Страната е на водещо място с над 60% пазарен дял на нискокалорийните напитки, казва изпълнителният директор на Европейската асоциация за безалкохолни напитки
- Г-н Ходак, Европейската комисия подготвя нови, още по-амбициозни цели по отношение на редуцирането на опаковки и отпадъците от опаковки - например до 2030 г. всички опаковки да са рециклируеми. Може ли да се справи с тази задача индустрията?
- Да, нашият сектор определено. Рециклируемостта е първата крачка към кръговата икономика. Ние вече сме поели ангажимент всички наши опаковки да бъдат напълно рециклируеми до 2025 г. Така че нямаме притеснения относно тези аспекти на предложението на ЕК.
- А за какво са вашите притеснения?
- Например предложението на комисията да се въведе цел за опаковки за повторна употреба. Съгласни сме, че това е част от решението, но повторната употреба трябва да бъде допълваща към рециклирането. Европейското предложение е еднакво за всички - да се направи по един и същи начин във всички държави, без да се отчитат съществуващите различия.
Другият аспект е това, че докато ЕК въвежда цели за процент рециклиран материал в опаковките, не ни се осигурява достъп до този материал. Над 70% от него се използва от други сектори - например текстилната индустрия, а това е материал, произлизащ от нашите бутилки.
- Как виждате решението на този проблем - да има квоти за различните индустрии или?
- Ние, като задължена индустрия, финансираме събирането на нашите бутилки. Затова би трябвало да имаме достъп до рециклирания от тях материал, а в момента в Европа няма нормативни ограничения за индустрии като текстилната или автомобилостроенето, които не се нуждаят от материали с такова високо качество. Според нас материалите, които са годни за контакт с хранителни продукти, трябва да се използват за такива опаковки.
Това е особено важно за малките и средните предприятия. Те се конкурират с големите компании от всички индустрии, в резултат на което цените на материалите скачат и за малките фирми се оказва невъзможно да си закупят достатъчно количество, така че да отговорят на европейските изисквания. За нас въпросът не е във въвеждане на квоти, а да се гарантира, че този материал се използва за опаковки, които ще бъдат в контакт с храни.
- Европейският регламент, в който се залагат промените, все още не е приет. Водите ли преговори с комисията?
- Ежедневно обсъждаме въпроса с всички европейски институции. Предложението на комисията в момента се разглежда от Европейския парламент и държавите членки. Ние не искаме да намалим амбициите, а
да има съвместимост между екологичните политики и тези на индустрията
Водим много градивен диалог и получаваме положителни сигнали, че вървим в правилната посока. Включително и благодарение на подкрепата от страна на България. По време на заседанието на Съвета по околна среда на 16 март министърът на околната среда Росица Карамфилова изрази своята подкрепа за идеята за приоритетен достъп на индустрията.
- Значи ли това, че за хранителни продукти се използва пластмаса, която е вредна?
- Проблемът е, че веднъж използва ли се за нехранителни цели, пластмасата вече се счита за такава с по-ниско качество и не може да бъде рециклирана и използвана за хранително-вкусовата индустрия. Материалът, който ние влагаме, минава през процес на одобрение от Европейската агенция за безопасност на храните, така че няма как да е опасен за хората.
- Каква част от пластмасовите бутилки за безалкохолни напитки в Европа се рециклират в момента?
- Като цяло 40% от пластмасата в Европа се рециклира. В България процентът е над 50. По отношение на нашите бутилки - над 60% се събират и рециклират, което е далеч над средните европейски стойности. Това се дължи и на факта, че потребителите знаят, че нашите опаковки са изцяло рециклируеми и че в цяла Европа се инвестира в депозитни системи.
- В България от години се говори за въвеждането на депозитна система, но процесът върви бавно. Смятате ли, че моментът е дошъл?
- Да, звездите се подреждат правилно. В Европа ситуацията е много различна спрямо последните 5-10 години. Има ясна нормативна уредба, която задължава до 2029 г. да се постигне 90% събираемост на пластмасовите бутилки. Нашият сектор е по-решен от всякога да постигне тези цели и опитът в Европа показва, че депозитната система е правилното решение. В момента наблюдаваме и подкрепа от все повече правителства за въвеждането ѝ, включително и в България.
Ние проведохме много добър разговор с Министерството на екологията, оттам ни показаха своя план за следващите месеци. Правителството възлага проучване и ние сме готови да помогнем с предоставяне на данни и с разработването на нормативната уредба. Няма време за губене.
В България има огромен потенциал. Ако системата се структурира на базата на минимални изисквания - например да се гарантира, че секторът ще я управлява, както и че ще има достъп до събраните материали, че
ще има задължение търговците на дребно да приемат опаковките,
за да е удобно за потребителите, а непотърсените депозити да останат в системата, тогава България ще стане лидер в Европа.
- Вие от коя държава идвате? Има ли депозитна система там?
- От Белгия. Не, в Белгия няма депозитна система, а традиционна система за събиране на отпадъци в различни чували, която постига много висок процент на събираемост.
Но и в Белгия правителството и секторът осъзнават, че трябва да се направи още, тъй като имаме проблем с отпадъците по улиците. Затова държавата проучва възможността за въвеждане на депозитна система. Но мисля, че България определено ще изпревари Белгия.
- Вие сте за първи път в България, каква е целта на вашето посещение?
- Когато човек живее в Брюксел и работи по европейски въпроси, понякога си мисли, че извън Брюксел няма нищо друго. Там живеем в един балон, но аз работя за асоциация, която представлява национални асоциации, и за мен е важно да посетя държавите на място, за да можем добре да опознаем и да представляваме разнообразието в Европа.
- Какви особености наблюдавате в сектора в България?
- Например в хранително-вкусовата промишленост България се справя много добре в предлагането на нискокалорийни и безкалорийни напитки. Те имат над 60% пазарен дял и в това отношение България е на водещо място в Европа.
Когато става въпрос за кръговата икономика, са направени много инвестиции и има много ясен ангажимент за въвеждане на изцяло кръгови опаковки в следващите няколко години.
Но това, което наблюдаваме и тук, и в други европейски страни, е, че на нашия сектор му е нужна допълнителна подкрепа от правителствата - ние правим големи инвестиции, но имаме нужда от нормативна уредба, която да ни подкрепя.
Земеделският и хранително-вкусовият сектор бяха подкрепени много по време на пандемията, но сега се чувстваме някак забравени в ситуацията на повишаване на инфлацията и цените.
- Цел на вашата асоциация е да намали съдържанието на захар в безалкохолните напитки. Има ли нагласа у потребителите за такава промяна във вкусовете, предпочитани ли са тези напитки?
- Тук, в България откликът е много положителен, но в Европа наблюдаваме смесени реакции. Опитваме се да поведем нашите потребители по един път, по който консумирането на нашите променени напитки да продължи да им носи удоволствие и затова вкусът продължава да бъде от съществено значение. Подсладителите са една много добра алтернатива, благодарение на тях потребителите могат да следват диетичните си режими.
- Не всички подсладители обаче са полезни.
- Всички, които ние използваме, са оценени като безопасни от европейския орган по безопасност на храните.
Няколко изследвания доказват, че подсладителите имат своите ползи - например за хора с диабет. Но никога не сме казвали, че те са решение за управляване на теглото. Здравословният начин на живот не се определя само от напитките, които пиете.
- До каква степен сте изпълнили тази ваша цел?
- Много сме горди, че дори сме преизпълнили поставената цел - ние искахме да намалим с 10% съдържанието на захар за периода 2015 - 2020 г., а постигнахме намаление от 14,6%, и то още до 2019 г. Затова
сега имаме нова цел за още 10% намаление до 2025 г.
Но за нас е важно и други сектори да поемат подобни ангажименти, защото става въпрос за здравословен режим, който не се ограничава единствено до безалкохолните напитки.
- От догодина капачките ще трябва да са прикрепени към пластмасовите бутилки. Ориентира ли се индустрията към преобразуване на производството си в тази насока?
- Това изискване предполага мащабни инвестиции от страна на сектора.
През 2019 г. публикувахме изследване, според което разходите на сектора в Европа ще възлязат на 2,7 млрд. евро. Това ще доведе и до допълнителна употреба на пластмаса и по-голям отпечатък върху околната среда.
Но законодателството е категорично, ние трябва и ще го спазим. Работим усилено по въвеждането на европейски стандарт и през следващите месеци все повече от нашите компании ще въвеждат това решение на пазара.
