- В обстановка на безнаказаност и най-възпитаният човек и шофьор става опасен, казва още бившият автомобилен състезател
- Пътят не е само за един човек, а за много, съобразявай се с другите
- Колко жертви трябваше да се дадат, за да се сложат колчета в Кресненското дефиле
- Повечето глоби са за превишена скорост. А кой следи за минаване на червен светофар, засичане, нагло поведение
- Г-н Илиев, стартира голямото пътуване в България. Има ли формула, за да не станат отново кървави празниците?
- Реално няма разлика в шофирането по празници и извън тях. Правилата, които трябва да се спазват, са еднакви, независимо от периода. Просто
става въпрос за един период, в който интензитетът на движението става доста голям
Но ако спазваш елементарните правила, няма да имаш проблем. Те са винаги търпение, внимание и концентрация в това, което правиш. Това е най-елементарната формула. Като шофираш, се концентрираш само върху това. Не те интересуват телефоните, кавгите на децата и прочее. Нищо не пречи да спреш за малко, където имаш възможност, и да говориш.
И най-важното е да се съобразяваш с останалите на пътя. Този път не е направен само за теб. Има и други.
Алкохолът не е съвместим с шофирането и точка. И колкото по-бързо го разбереш, толкова по-добре.
И така се получават факторите за безопасно движение. За да стигнеш здрав и читав при близките си. Като ги спазваш, нямаш никакъв проблем.
По празниците наистина трябва да се заредиш с малко повече търпение. Да разчетеш пътуването с малко резерв, за да не бързаш, ако е необходимо. Да се запознаеш с обстановката, сега има как постоянно.
Изключително е важно всички да са с колани. И багажът да е укрепен така, че ако се разлети, да не стане опасен. Има много случаи на подобни инциденти. Трябва да разбереш, че по това време излизат и доста шофьори, които не са карали отдавна. Особено от големите градове, където има проблем с паркирането и масово се използва градски транспорт за работа. Вадиш колата само за празник.
- Напоследък има и много надрусани.
- Това пък няма как да го разбера. Просто не мога. Особено при младите. Животът е пред тях. И какво показваш с това, което правиш? Че не ти пука за себе си. Друго няма. Проблемът обаче е по-дълбок. В крайна сметка според статистиката наистина има много такива шофьори. Защо никой не ги пита откъде са взели наркотиците? Едва ли всички са ги произвели сами. Винаги превенцията е била на първо място. Значи като хванеш един такъв, трябва да разнищиш проблема докрай. А не да се задоволяваш с малкото. Ще му отнемеш книжката за няколко месеца. И какво от това? След това пак ще седне зад волана по същия начин.
- В крайна сметка отново май става въпрос за възпитание?
- Не е до възпитание, а до манталитет. Защото и най-възпитаният и умен човек, когато го поставиш в обстановка на безнаказаност, става опасен. И обратното. Дори най-буйният, когато знае, че ще бъде наказан се укротява.
Най-хубавият пример за това са българските шофьори в чужбина. Там не претоварва камиона, следва абсолютно всички знаци, спазва скорост, сложил е колан. Въобще за пример. Стига да е минал границата. Преди това е направил над 20 нарушения до нея.
- Искате да кажете, че проблемът не е у шофьорите.
- Донякъде само не е. В крайна сметка всеки сам решава как да се държи на пътя. Сам трябва да го осъзнае. Дали иска да е опасен за себе си и околните, или иска да се придвижи безопасно.
Но големият проблем остава в държавата и контролните органи. Те сякаш са абдикирали от този проблем. И веднага давам пример. Няма как повечето глоби да са за превишена скорост. Просто няма. Има доста по-сериозни нарушения. Минаване на червен светофар, засичане, нагло поведение. За това кой следи, след като глобите са само за превишена скорост? Явно никой.
Друг пример. Колко години трябваше да минат, да речем, да се сложат прословутите колчета в Кресненското дефиле? Колко жертви трябваше да се дадат? И нещата да се успокоят донякъде. Да, рязаха ги, бутаха ги, но проблемът почти е решен. Все едно никой не знае къде са конфликтните точки на пътя в България. Значи когато има желание, може да се решат много проблеми. Същото се отнася и до прословутото спускане на булевард “Черни връх”.
Всичко е от кампания на кампания. Зимни гуми, алкохол, нагло шофиране. Чакаме да се случи някаква голяма трагедия и започваме да действаме. Така просто няма да се получи. Трябва постоянна работа, всеки ден, всеки час. Иначе доникъде няма да стигнем. Просто и елементарно. Но някой трябва да се заеме с това.
- Значи не сте оптимист за промените, като се отнемат повече точки на наказаните шофьори.
- Винаги проблемът не е в големината на глобите и наказанията, а в тяхната събираемост. Няма значение големината на глобата. След като знаеш, че можеш да се измъкнеш, просто не ти пука. Значи, дори малката глоба, ако ти я съберат веднага и знаеш, че няма как да ти се размине, ще помислиш, преди да вдигнеш 200 км/ч на магистралата.
Всичко е от това. Живеем в ХХI век и не можем да решим толкова елементарен проблем. Тогава как да очакваме да се решат големите проблеми на обществото? Но явно на никого не му пука.
Веднага давам пример от София. Че за един ден може да се събират стотици хиляди левове от неправилно паркирани автомобили, такива, които са спрели на островчета, насред платното на аварийки, за влизане в забранени улици. Има общински служители, но на тях не им пука за това, а ги интересува дали не ти е изтекло талончето. И тогава какво да чакаме? Някой друг да ни свърши работата ли? Няма как да се получи. В същото време има достатъчно органи и служби, които се занимават с безопасност на движението.
- Сега щели да се слагат и дрегери на бензиностанциите?
- А как ще стигнат до тях, ако са пили? Повтарям, шофирането и алкохолът са абсолютно несъвместими. Абсолютно. Никога не трябва да се забравя това.
- Времето тази пролет също не е на страната на шофьорите. Сега за летни или зимни гуми е? Сутрин е около нулата, след това става топло?
- Това не е толкова голям проблем.
Става и за летни гуми, просто
трябва да се изчака температурата да мине плюс 7 градуса
При по-ниска се втвърдяват и става опасно.
Но повтарям, всичко е до отдадеността и вниманието на шофьора. Той трябва да е вглъбен в това, което прави. Защото дори най-умелият, най-опитният,
най-добрият шофьор, когато се разсее, може да направи катастрофа
Ако трябва да направя паралел, това се вижда най-добре и в състезанията. Може да си световен шампион във Формула 1, но ако се разсееш, плащаш с удар в стената или пък с излизане от пистата.
- В момента с какво се занимавате?
- С моите си работи. Водя часовете си в спортната академия, с школата, която имам. Отдавам повече време на семейството си. Нищо извънредно. Занимавам се с това, което ми харесва.
- Значи приключихте с политиката? Включихте се с голям ентусиазъм в нея.
- Просто разбрах, че тази работа не е за мен. За политиката трябват други качества, които явно не притежавам. Да, исках да помогна да се случат нещата, но явно прекалено много съм бързал. Но не съжалявам, че го направих. Това бе изключителен опит, който нямаше откъде да натрупам. Особено от срещите с хората по различните краища на България. Там има уникални хора. Просто натрупах опит, който и сега ми помага.
- Тогава като за бивш политик - ще има ли правителство след тези избори?
- По тази тема съм много бос. Не знам. Хубаво е да има. Липсата на сигурност не води до добро. Трябва да се даде сигурност на хората. Особено в тази тежка обстановка, в която се намираме. С инфлация, с война наблизо. Дано стане.
CV
Роден на 2 август 1974 г. в София
8-кратен шампион на България по рали и един от тримата българи печелили най-престижното ни състезание рали “България”
Баща му Владимир Илиев бе един от най-добрите ни състезатели, а след това и президент на БФАС
Завършил е НСА, а в момента е преподавател в академията
За кратко бе заместник-председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”
Женен, има 2 дъщери
