- Хиперопеката над децата до 35-годишна възраст, е най-лошата услуга - лишава младите от борбеност
- Детското и родителското егосъстояния “днес искам това, а утре ще искам друго” водя до неврозите и вечните оплаквания
- Сега задачата е да решим, че сме един народ, и никой не може да разкъса това хоро - това е противоотрова срещу отровите
- Когато човек се оплаква, нивата на кортизол се вдигат, кръвното налягане и кръвната захар тръгват нагоре
- Г-жо Балаян, като психолог, който от 30-ина години се занимава с подсъзнанието, имате ли обяснение защо у нас се обиждаме с изрази от типа “българска работа”, “не народ, а мърша”, “наведена главица сабя не я сече”?
- За да обясня този феномен, ще дам за пример мое занятие с 60 деца от шести клас в едно иновативно училище в Добрич. Попитах ги от какво имат нужда и само едно момче спомена думата “пари”. Всички други казаха “от любов и прегръдка”. Помолиха ме следващия път, когато се срещнем през есента, да си поговорим за любовта.
Споменавам това наблюдение, защото искам да го свържа с теорията на американския психиатър и психолог Ерик Бьорн, който е всепризнат специалист в областта на подсъзнанието. Според него във всеки човек има три егосъстояния - на дете, на възрастен и на родител. В зависимост от това коя от тези егосъставки е по-силна, тя определя и поведението.
Отговорът на въпроса ви е именно там. Егосъстоянията, които преобладават сред българите, са детско и родителско. Типично родителско е, когато се критикува, когато човек е предимно недоволен, когато непрекъснато прави забележки и се жалва. За детското егосъстояние е характерно също оплакването, но заедно с това и отказът от отговорност, отказът от упорита работа, защото всичко е подчинено на каприза “сега искам това, утре искам друго” или “искам това и край”.
Доказано е, че човек може да живее в комфорт единствено с егосъстояние на възрастен. Тогава се носи отговорност за постъпките, осъзнато се поемат ангажименти, които се изпълняват с цената на всичко, дори когато това изисква сериозни усилия и дискомфорт. “Възрастният” не се оправдава, че е болен, че му е трудно и други подобни. Напротив, предприема енергични действия и върви напред, защото си е поставил цел, дал е дума и държи на решенията си. Самият Илон Мъск казва, че неговият успех се дължи на това, че през деня прави предимно неща, които “не иска”, но трябва да направи. Обратно, за родителското и детското егосъстояния са характерни недоволството, удобният мързел и когато идва време за конкретни действия, когато е необходима воля, характер и упоритост, те отсъстват. Това е модел на поведение и е много удобен, след това се търсят оправдания и започват оплаквания защо дадена цел не е постигната.
- Вие сте родена в Армения, но във фейсбук прави впечатление, че пишете за българите със суперлативи какъв чудесен народ са.
- Аз обичам българите, чудесен, отворен, дружелюбен народ, искрени, готови да помогнат във всеки момент. Те имат толкова много неща, характерни за децата, и най-вече любов. Дори някой, който е неграмотен, ще реагира на доброто с обич, с благодарност, с опит и той да помогне. Българите обичат приятелството, не понасят самотата, за разлика от други нации. Повечето са запазили най-ценните съставки от това детско егосъстояние, защото представете си хората, които са ги загубили, сърцата им сякаш са от камък. Затова и българите са сензитивни, имат невероятно развита интуиция, но от друга страна, не можем да си затворим очите за капризите. От типа “искам - не искам”, те са обясними за едно дете, но за осъзнат възрастен са непонятни. Затова, когато преобладават, може да се каже, че “вътрешното” дете е неудовлетворено и това състояние трябва да се коригира.
- А защо в България има толкова хора, които обиждат цялата нация? В другите страни това ще звучи толкова странно и неадекватно?
- Да не забравяме, че много “хейтъри” не са реални, а са ботове, които реагират на конкретни думи.
Истинските хейтъри често са хора с много комплекси, които се стараят по някакъв начин да привлекат вниманието, без значение как. Детска позиция, продукт на подсъзнанието им. Те ругаят, недоволни са, но протестът им е на ниво разговор, няма действие. Нямат самочувствие, защото не са развили егосъстояние на осъзнат възрастен човек.
- А защо това състояние сякаш избуява в социалните мрежи? Има ли нещо общо с възпитанието, с изследването, че българите единствени гледат децата си до 35 години?
- Причината за всичко е там, защото младият човек не изгражда необходимите навици, за да постига своите цели, за да изгради своя успех. Той трябва да пада, да става, да се научи как да побеждава, как да се бори за своите права, как да извоюва своето самочувствие. Тази хиперродителска опека води до още един момент, който не се забелязва при други европейски нации. Това е усещането, че ако при мен всичко е наред, няма значение как е при другите. Отново детска позиция. Началото на осъзнаването започва, когато си дадеш ясна сметка, че ако около теб условията не са добри, ти също в един момент няма да си добре. Разбира се, аз споделям само мои наблюдения като психолог, за всичко това са необходими дългосрочни проучвания, за да се натрупат достатъчно метаданни.
- Как родителите да хакнат модела с хиперопеката?
- Очевидно е, че и те като деца са били лишавани от много неща и се опитват да наваксат, което е позиция на жертва. Или са имали такъв пример. За съжаление, с тази “саможертва” правят най-лошата възможна услуга на децата. За да се изгради детето като личност, то още от малко трябва да поема отговорност за това, което може да прави. Примерно трябва да има конкретни задължения, да си събере играчките, да се справя само, да учи, да се грижи за чистотата, не е лесно. Ако иска да играе, ще трябва да разтреби. Те трябва да бъдат оставени да се справят сами, а родителите да им покажат, че самите те изоставят капризите от типа “искам - не искам” и че и децата трябва да го направят. Малките автоматично повтарят примера. Защото именно люшканията “днес ми се прави това, но утре няма да ми се прави” водят до жалванията и до провалите при постигането на целите. Неотдавна в Станфордския университет проведоха изследване, което показа, че безкрайните оплаквания водят до промени в обема на хипокампа - това е област в мозъка, която отговаря за вземането на важни решения и паметта. Когато човек се оплаква, нивата на кортизол се повишават, след което кръвното налягане и кръвната захар тръгват нагоре. В дългосрочна перспектива това може да доведе до заболявания на сърцето и диабет.
Много е важно като нация да изкореним това капризно поведение и непрекъснатото желание всеки да прави само това, което иска, да поема безразборно ангажименти, които след това не може да изпълни. Именно тази детинска позиция провокира нервни сривове, неврози, паникатаки, защото когато детето не получава това, което иска, то може да буйства, да се нервира - всичко опира до неосъзнатата сфера.
- От друга страна, българите все се обвиняваме, че сме пасивни, че активността ни е само в социалните мрежи.
- Българският народ е много дружелюбен и има огромен потенциал. Не трябва да забравяме, че българите много обичат и умеят да бъдат заедно, да се събират, да играят народни хора. Много се впечатлих, когато за първи път видях непознати хора да се хващат за ръце и да танцуват - бяха като едно дихание, заедно, всеки отговаря как танцува, давайки своя принос, за да се получи общото начинание красиво. Но тук е много важно да знаем кой точно ни пуска музиката, определяща хорото и ритъма. На неосъзнато ниво е ясно, че за българите е важно да усещат рамо до себе си.
- Някои от особеностите ни може ли да са свързани с трагичната част от миналото ни като османското, а след това “съветско робство” по време на комунизма?
- Дресировката от миналото не можем да я изтрием от подсъзнанието на нацията, но тя не може и да ни спре да вървим напред в ХХI век. Осъзнатият човек преодолява пречки от подобно естество с лекота.
- Но тук сякаш сме прекалено убедени, че когато някой се провали, това е типична “българска работа”, тоест с възможно най-лошо качество. В Швейцария на всяка стока е отбелязано, че е направена там, и това е синоним за най-високо качество. А ако някой успее, то вместо масово да му се зарадват, започват разсъждения с какви машинации е успял.
- Когато човек критикува, изразява своята родителска егочаст. Отдалечава се от случката или събитието, посочва, че дадено нещо е лошо и демонстрира, че не се асоциира с “лошите”. Тоест той е различен. Понякога така се манипулират останалите, за да се привлече вниманието им, защото “аз се отличавам и не съм като другите”. Горе-долу така е и при децата, където е в ход логиката “ако не ме прегръщат, не съм с тях”. Тук правя уточнението, че това важи само ако се прави неосъзнато. Ако критиките са осъзнати и са изведени като принцип на действие - става дума за нещо съвсем друго. Но при всички случаи се връщаме отново на въпроса за отговорността и как съответните мисли, разсъждения или хейт ще се отразят на другите. Ако някой мисли само за себе си, за да се почувства по-добре сега, това говори за много примитивно детско егосъстояние. Проведохме изследвания в Научноизследователския институт в Армения и видяхме как външната среда може да въздейства на поведението на хората и изводите ни са, че е необходима много сериозна вътрешна сила, за да се устои и да не се стигне до негативни промени. Нещо повече, иска се изключителна сила от цялото общество, за да могат критикарите и хейтърите да се почувстват некомфортно, да усетят, че вече не са в свои води. Българите са сензитивни и ако някой непрекъснато оскърбява и види, че е сам, ще спре.
- Какво ще кажете за изконното убеждение, че винаги сме най-бедни, най-нещастни, най-глупави, с най-тъпите и крадливи политици, с най-ниската производителност? Възможно ли е това да е някакво съзнателно програмиране, което се отразява и в реалността?
- Много е важно кой пуска музиката на българското хоро. Да, определено върви такъв процес, защото един народ може да бъде програмиран, че процъфтява, че благоденства, че постига всичко, което иска, с лекота и така се създава среда, където хейтърите и търсещите негативното са като в романа “Цар Плъх”. В затвора може да са тартори, крале, да тероризират, да упражняват психически натиск и насилие, но навън - в свободния свят, те са обикновени нищожества, отбягвани от всички. Само така се създава среда, в която тези, които не могат нищо друго, освен да критикуват и да смъкват самочувствието на останалите, ще се почувстват зле. В един момент или ще трябва да представят сериозни аргументи, или ще бъдат игнорирани от всички.
Какво значи да обиждаш прекрасния български народ? Защо средата го позволява? Защо, ако един започне, другите се хващат на неговото хоро и започват да танцуват? Аз никога няма да си позволя и една дума срещу този народ, който има огромен заряд. Аз съм родена в Армения, но съм и българка и смятам, че ако хейтът по българското продължава, трябва да има някакъв закон за защита на нацията от подобни обиди. Дори и в най-демократичните държави това е недопустимо, а в социалните мрежи за такъв език блокират. Защо някой ще програмира нацията с негатив? Никой няма право на това. Псуването и обиждането на българския народ трябва да бъдат забранени.
- Тоест да игнорираме всички, които ни втълпяват, че сме най-мрънкащи и неможещи?
- Да, защото, ако на дете непрекъснато му повтаряте едно и също, то рано или късно ще го повярва, а в България детското егосъстояние е много силно изявено.
- В едно британско предаване се спомена, че мексиканската храна разболява, и тогава целият народ се вдигна, начело с парламента и президента, и поискаха извинение.
- Точно така, всеки друг народ ще реагира на далеч по-слаби обиди и сега и тук хейтът по българското трябва да стане абсолютно неприемлив. Как може да обиждаш своя ген? Своята кръв? Прадедите си? Тази велика нация, която е постигнала толкова много? Когато попадна в такъв разговор, аз го прекъсвам на секундата. Не съм малоумна, не желая никой да ме манипулира какъв е българинът, защото аз имам чудесни приятели. Това е нация, която е оцеляла при много сложни условия, успяла е да запази традициите си, душевността си и най-важното - човечността и силата си. Защо не се хванем на това хоро? Нали сме народ, запазил традицията за ходене по огън, с огромна енергия и потенциал.
- Защо винаги се хващаме на най-евтиния тип манипулации на политиците от типа “разделяй и владей”? Защо не ни сработва инстинктът, че когато някой настройва едни обикновени хора срещу други, той трябва да бъде изобличен и повече никога да не си го позволява?
- Защото не трябва да се забравя, че българинът лесно се хваща на хорото. Сега задачата е да решим, че сме един народ, и никой не може да разкъса това хоро. Като през цялото време осъзнато се наблюдава кой пуска музиката и каква е тя. Това е противоотровата срещу отровите.
