Конфликт между братовчеди, основан на религиозна вяра, скрит зад политическа маска.
Fauda, е заглавието на израелски сериал, който се излъчва вече четири сезона по канала (Netflix). Сценарият му e написан и с участието на Лиор Раз, израелски евреин с иракски корени.От самото начало сериалът успява да избегне стереотипа, тъй като не представя израелците в ролята на жертви, които се превръщат в герои, нито представя палестинците като злодеи, които се превръщат в жертви. По-скоро изобразява и двете страни, ангажирани във война, която няма нито начало, нито край. Война, чиято цел отдавнаe забравена, еволюирала в спирала от непрекъснат конфликт, подлагащ на риск живота и бъдещето на двата народа.
Вече четвърти сезон сериалът ни разкрива абсурден конфликт, в който доминира личното отмъщение на военнослужещи срещу политическото и военното ръководство. Освен това, в разрез с традиционните закони на войната, са и показаните практики на палестинци да се прикриват зад израелски цивилни, за да извършват своите въоръжени нападения. На свой ред подобни са действията на специализирания израелския отряд за сигурност, известен с името "Арабисти", чиито бойцисе инфилтрират сред палестинските граждани, за да ликвидират палестинските активисти , считани че застрашават сигурността на Израел.
В сериала са показани и добре познати истории от историята на скритата и явната война между двете страни, включително как израелците вербуват палестински агенти и как последните често се обръщат срещу вербовчиците си, свързвайки се с палестинските структури. В тези немалък брой на преминаване на страната на врага Израел се превръща в мишена за палестинско насилие, водещо и до човешки жертви.
Силата на Фауда обаче е в това, че представя израелците като човешки същества, а не като свръхчовешка машина за убиване на палестинци. На израелските командоси, показани на екрана, им е опротивяла тази игра със смъртта, а непрекъснатите битки отслабват семействата им, те плачат за загубата на бойните си другари през годините и гледат старите сватбени филми, където те са още живи заобиколени от приятели и роднини. Същите емоции са характерни и за палестинците, когато загубят близките си в конфликта.
От друга страна, създателите на Фауда не симпатизират открито на израелците, нито демонизират палестинците. Всички те са представени като хора, оказали се в безисходицата на един конфликт, за който не са виновни. Типичен пример е младата палестинка, която прекрачва забраните, омъжвайки се за израелски полицай. Впоследствие обаче, при първата конфронтация между араби и евреи, еврейските й приятели, включително съпругът й, я изоставят сама. Подобен казус е този с палестинеца, който става жертва на обществено отхвърляне, поради сътрудничеството на семейството му с Израел в миналото. За да избегне острахирането си от своите, той се обръща срещу израелците и се опитва да им навреди. Но в крайна сметка той се оттегля от борбата, защото не иска да пожертва живота на съпругата и сестра си. И в реалния живот мнозина палестинци считат своята автономна власт на Западния бряг за прогнила и са убедени, че единственото решение е тя да бъде елиминирана, за да се даде нов старт на въоръжената борба за пълна независимост.
В разгара на битките, които продължават от десетилетия, двете страни използват коварни методи за постигане на военнотактическо и стратегическото превъзходство над противника за сметка на човечността и морала. Това води до неподчинение на аморалните заповеди, но и до загубата на невинни жертви.
Изтеглянето на Шарон от Газа и грешките на Арафат
Петте войни, които избухнаха между Израел и палестинското движение Хамас, не бяха продължение на затихващия арабско-израелски конфликт, както винаги са считали световните медии, а по-скоро представляваха един от епизодите на бушуващия конфликт между Иран и Израел - твърди Джонатан Шанцер, изследовател във Фондацията за защита на демокрациите, в книгата си "Конфликтът в Газа 2021 г.".
Книгата предоставя следната кратка историческа информация за историята на конфликта между палестинците и израелците. Авторът припомня мирния процес, започнал през 1993 г., между Израел и Палестинското съпротивително движение, начело с Ясер Арафат. Въпросният процес бе ознаменован от Споразуменията от Осло, насочени към създаване на независима палестинска държава редом с Израел. С тази цел се полагаха усилия за връщане от Израел на окупираните през 1967 г. територии.Но Хамас, издигната от глобалната организация "Мюсюлмански братя", се обяви против мирния процес и започна кампания от самоубийствени атаки, които торпилираха преговорите и в крайна сметка доведоха до "втората интифада" през 2000 г.
През 2005г. тогавашният министър-председател на Израел Ариел Шарон реши да се оттегли едностранно от окупираната ивица Газа, и след като разруши израелските селища там, я предаде на палестинската автономия оглавявана от Ясер Арафат. Според замисъла, палестинското управление ще е в състояние да въведе ред и сигурност в рамките на тази територия, което бе и желанието на мнозинството от палестинците. Случи се обаче точно обратното. Всъщност и дотогава нещата не се развиваха според първоначалния замисъл. Когато бе още жив лидерът на палестинската съпротива Ясер Арафат (починал през 2004 г.), бе постигнато съгласие за изграждане на нужната инфраструктура в Газа с финансовата подкрепа на богатите арабски страни, Европейския съюз и САЩ. Построено бе международното летище и се започна строежа на модерно пристанище. Дори в град Хеброн бе открито казино, за да могат лишените от хазартни игри израелци да задоволяват своята страст.
Ясер Арафат обаче започнал да въоръжава местните палестински отряди в нарушение на Споразуменията от Осло. В продължение на четири месеца израелските служби наблюдаваха как иранския кораб"Карин А" натоварен с оръжие на палестинците през Червено море на път кум Газа. Израелската армия незабавно започна военна операция за издирване на кораба, която продължи два месеца. Благодарение на информацията, предоставена от Съединените щати, Израел успя да локализира кораба. На 3 януари 2002 г. бе проведена и операция по завземането му в Червено море, след което той беше откаран в Израел и товарът му беше изложен и показан като доказателство за плановете на палестинския президент Ясер Арафат да отвори втори фронт срещу Израел в ивицата Газа.
Случаят с кораба "Karine A" бе използван от израелската пропаганда и бе в основата на обръщането на Запада срещу Ясер Арафат. От своя страна Ариел Шарон използва инцидента, за да предприеме през април с.г. израелска сухопътна инвазия на Западния бряг, известна като операцията по създаването на "отбранителна ограда".Самият Арафат бе поставен в обсада, от която бе изведен само за да постъпи във френска военна болница, където почина. След това бе погребан в Рамалла на Западния бряг.
Оттогава до днес конфликтът не стихва. Всичките американски, европейски и арабски усилия за постигане на мир между двете страни се провалиха. Нещо повече - в самите палестински редици възникнаха дълбоки противоречия. Движението Хамас, движението Джихад и радикалните палестински националистически или левичарски организации се противопоставиха на доминацията на Фатах, което контролира палестинската квазидържава.
Авторът припомня изключителната корупция, в която е затънала ръководената от Фатах власт, която в крайна сметка ? коства контрола над Ивицата. През 2007 г. Хамас извърши военен преврат, който доведе до екзекуцията на стотици военни и цивилни служители на автономията от управляващите (Фатах). По такъв начин Газа бе поставена под контрола на движение, което декларира, че пълното премахване на Израел е негова цел. Хамас се поддържа чрез военни доставки и финансиране от Иран, което прави това движение заложник на политиката на Техеран спрямо Израел и запада като цяло.
Според Шанцер, израелският експеримент за създаване на палестинска държава едностранно се провали именно в Газа. Така и целокупният мирен процес приключи и вече няма никаква възможност за изтегляне на Израел от каквито и да е земи на Западния бряг. Израелците са убедени, че ако го направят, Хамас ще превърне тези освободени територии във военен аванпост, чрез който ще застрашава сигурността на Израел. Авторът посочва, че в светлината на съществуващата враждебност между палестинската власт на Западния бряг и Хамас контролиращ ивицата Газа, вече не е възможно да се обсъжда решение за две държави между три страни: Израел , автономната палестинска власт и Движението Хамас. Така най-вероятно статуквото ще се запазва и занапред.
