На Велики четвъртък в парламента след няколко формални и неформални разговора ГЕРБ и ПП/ДБ дадоха съвместен брифинг. Нещо немислимо до вчера, камо ли до преди седмица или месец.
През деня се проведоха и сондажни срещи между ГЕРБ и останалите политически сили без "Възраждане".
Какво може да се каже по зациклилата "актуалната политическа обстановка"?
1/ Има светлина в тунела и това не е фарът на насрещно движещия се влак. Иначе казано – ледът започва да се пропуква.
2/ Разговорите между двете основни политически сили показаха само колко време, обществена енергия и финансови средства бяха загубено поне от предишните избори досега заради политическото его и тяснопартийния инат, наречен възпитано "принципни позиции".
3/ Логиката диктува, че дори да не се състави кабинет между първите две политически коалиции, общото съгласие по списък от приоритетни закони за приемане би осигурила работа на парламента за 6 месеца с технократско правителство, предложено със съгласието на основните политически сили, или правителство на малцинството със същите задачи.
4/ Този вариант е далеч по-вероятен, защото при официална коалиция между "двете големи", вторите ще катастрофират до и на местните избори. Не трябва да се забравя, че най-вече ПП (все още) имат електорат не защото ги заобича от пръв поглед, а защото не искаше повече ГЕРБ. Това е т.нар. протестен вот, който в една част на последните избори намери пристан при "Възраждане".
5/ ГЕРБ със сигурност си дават сметка за реалностите по т.4 и ще направят компромиси в рамките на допустимото за постигане на парламентарно мнозинство по ключови законопроекти, свързани както с евроатлантическата ни същност, /Шенген, Еврозона, Украйна/, така и по ПВУ, бюджета и съдебната реформа. Очевидната цел на Борисов е да върне ГЕРБ в мача и да го пречисти чрез управлението.
6/ ПП/ДБ също осъзнават реалността, която се оказа доста по-сурова от приказката, в която желаното се представяше за действително и отлично знаят, че ако с поведението си предизвикат още едни предсрочни избори, ще загубят още повече.
7/ Борисов обеща да стане депутат и да води лично преговорите и го направи. Има видима промяна, а доколко тя щеше да се случи и без него, заради натрупаната безизходица, не мога да преценя, но е факт, че нещата потръгнаха.
8/ Корнелия Нинова ходи из парламента с изменено лице. Отношението й към оръжията за Украйна, "Русия е приятелска държава" и популизма в стил "дайте да дадем" я превърнаха в дървено клинче, с което да си подпираш гардероба.
9/ С всеки следващ парламент якичката на ДПС става все по-бяла.
10/ Нямам основателни причини да смятам, че по 90% от важните теми непримиримите противници ще намерят съгласие, защото на практика то винаги е съществувало. А ако колата е стабилна, ще мине през малките камъчета, без дори да ги усети. В този смисъл екзистенциялният въпрос на шопа: "Оти ручааме жабетата преди 5 месеца?“ ми се струва най-уместен.
11/ Нашата същност са нашите избори, казва проф. Дъмбълдор. Политическото сътрудничество и с най-лошата партия е по-добро от най-доброто затъване на държавата. В този смисъл след днешното начало на преговорите за бъдещата законодателна програма на парламента няма, или не би трябвало да има публично оценявани като печеливши и губещи. Царят казваше, че от всеки обяд човек трябва да става леко гладен.
12/ Утрото е по-мъдро от вечерта, а Светлата сряда - по-оптимистична от Велики четвъртък. Е, между двете вероятно трябва да се премине през една политическа Голгота, но едва ли ви пука, след толкова предизборни кампании.
13/ Всичко изброено дотук далеч не предполага някаква идилична картина в стил „Давайте жить дружно“. Иначе нямаше да има смисъл от различни политически партии. Но най-първо – да изтеглим с общи усилия затъналата държавна кола и след това да спорим по кой път да тръгне, а не обратното. Тук ясно соча тезата за трите пътя на Асен Василев.
14/ Оставете десетките хиляди партийни членове и активисти на спокойствие през лятото и не занимавайте тях и симпатизантите си с поредните предсрочни избори.
