурата, имаме дългосрочните договори, получаваме азерския газ и остава собственият добив.
- Добър ход ли бе да се подпомага индустрията на калпак с пари заради скъпия ток и да се изземват средства от енергетиката? А в сряда пък кабинетът взе решение държавните предприятия да платят над 800 млн. лв. дивидент на държавата 50% от печалбата им, а това основно са пак енергийните фирми.
- По първата част на въпроса - решението бе на парламента. Моята препоръка бе подпомагането да е обвързано с ангажименти. Личното ми мнение е, че тези пари можеха да се използват за инвестиции в енергетиката. Относно дивидентите – да, това са държавни средства, тези държавни дружества трябва да носят дивидент.
- Можехте да ремонтирате ПАВЕЦ “Чаира” например.
- Да, можеше. Можеха да отидат като дивидент на държавата и тя да ги използва за икономически дейности, да ги даде на здравеопазването, на пенсионерите, а и самата енергетика има нужда от инвестиции. Въпросът е най-доброто решение ли беше да се дадат на индустрията без ангажименти от тяхна страна.
- Най-доброто решение ли беше?
- Индустрията много пострада в енергийната криза, но моето мнение е, че тези средства не се използваха достатъчно ефективно. Все пак постигнахме това, че компаниите оцеляха в кризата, България има една от най-ниската безработица, увеличихме експорта, което означава, че имаме по-голям пазарен дял. Не се постигна обаче намаление на инфлацията, енергийна ефективност в предприятията, по-мащабно разгръщане на възобновяеми източници и оптимизация на пиковите натоварвания. В Европа подобни субсидии бяха обвързани с цели, които да се изпълняват. При нас се случи най-базовото – нахранихме някой за един ден, а не го научихме как да лови риба, за да е нахранен за цял живот.
- Докога ще са тези субсидии?
- В момента не се налагат, защото цените са приемливи. Ако ги продължаваме, отново ще настоявам да са привързани към дългосрочни ангажименти от фирмите. Голяма част от парите отидоха във фирми, на които не бяха чак толкова необходими, а за други не достигаха.
- Един дългогодишен депутат ми каза по повод изказването на президента Радев на конференцията – той пакетира направеното в енергетиката и му сложи панделката. Прав ли е?
- Резултати в енергетиката има и го отчитат всички. Няма посланик от европейските ни партньори, както и от САЩ, който да не отчита какво постигнахме за 8-9 месеца, особено като се има предвид стартът и световната турбуленция, в която бяхме. Хубаво е, че решихме кризата, но ако искаме да продължаваме, трябва да се съсредоточим върху дългосрочните проекти и международните партньорства.
- Не са ли много дългосрочните проекти? Зелен преход ни чака, съхранение на енергия, нови мощности.
- Има най-различни технологии за съхраняване на енергия. Ние успяхме да ревизираме договореността с ЕБВР, тя вече има ангажимент да анализира съществуващите начини за съхранение и да предложат най-подходящите за България. Не беше забелязано това постижение, но то е много важно.
- Защо да е много важно? Нали го има проекта за батерии по плана за възстановяване?
- Този проект се променя в грантова схема с 50% и съучастие на компаниите с 50 на сто от финансирането. ЕК няма нищо против тази промяна, това, с което не се съгласява, е да променим ангажимента за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г. Това, което в момента правим, е една мащабна стъпка за трансформация, но с фокус и върху социалните предизвикателства, свързани със заетостта. Нито един преход не може да бъде аргументиран, ако ще възпроизвежда същите неравенства. Работим в направление индустриализация, изграждане на ВЕИ и цялостно развитие на регионите.
- Ще се правят икономически зони в тези региони – Стара Загора, Перник, Кюстендил, ли?
- Да, икономически зони и привличане на предприятия в тях. Общото виждане е регионите, където са въглищните тецове, да привличат индустрия и паралелно да развиват зелени мощности, така че да имаме плавен преход.
Проблемът на тези по-нови технологии в енергетиката е, че те не създават сегашния обем от работни места и това не беше отразено в териториалните планове. Опитваме се да привлечем индустрия, която да осигури заетост, освен създаване на нови мощности, които в следващите 30 г. да заменят въглищата.
- Като идея звучи добре, но на какъв етап е?
- Има много елементи, които трябва да обединим в стратегия. Много е важно планът да е осъществим, ако е прекалено предизвикателен, никой няма да го иска. Той трябва да е реалистичен, гоним стабилни производства. Всички инвеститори, които искат да инвестират в енергетиката, да инвестират и в индустриални предприятия.
- Да кажем, някой иска да прави огромен фотоволтаичен парк, и какво?
- Ако иска парк, да направи завод за производство на соларни панели. Ако иска да прави ядрен реактор, да построи и завод за производство на част от оборудването в България. Искаш геотермално отопление, което е пазар за термопомпи, тогава - завод за производството им. Това са предприятия, които могат да използват хората, които са във въглищните региони, защото те са технически много добрe подготвени - в електроинженерство, в механика. Идеята е да създадем масово търсене на работна ръка.
- Не трябва ли обаче консенсус на политическите сили за тези намерения?
- Това се опитваме да направим, този план да бъде синхронизиран с партиите, за да може да се продължи. Това, което срещаме, е страхът на хората. Те имат нещо, което предстои да бъде затворено след 10-20 години, думата затваряне плаши. И какво ще получат в замяна – еди какви си предприятия, но това са обещания срещу нещо съществуващо. Трябва да им покажем, че това не са обещания, а твърд ангажимент. Трябва да започне да се работи по индустриалните зони, по срещи с инвеститорите, договори, меморандуми. Хората да видят, че бъдещето се случва сега, а не след 20 години. Преходът трябва да е плавен, да направим истинска трансформация с генерален план за целите райони с ясно виждане какво се прави и защо. В момента сме в много напреднал етап на преговори за завод за фотоволтаични панели, предполагам, че скоро ще подпишем.
- А новата фирма, която създадохте в БЕХ, тя какво ще прави?
- Абревиатурата е НЕО, което значи нов, но и Национален енергиен оператор. Тя ще се фокусира върху развитие на системи за управление на енергийната система и за съхранение на енергетика. Държавата не трябва да се конкурира с частния сектор, примерно с фотоволтаици, но има ниши, където интересът на бизнеса не е голям, както е с инвестициите в големите батерии. Част от големите батерии ще ги прави НЕО, паралелно с частния сектор. Тя ще кандидатства за финансиране по плана за възстановяване, както и частният сектор. Но понеже държавата е сериозен играч в енергетиката, е редно да имаме участие в съхранението на енергия, както и в управление на системата с допълнителни услуги. Тук е въпрос не само на усвояване на средства, но и гарантиране на национална сигурност.
- Във визията за развитието на енергетиката са записани 4 ядрени блока. Какво направихте с разговорите си във Франция - с “Фраматом” и с ЕDF? Говорите си за възобновяване на проекта “Белене” ли?
- “Фраматом” е компания, която произвежда ядрено гориво. Срещнах се и с ръководители на компанията майка, EDF, която строи нови мощности. Това, което правим с тях, е подобно на договореностите ни с американската “Уестингхаус”. Ще подпишем договор за предпроектно проучване, да направят пълен анализ на площадката в Белене, включително възможността да използваме съществуващото оборудване в интегрирана европейска система или друг вариант за оптимизация – цена в един сценарий, в друг сценарий, срокове.
- Колко проучвания още ще се правят? Няма ли достатъчно?
- Това са високо ниво анализи от компания, която се занимава с изграждане на ядрени мощности. Това са специалисти, които могат да кажат на тази площадка какво може да стане с това оборудване или с друга технология. Всичко друго са били консултантски договори, които правят ориентировъчни анализи дали ще излезе сметката.
- В тези ядрени проекти върви ли се към политически консенсус, защото 30 години минаха със спиране и пускане на проекта “Белене”?
- В момента има политическа подкрепа за нови ядрени мощности.
- Но тя не е ли за блокове в “Козлодуй”?
- И за блокове в “Козлодуй”, и за блокове в “Белене”. По важното е, че 80% от българите са “за” ядрени проекти. Площадката в Белене се политизира.
- Като че разсякохте гордиевия възел с ядреното гориво. Подписахте договори и с американците и с “Фраматом”. Имате ли притеснения?
- Всичко е наред с ядреното гориво. Има голяма разлика с природния газ, там прекратихме договора с Русия и се чудехме какво да правим. Ние не сме прекратили договора с руската компания ТВЕЛ, която доставя досега ядреното гориво. Казваме, че Русия е нестабилен доставчик по политически причини, иначе никога не сме имали проблеми с ТВЕЛ. В момента имаме договори с “Уестингхаус”, с “Фраматом” и с ТВЕЛ. Така че ние не сме отрязали клона, докато започнат новите доставки, имаме резервен вариант, всъщност имаме още 2-3 варианта и сме покрили всички рискове.
- Кога може да започне нов ядрен проект и кой ще е той?
- Най-напред е VII блок в “Козлодуй”, има лицензирана площадка, предпроектното проучване ще е готово до една година, около 2026-2027 г. може да стартира проектът, а завършването му е около 2035 г. Всеки, който твърди, че преди 2035 г. ще има нов реактор, не разбира процеса. Най-вероятно ще бъдем първите в Европа с нов ядрен реактор, без Турция и Франция, които имат проекти в напреднала фаза.
- В сряда кабинетът даде на енергетиката седеметажна сграда в Атина. Какво ще я правите?
- Това е бившето ни посолство, което от 40 г. стои празно. Сградата е в окаяно състояние в центъра на града, полуразрушена и освен че не носи никакви приходи, носи лош имидж на държавата ни. Нашата идея е да намерим компания, която да я ремонтира срещу част от сградата под наем, а другата част да я ползваме безплатно за енергетиката, няма да вложим и лев.
- Вие планирате занапред, а утре може да си тръгнете.
- Планирам занапред, защото в енергетиката така се прави. Когато проектите са добри, те ще бъдат продължени. Иска ми се на мен да бяха оставили проекти, които да продължа, а не криза, но е до късмет. Няма да оставя такова нещо на следващия министър, той ще има портфолио с много читави проекти и уредени отношения със съседните държави. Няма никакво значение кой ще ги продължи.
