Така и не можахме да се чуем за последен път. Имах да ѝ кажа само тези думи: “Мила, обичам те!”
Още през лятото за пореден път откриха тумор в белия ѝ дроб. Хирургът в последния момент реши да не прави операция, опасно било.
Както всички страдащи от това заболяване премина през химиотерапия, лъчева терапия, имунотерапия…
Крепеше ни надеждата и взаимната любов.
Последва възпаление на белия дроб. Лечение в пулмологията на Военна болница. Последва усложнение. Преместиха я в интензивна терапия. Посещенията не бяха позволени. Чувахме се по телефона - накратко, за най-важното... После ѝ откриха и COVID. Изолираха я в кабина. Загуби се зарядното ѝ. Часове прекарах пред отделението, като се молех да ѝ внесат ново зарядно за телефона, за да се чуем.
После цяла вечер звъних, но тя не отговаряше. Сутринта бях при началника на клиниката. Вечерта се наложило да я интубират, за да бъде на командно дишане. Затова не ми отговаряла. Ще чакаме резултата от интубацията.
Не чаках дълго. Още докато се връщах у дома, ми позвъниха, че Донка вече е починала.
Така и не можахме да се чуем за последен път. Имах да ѝ кажа само тези думи: “Мила, обичам те!”
