Когато оценяваме позициите на хора, които говорят и действат на публичната сцена в продължение на десетилетия, ние трябва да познаваме историята на техните възгледи и поведение през целия този период от време. Това е особено препоръчително когато въпросните личности практикуват поза на морални авторитети и социални критици, хронично възпалени от статуквото. Може би не всички си спомнят, че д-р Михайлов бе един от основните актьори, убедили през 2003-2004 г. Иван Костов да извади "душата" от "мъртвото тяло" на СДС и така се появи 3-4 процентовата партия ДСБ (днес - еднопроцентова). Аргументите - както обикновено при д-р Михайлов - бяха разтърсващо "морални".
Докторът не припознаваше, не припознава и до днес особено ясно границата между междуличностен морал и политика. Лошото е, че самият Иван Костов не припозна тази граница и прие съветите на Михайлов за "чиста монета". Това разцепление на практика унищожи окончателно българската демократична общност като основна гражданска и политическа сила. Макар и да не звучи красиво - след 2004 г. българската демократична общност бе парцелирана на враждуващи помежду си "партии-файтони".
През 2001 г. операцията "завръщане на царя" прекрати реформисткото управление на СДС-ОДС и изведе на сцената коалицията между НДСВ и ДПС. Въпреки това, НДСВ се оказа мъртво родена политическа формация, изгубила афективната популистка подкрепа на избирателите си за броени месеци и - окончателно - до края на парламентарния мандат през 2005-а. В този момент България остро се нуждаеше от завръщането на демократичните сили на сцената и от възобновяването на реформисткия процес, започнал през 1997 г. За съжаление, към 2005 г. СДС бе окончателно разгромена от гореспоменатите вътрешни междуособици на подялба между "душа" и "тяло", и политически маргинализирана. На власт дойде "позакърпената" от катастрофата през 1996-97 г. БСП в коалиция с ДПС и останалото от НДСВ. Така се формира легендарната Тройна коалиция - и до днес нарицателна за определени типове поведение във властта.
Оттам нататък историята е известна. Тройната коалиция бе освободена от политическия си ангажимент с омерзение от избирателите през 2009 г. На власт дойде Бойко Борисов начело на ГЕРБ - нов политически проект, свързан с наследството на НДСВ, но оглавен от талантлив политически популист, заменил болезнено посредствения във всяко отношение бивш цар...
След 2004 г. д-р Михайлов стана депутат от ДСБ, горчиво се разочарова и силно намрази Костов, възлюби Дугин и обширната евразийска сатрапия , и сега е това, което чуваме - включително днес в "Дарик".
Историята трябва да се помни - и още по-важно, да се припомня на обществото, да се предава на младите поколения. Разгромът на българската демократична общност отвори широка перспектива за окончателно овладяване на държавната власт от посткомунистическата олигархия, която вече притежаваше основния пакет акции от националното богатство - чрез грабежа през 90-те, чрез "входно-изходната" икономика и манипулираната приватизация, включително по време на синьото управление. Между 2005- 2009 г. бе изградена инфраструктурата на олигархичния патронаж над националните институции, а след 2009 г. - цялостния контрол върху държавната машина от страна на Сарайско-библиотекарската олигархична пирамида. През 2016 г. Бойко Борисов малодушно се огъна под великодържавния натиск и подпомогна избирането на човека на Решетников начело на завладяната от руско-българската олигархия държава. Така навлязохме в последното - засега - действие на българската посткомунистическа драма.
Когато човек говори и действа публично в продължение на десетилетия, трябва да има съзнание за отговорност. Всяко нещо, което казваме или правим, ангажирайки авторитета, с който разполагаме - малък или голям - произвежда света, в който по-късно живеем. Това се отнася за всеки един от нас.
(От фейсбук)
