Как се стигна до поскъпването на храните и до проблема с житото от Украйна
Спомнете си цената на електроенергията и газа, които миналата година достигнаха невероятно високи цени. В резултат се хвърлиха всякакви ресурси да се произвежда повече енергия и газ.
Отвориха се и се натовариха до предел ТЕЦ-ове, в Европа настъпи бум на фотоволтаици и вятърни централи. И цената падна 4 пъти спрямо достигнатите максимални стойности. Сега цената на тока е колкото през август 2021 г.
А войната в Украйна си продължава. Същото се случи и с цената на газа.
Цената на пшеницата и царевицата миналата година достигна рекордни стойности. Съответно в целия свят бяха засети допълнителни площи, активира се логистиката по доставка.
И цената се срина с над 30% през тази година спрямо миналата.
И причината въобще не е само в пшеницата и царевицата от Украйна и безмитния ѝ внос. Всъщност производството на зърнени култури в Украйна сериозно намаля в резултат на войната. Европа например е наводнена от бразилска царевица и не само.
Просто пазарната икономика действа.
Друг е въпросът, че и ЕС, и отделните държави членки, в частност и България, въобще не взеха правилни мерки по отношение на безмитния внос от Украйна. Държави като Нидерландия, Словения и Малта са относително малки производители на пшеница.
За разлика от тях, България е на трето място в света по производство на пшеница на човек от населението! А Украйна е голям производител на пшеница. Поради логистичните трудности по износа на зърнени култури с такива от Украйна бяха залети главно близките до нея държави. Така неоснователно
безмитният внос се стовари върху държави като
България,
които едновременно са голям производител и са близко до Украйна. Като ще се оказва помощ на Украйна, помощта трябва да е равномерно разпределена между държавите членки съобразно населението и богатството им.
Вече 16 г. сме член на ЕС и въпреки това помощта за единица земеделска продукция от ЕС за България е осезателно по-малка от същата помощ за развитите държави членки.
С което се осигурява непазарен дъмпинг на земеделски стоки от ЕС към България – напр. при млечните продукти. Антипазарните мерки в една пазарна икономика винаги завършват с провал.
Сега има нова голяма инициатива на правителството – предлага се въвеждането на търговската надценка до 10% на 17 продукта, и то само за големите вериги за хранителни стоки. Глупост е да се казва как големите вериги правели свръхпечалби. Бизнесът на хранителните вериги е висококонкурентен и не се нуждае от регулация. Освен това в големите вериги се продават само около 30% от хранителните продукти.
Нормалната търговска отстъпка по света е около 35%. Поради това, ако се намали на 10%, това ще означава търговските вериги
да заплащат за тяхна сметка 25% от стойността на
стоката
Което е антипазарна мярка и противоречи на чл.19, ал.1 от конституцията. Освен това създаването на задължения само за една част от търговските дружества противоречи на чл. 19, ал.2 от конституцията, който предвижда, че “Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност”.
Отделен е въпросът, че има многобройни данни, че има случаи на картелни споразумения при продажбата на хранителни стоки. Не може да има надценка от около 90% на някои типове стоки за некратък период от време в няколко големи вериги.
Регулаторните органи са слабо място от много години. Действат бавно и неефективно и от тях изтича информация.
Когато сравняваме цените на хранителни стоки в развити държави с тези в България, нека не забравяме, че и там действат непазарни механизми.
Дотирането на селскостопанската продукция и от ЕС, и от самите държави е много по-голямо, отколкото в България. В държави като Франция и Испания директно са въведени тавани на цените. Освен това в южните държави през зимните и пролетните месеци разходите за отглеждане на зеленчуци са много по-малки.
Навсякъде, където се въведоха тавани на цените или надценките, се появиха в една или друга степен дефицити като при социализма. Най-фрапираща липса на стоки имаше в Унгария. Изводът е очевиден – регулаторните органи да не допускат картелни споразумения. И незаконни търговски практики като например задължение доставчиците да не продават във фирмените си магазини на по-ниски цени от търговските вериги. Е, тогава пазарните механизми сработват. И цените бързо започват да падат, докато увеличението приблизително се изравни с инфлацията.
А причините за инфлацията са прости. По време на пандемията държавите раздаваха огромни пари, без насреща да има създадена стойност – просто се раздаваха помощи. Да, вярно е, че на повечето места държавите се финансираха под формата на заеми.
Но така или иначе парите в оборот осезателно надхвърлиха стойността на предлаганите стоки и услуги. Естествено, че се появи инфлацията. Като се добави икономическото съживяване, което през 2022 г. повиши търсенето и цената на петрола, на газа, на електроенергията, металите, превозите. Като добавим и временни фактори като войната в Украйна – резултатът беше, че нямаше как да се мине без сериозно увеличение на цените.
От въвеждането на валутния борд през 1997 г. досега цените са се увеличили три пъти, но заплатите – над 11 пъти. Така действа пазарната икономика. Ако се бяхме преборили срещу корупцията, заплатите щяха да се увеличат 16 пъти – подобно на Румъния.
