34 българи от 26 истории за хора с големи сърца бяха отличени в петък на новото издание на най-честната българска класация - “Достойните българи”, на “24 часа” и БНТ.
Националната кампания се проведе за 20-и път и отличените в нея достойни българи вече са над 800.
Церемонията бе изключително емоционална - сълзи, аплодисменти, ставане на крака.
Вицепрезидентът Илияна Йотова връчи голямото отличие - копие на ритона от Панагюрското златно съкровище.
Днес и в следващите броеве продължаваме да разказваме за историите и емоцията на “Достойните българи”. БНТ ще излъчи церемонията днес от 22 часа.
ОЛИМПИЙСКИТЕ ШАМПИОНКИ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАСТИКА ЗА ШАМПИОНИТЕ В ЖИВОТА И СЪРЦАТА:
Само тук може да сме шокирани на сцената
Олимпийските шампионки на България в художествената гимнастика Симона Дянкова, Мадлен Радуканова и Лаура Траатс отличиха спасителите на Сашко от Перник Веселин Георгиев и Милко Михалков и Янка Моркова, която дари органите на починалите си син и внук.
Това е единствената церемония, която може да ме притесни и да остана буквално в шок на сцената. Тъй като бяхме присъствали и преди, мислех, че сме подготвени за силния емоционален заряд във всички истории. Но всъщност няма как да си готов за всички тези красиви и толкова трогващи истории, създадени от уникални хора. Когато сме заети с ежедневието си, сякаш не им обръщаме необходимото внимание. Знаем, че тези хора съществуват, че са край нас, но когато се докоснеш наистина до тях, тогава влиянието е напълно различно. Искам да благодаря на “24 часа”, че отново ни прави съпричастни с тази емоция и с делата на достойните българи. Бих се радвала много да чуваме тези новини по-често. Защото ги има. Защото край нас има добри хора, които правят добри дела всеки ден. Затрупани сме с негативни новини - няма как, налага се да ги разбираме, неизбежно е. Но ги има и тези примери, които могат да ни мотивират, да ни обединят и да направят света едно по-добро място, ако отваряме сетивата си за тях, заяви капитанът на олимпийските шампионки от ансамбъла Симона Дянкова.
Станахме свидетели на нови много силни, много човешки и изключително емоционални истории. Нямаше как да не се разчувстваме и на сцената, тъй като имахме честта да връчим награда за една от най-силно въздействащите истории - за баба Янка, която губи последователно внука си и сина си, но намира сили и дарява здравите им органи, като така спасява четирима нуждаещи се и сега има още един внук, още две дъщери и още един син. Всеки един от наградените днес и всеки един от достойните българи, награждавани през последните 20 години от “24 часа”, са олимпийски шампиони в своята сфера, в своя живот и в сърцата си. Те са олицетворението на думата “достойни", каза Мадлен Радуканова.
Отново си тръгваме от церемонията много емоционални, вдъхновени и респектирани от всички тези достойни хора. На предишната, когато ни награждаваха нас за онова, което направихме на олимпийските игри, даже ни беше неудобно, защото постигнатото от нас е малко в сравнение с направеното от всички тези достойни българи, каза Лаура Траатс.
АКТРИСАТА СИЛВИЯ ЛУЛЧЕВА:
Пламен е отдал сърцето си за гнездо на бялата лястовица
Актрисата Силвия Лулчева награди на церемонията в петък, 21 април, Пламен Анчев от Котел, който преди 20 години от бедност преписва учебници, за да се образова. Днес младият мъж помага на възрастни с умствени проблеми в социален дом в сливенското село Качулка.
Никой от хората, които аплодирахме, не е направил добрина, защото нещо ще се върне към него като награда. Но двете думи една до друга: достоен и българин, е награда, за която трябва да се бориш цял живот. Радвам се, че “24 часа” е забелязал много млади хора и ги поощрява в пътя, който са избрали.
Мисля, че друга световна литература не притежава такова красиво птиче на надеждата като бялата лястовица на Йовков. И за да е тук, в България, значи имаме най-много нужда от нея. Пламен, когото имах привилегията да наградя, не е отдал сърцето си за гнездо на омразата, а за гнездо на бялата лястовица. Това е най-хубавото в неговата история. Той е дете, което майка му е родила в осмия месец и го е оставила в дом, но след два месеца е размислила и го е отгледала. Има ли по-красива история?
Най-ценното е, че още не са му свършили сълзите, че още не са му пресъхнали очите. Показателна е поканата, която той отправи към всички институции, които идват в социалния дом, където работи, за критика при евентуални нередности. Той каза: “Облечете бялата престилка за 24 часа и тогава ще говорим”. Когато тръгваме да съдим и да критикуваме, много рядко влизаме в обувките на тези, които полагат някъде някакво усилие. По същия начин се отнасяме и към управляващите, към учителите си, към спортистите си – защо на косъм от победата им се изплъзна златното отличие. Тази критичност е малко национално заболяване и аз до голяма степен виня за него онези медии, които дават дума на едни политици, които непрекъснато ни убеждават, че живеем на лошо място, в неправова държава, където всичко е лошо и много се краде. Те самите внасят лош климат, а после питат къде са избирателите им. Не влизат в диалог, но пък носят тон и език на омраза, гняв и ненавист. Така не можем да възпитаваме доброто, а то се отглежда най-трудно.
