Част от нея е и как да се осигури достъп на възрастните до лекарства и услуги, казва в интервю председателят на Икономическия и социален съвет
Въвеждане на еврото няма да вдигне цените, нито да намали пенсии и доходи - закръгляването ще е в полза на хората
Важно е да се разплете възелът на политическата криза. Редовен кабинет трябва да преговаря за еврозонатата
Практиките през последните години не доведоха до по-малко бедни, нито до много високи пенсии
Социалните плащания, които не са осигурителни, трябва да се извадят от пенсионната система и хората да се компенсират по друг начин
Бюджетът да е консервативен, но да има и достатъчно социални разходи
Икономиката ни трябва да е готова за дигиталната трансформация и зеления преход, за да излезем от капана на бедност
- Г-жо Русинова, редовно правителство изглежда като мираж, но двете най-големи партии си стиснаха ръцете да не вдигат данъците, присъединяването към еврозоната и 3% бюджетен дефицит и няколко важни законопроекта. Това ли са най-важните теми?
- Най-важната тема в момента е да се разплете възелът на сериозната политическа криза, освен голямата социална и икономическа, която ни застигна през последните няколко години след пандемията, войната в Украйна и голямата инфлация. Искрено се надявам, че политическите партии ще проявят разум и ще намерят консенсус за правителство. Това ще стабилизира държавата, ще придвижи важните закони, но и ще успокои обществото. Политическата криза трябва да намери някакво решение, защото това би отключило възможността да решим и всички останали кризи.
Една от най-важните задачи е приемането на бюджет за тази година, но и ясен хоризонт за този през 2024 г. Трябва да работим около националния си интерес - да успеем да приемем всички закони, свързани с влизането в еврозоната, да мобилизираме сериозен политически натиск над останалите страни членки, за да влезем в Шенген. И да започнем сериозното изпълнение на европейските програми и плана за възстановяване, защото това би дало глътка въздух на бюджета, бизнеса и хората. Зимата мина - тя не бе толкова страшна и студена, но всеки човек има нужда от малко повече светлина и перспектива, както и спокойствие за доходите си.
- За пореден път останахме в чакалнята на еврозоната и пак останахме в нея. Заместник-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис предупреди, че няма да сме готови по-рано от януари 2025 г. Само инфлацията ли ни попречи? Как оценявате шансовете ни?
- Трябва да престанем да мислим, че всичко зависи от това какво ще ни каже някой отвън. Ние трябва да постигнем макроикономическите критерии и да въведем съответното законодателството, но е много важен политическият риск, който в момента съществува. Редовен кабинет, който да води преговорите, е една от предпоставките за успех, а заедно с това трябват мобилизация и добра разяснителна кампания. Министерският съвет възложи на Икономическия и социален съвет (ИСС) да проведем серия от събития за еврозоната, за да помогнем при решаването на всички въпроси. Влизането в семейството на богатите е една добра възможност за развитието на икономиката ни, а не формалност.
- Най-важни за хората са два въпроса, с които различни анализатори и политици плашат хората - ще се вдигнат ли цените и ще се свият ли заплати и пенсии?
- Анализът на ИСС показа, че този риск е минимален и по никакъв начин влизането в еврозоната няма да доведе до изкуствено повишаване на цени или до намаляване на доходите. Това е възможност за страната ни да излезе от икономическата криза. На 9 май ще направим голяма конференция с колеги от страни членки, които имат сходен опит с нашия - Хърватия, Естония, Литва, Латвия. За да ни разкажат от първа ръка как бизнесът в Хърватия вижда членството в еврозоната, а не само да разчитаме на статистика.
Основният проблем, който ние виждаме, е, че няма достатъчно информация около законодателната рамка и каква е техническата ни готовност и затова много лесно може да се спекулира със страховете на хората. ИСС ще даде възможност да се разясни уредбата, а хората, бизнесът и местните власти да могат да задават въпроси. Вярвам, че ще даде малко по-голяма яснота и спокойствие.
Влизането на България в еврозоната, разбира се, е безалтернативно и няма смисъл да се говори дали сме готови, дали искаме, а по-скоро да има ясна мобилизация на всички, които подготвят законите и нормативната база и бързото им приемане през парламента. Хубавото е, че голяма част от политическите партии го поставят като приоритет.
- Готови ли сме технически?
- Банките и големите корпорации са доста добре подготвени. Пред големите проблеми са изправени малките, средните и микропредприятията, едноличните търговци. Възрастните хора също още нямат яснота как технически биха могли от селото да отидат до голямото населено място и да си обменят пари. Как ще имат сигурност, че докато си обменят парите, няма да бъдат излъгани? Считам, че с помощта на ИСС тези въпроси ще намерят отговори, за да се успокоят хората. Това, което виждаме от опита на другите страни, е, че малко след влизането в еврозоната се появява сериозна обществена подкрепа. Няколко пъти съм подчертавала, че ние имаме много по-голяма готовност от други страни членки, които са минавали през този процес. Първо, защото имаме валутен борд, фиксиран курс и няма как да имаме изненади в тази посока. Имаме доста цени, с които ежедневно боравим, които са фиксирани в евро - недвижими имоти, коли, такси за обучение и т.н. Трябва да сме сигурни, че много сектори ще започнат да се развиват заради влизането на инвестиции, на хора от ЕС.
- А за хората какви са плюсовете?
- Първо - сигурност, второ - понижаването на лихвените проценти, предвидимостта и стабилността на целия финансов сектор и банковата система, сигурността от фалшификации. Това ще доведе и до изсветляване на доходите, до допълнителни възможности хората да отстояват и потребителските си права. Всичко това е изцяло в полза на хората и не е добре да се спекулира, че заради преизчисляването на курса лев - евро ще се стигне до спекула и до закръгляване. Напротив, по отношение на пенсии и доходи закръгляването ще е в полза на хората. Най-важното е сериозната разяснителна кампания, която трябва да направим всички ведомства, банките, големите вериги и и т.н. Друго, което може да се направи, е да има много по-дълъг период на показването на цените в евро и лев. По този начин всеки един човек ще може да си направи сметка - дали има някъде спекула с цена, или не. Най-важният елемент ще бъде контролът върху недобросъвестни търговци, които спекулират с цените.
- Трябва ли да се въведат нови правила за контрол, защото и сега се справяме трудно с него?
- Да. Виждаме, че и в момента има огромна спекула с цените. Служебният кабинет направи няколко стъпки за по-голяма информираност, но трябва да има по-сериозни мерки, по-сериозни глоби, но и по-сериозна възможност за обществен контрол. За мен най-важното е хората да имат сигурност в институциите. Когато подадат сигнал и видят, че след него има санкциониран търговец, тогава системата ще проработи.
- А всички тези мерки на служебното правителство срещу скока на цените ще имат ли резултат?
- Те са положителни, но много ограничени като ефект. Овладяването на инфлацията и на цялата криза ще дойде с доста по-целенасочени мерки в бюджета, във възможността за инвестиции и съживяването на икономиката.
- Служебното правителство ще внесе бюджет, но с 6,4% дефицит и нов дълг от 13,7 млрд. лв. Заедно с това пенсиите ще се вдигнат с 12% по швейцарското правило, но останалите социални плащания ще се замразят. Това ли е правилният подход и опасявате ли се от наддаване между партиите за любовта на хора?
- За съжаление, цялата тази политическа криза има най-голям натиск върху бюджета. Свидетели сме на сватбарски практики, когато партиите започват едно наддаване колко ще е минималната заплата, колко ще са пенсиите. Виждаме, че това, за съжаление, не води до намаляване на хората, които са в бедност, или на повишени пенсии на голяма част от пенсионерите. Разбира се, като бивш социален министър вярвам, че няма нищо по-добро от това да се увеличават пенсиите и да се вдигнат социалните разходи, но трябва да има редовен кабинет, или ако се стигне до предсрочни избори - да има ясна политическа подкрепа между всички партии, за да се приеме бюджетът и той да бъде достатъчно балансиран. Той трябва да е и консервативен, за да може да се постигнат изискванията за нисък дефицит, но от друга страна - да бъдат заложени достатъчни социални разходи, за да се помогне на хората.
Пенсионната система трябва да се стабилизира и да се гарантира, че ще има достатъчно приходи от осигурителни вноски, но тя има доста проблеми.
- Какви?
- Виждаме, че броят на пенсионерите, които получиха великденски добавки, защото пенсиите им са под линията на бедност, е много голям - близо половината от пенсионерите. За мен рецептата не е само и единствено в поетапното увеличаване на пенсиите, а да се търсят дългосрочни решения. Да се направи добър анализ на пенсионния модел и да се посочат мерки как не само да се правят параметрични промени, а дали да не се промени и друго. Трябва да се помисли и дали да не се направи малко по-сериозна реформа.
Социалните плащания, които не са осигурителни, трябва да се извадят от пенсионната система и хората да се компенсират по друг начин.
С годините виждаме автоматично едни и същи практики - ако има резерви в бюджета, се дават коледни и великденски добавки, а спорът е дали да са за всички. А всъщност проблемите на възрастните хора са много - не са свързани само с това, че са ниски пенсиите. Лекарствата са скъпи, голяма част от стоките са скъпи, те нямат достъп до достатъчно услуги, особено когато живеят в селата и малките градчета. Подходът към хората с много ниски пенсии трябва да е по-комплексен - чрез социалната, но и другите системи.
Трябва да се мисли с по-голям хоризонт, защото демографията ни е такава, че ще имаме все повече пенсионери и все по-малко работещи. Тези работещи ще трябва да имат много по-сериозна осигурителна тежест, ако не се намерят други решения. С непрекъснатото вдигане на минималните пенсии и липсата на предвидимост ние само компрометираме системата. Трябва ясен план как да се справим с всеки един от проблемите на възрастните хора. Една средна пенсия няма да изглежда толкова ниска, ако има предвидимост на цените, ако има допълнителни социални плащания и субсидии за лекарствата, ако има адекватен достъп до здравеопазване. Най-големите разходи на възрастните хора са за лекарства. Услугите също трябва да се развиват, защото на места липсва възможност един възрастен човек да стигне до голямо място, да си напазарува и да си вземе пенсията.
- Политическата нестабилност, която неизбежно задържа и държавните инвестиции, ще нанесе ли големи щети на икономиката?
- Пак се връщаме към политическата криза. Проблемът е, че никой не поема дългосрочни ангажименти - как ще се развива икономиката ни, какви ще бъдат инвестициите. Виждаме, че започна някакво изпълнение на плана за възстановяване и някои от европейските програми, но то, за съжаление, е много ниско и недостатъчно. Предстои ни дигитална трансформация на икономиката и изпълнение на всички ангажименти за Зелената сделка. Икономиката ни трябва да е готова и страната ни да излезе от този капан на бедност, в който сме от години. Ние сме на последните места в класациите по всеки един икономически показател.
- Увеличават се работещите бедни, но наблюдаваме, че единственото решение, което се предлага, е вдигането на минималната заплата, но не и подкрепа за тези хора.
- Точно така в последните години ние виждаме в предизборното раздаване на пари от бюджета за компенсации на предприятия, вдигане на минималната заплата, но никаква политика за подпомагане на работещите хора, за младите. Защото това е една от темите, които остават доста извън фокуса на доста голяма част на политическите партии. Не само по отношение на доходите, но и за инвестициите и квалификациите. А те са най-сигурният начин човек да бъде подготвен за всяка криза и да не остава без работа.
Има много теми, които са свързани със зеления преход и дигитализацията, които касаят работната сила. В момента нивата ни на безработицата са много сходни с тези преди кризата и се върнахме към старите си проблеми - недостигът на работна ръка, недостатъчната професионална подготовка на хората, които влизат на пазара на труда. Министерският съвет възложи на ИСС подготовка на становище по темите, които са свързани с професионалната квалификация и през май ние ще дадем препоръки какво да се усъвършенства в системата за учене за целия живот.
- Вие сте единственият българин в работната група, която направи комисаря по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра. Трябва да подготвите независим външен доклад, в който да очертаете кохезионна политика след 2027 г. Защо това е важно за българите?
- През последните години пострада основно кохезионната политика, заради проблемите с COVID-19, последва икономическата криза, войната в Украйна. В работната група сме общо 18 човека със сериозен експертен опит в различни сектори. Срещаме се всеки месец и трябва да дадем препоръки как Европа да развива кохезионната си политика. Трябва да отчетем и факта, че инвестициите, които са правени през годините в дадени региони не са дали чак толкова бърз икономически растеж. Преди да стартират преговорите за съответната финансова рамка, има доста подготвителни дейности, които се правят на европейско ниво, в които ние не участваме достатъчно активно, за съжаление. А след това започваме да се чудим - защо страни като България са с орязани пари, или са по-малко от тези за Испания, Полша. Изключително ценно е да имаме възможност още на ранен етап да участваме във всички тези процеси, защото фондовете за кохезионна политика ще останат, но въпросът е как те ще бъдат насочени, кого и как ще подпомагат. Един от големите проблеми е, че София влиза в регион "Югозападна България", а заради това, че е център на икономически растеж, с много по-голям ръст, лишава много малките области - градчетата около София-област, Кюстендил, Перник и Благоевград от съответните нива на финансиране, както са останалите региони на страната. Важно е българската позиция по тези теми да бъде отстоявана на всяко ниво.
