„Българският народ, колкото и невероятно да звучи, много бързо редуцира. Има едни таблички на всички народни представители от Освобождението до ден днешен. С изключение на така неречените национални лидери, другите издържат максимум до две-три събрания. Народът лека-полека ги отстранява и не се връща към тях. Много малко са се възстановявали в политиката, това са изключително редки случаи. Важното е, че конституционната система работи. Няма парламент, в който да не се е случвало политическо разцепление. Всички политически партии в България са създадени на базата на парламентарни разцепления. Аз съм от хората, които настояваха да има Велико народно събрание. От историческа гледна точка ще го мотивирам – защото Великото народно събрание не позволява на група хора да правят експерименти с Конституцията. Само си представете колко е сложно да се свика и колко трудно би се стигнало до три четвърти някакъв вид споразумение у депутатите. Това прави конституцията много стабилна. Колкото и да сменяме парламентите, парламентът си съществува. В крайна сметка накрая той решава“.
(Проф. Милко Палангурски пред БНР)
