Четиридесетният пост очиства сърцата от налепите на всекидневието и ни прави възприемчиви за истините на вярата
“Празник” в повечето славянски езици ще рече, че нямаме работа, оставяме грижите. Народите с повече делници са забелязали умението ни да празнуваме и се чудят как въобще успяваме, на което отговаряме: работим, за да живеем, а не живеем, за да работим. Разбираме ли обаче смисъла на празника, особено когато е учреден от Църквата?
Защо Богочовекът Иисус Христос предложи Себе си на най-позорна екзекуция при очевидната Му невинност? Защо се остави на злобата на тези, които се превърнаха в богоубийци, повличайки след себе си и обричайки на осъждане народа, пазил вярата в Единия Бог почти две хилядолетия преди първото Му Пришествие?
Дълбокият духовен смисъл на това ключово за цялото човечество събитие няма как да ни се открие, ако цялото ни внимание е в празничната трапеза. Затова за Великия ден на Възкресението православните се готвят с Четиридесетния пост, изповядват се и приемат светото Причастие, съединявайки се с Възкръсналия от мъртвите Христос. Тази подготовка очиства сърцата от налепите на всекидневието и ни прави възприемчиви за истините на вярата.
Единственото творение, в което Бог вдъхва от Себе си живот, е човекът.
Божественият дъх е отпечатък в сърцето на човека – и на най-окаяното човешко същество, и на най-закоравелия престъпник.
Защо тогава човек се отвръща от Бога и злосторства срещу ближния? В сърцето на човека не може да се роди нито една зла мисъл, защото той е сътворен по образ и подобие Божие. Образът остава завинаги, но подобието може да се загуби поради омразата на падналия ангел към човека.
Сатаната няма в себе си божествения отпечатък и затова завидя на човека, когото Бог постави като венец на творението. Така се роди злобата, която сатаната се потруди да внесе в сърцето на човека, мамейки го, че ако познае злото, ще живее като “бог”. Човекът вкуси от плода на дървото за познаване на злото и позна смъртта. Така целта на завистника се изпълни – човекът излъга доверието на Бога, който му беше забранил да познава злото. Поради това Адам и Ева бяха изгонени от рая и земният им живот вече имаше край.
Всяко поколение след тези първи хора живее от раждане до смърт. Човек разбира колко кратък е земният живот и скръбта по загубената вечност вгорчава завършека му. Всеки след кончината си непременно отивал в ада, където врагът на човешкото спасение издевателства над падналото човечество.
Какво да стори Бог? Да унищожи сътвореното? Та нали духовните същества във всяко ново сътворение биха имали дара на свободната воля! Бог не сътворява компютри с вложени в тях програми да Го обичат.
Любовта е там, където я има свободната воля да обичаш. Нали отново може да се прояви тайната на сатанинското беззаконие и отново възлюбеният на Бога човек да бъде прелъстен да познае злото!
Ето, най-вече за това Бог изпрати Своя възлюбен Син, Бога Слово, за да се роди Той от Светия Дух и най-чистата измежду целия човешки род Дева. Бог-Син се роди от Девата като Богочовек, за да живее като нас като човек съвършен, да ни покаже, че и в греховния свят може да се живее в нравствено съвършенство.
Словото принесе Себе си в жертва, така че грехът на първочовека Адам да се изкупи. Такава е божествената логика на изкуплението. Човек няма какво да пожертва – живота си и всичко, което има, е получил от Бога. Затова Самият Бог в Своето Трето лице се пожертва за спасението на човека. По силата на тайнствените механизми на повредената природа веднага след Кръстната Си човешка смърт Христос слезе в ада, откъдето освободи с божествената Си сила човека, счупвайки адовите вериги. Оттогава в ада слизат само грешниците, които не могат да се оправдаят по време на частния съд до четиридесетия ден след земната си смърт, и дочакват в мъки Страшния Христов съд. Тогава ще се определи дали човек ще живее вечно в рая, или ще пребивава във вечната смърт, която е вечна агония на заслужената приживе смърт, без самоличността на осъдения да бъде заличена.
Който повярва в Иисуса Христа като в Син Божий, и да умре ще оживее за вечен живот, защото чрез Христовото Възкресение и вярата в Него излъгалият доверието на Бога се помирява с Него. За укрепване на вярата Бог ни праща чудесата, най-всеобщото от които е слизането на Благодатния огън на Гроба Господен на Великден.
След всеобщото възкресение на цялото човечество всички - и живите, и възкръсналите мъртви, ще получим нови тела, които няма да ни изкушават към грях.
Родени във времето и пространството на земния живот, не можем да разберем Божия промисъл, тайните на сътворението и дори всички тайни на своето битие, но Бог ни открива полезното за нас в лични откровения, а най-важното ни е предал в Свещеното Писание чрез боговдъхновените човеци, които са го записали. Това, което не разбираме в Писанието, Бог ни разяснява в Свещеното Предание чрез записаното от Светите Отци на Православието. Който търси Бога, ще Го намери, стига да Го разпознава правилно, да Го слави правилно, в което е и смисълът на съществуването на Православната Църква.
Христос Възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тези в гробовете живот подари!
Бог да пази България! Амин.
