Как я използва Спасителя и как я разбират депутатите
Телевизионните фарисеи явно са получили комсомолско поръчение да стоварят на гърбината президентска всички грехове на партиите. Още от понеделник те го охулиха, че свиква парламента тъкмо във Велика сряда, т. е. в епицентъра на Страстната седмица. Или както се изрази една политологична матрона: “Защо държавният глава реши да помрачи този светъл християнски празник?”.
Но тези слова са невежествени, тъй като Страстната седмица не е светло време за празнуване, а за смирение и размисъл върху Христовата саможертва. Това са последните земни дни на Спасителя и той ги започва с революционни думи и дела, заради които е наказан. Още в понеделник той повежда бунт срещу греховното йерусалимско статукво, а в четвъртък е предаден на властите от свой съпартиец, след което е арестуван, бит, оплюван от тълпата и накрая разпнат между двама библейски разбойници. Това ли да празнуваме?
И чак през уикенда, когато парламентът не работи, Спасителя възкръсва. Изводът е очевиден –
за да възкръснеш, първо трябва да те разпнат
А за да те разпнат, първо трябва да извършиш революционен подвиг. Не е достатъчно само да те арестуват и на сутринта да те пуснат.
Така че богоугодно е точно в тази седмица да се свика парламентът, та дано примерът на Спасителя освети мислите на родните парламентариоти. Дано благочестивият размисъл ги насочи към смелите дела, заради които суверенът би ги пратил в храма, ако той ги беше избирал. Уви, поради партийнолистовата система в нашия случай не ги е пратил народът суверен, а олигарсите от Синедриона и имперските колониални пилатовци.
Първата работа на Исус, след като влиза в Йерусалим, е да прогони търгашите от Храма. “Писано е, казва той, домът Ми дом за молитва да се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп!”
Писанието не ни информира
с какво се е занимавал Исус, преди да се преквалифицира като месия,
но вероятно е бил дърводелец като баща си и сигурно е работил по строежите на богаташките вили, тъй като само мускулест левент може да прекатури масите на търгашите и да ги изрита надолу по стълбите.
В онези времена не е имало щанги и стероиди за помпане на чиновнически мускули. Ако пък 30 години е защитавал докторати по теология, щеше да се случи обратното – търговците щяха да изритат него. Така че Исус е работнически герой, а не харвардец. Харвардец търговци не гони.
Във вторника преди откриването на парламента Исус разобличава фарисеите, садукеите и книжниците, чиито днешни аналози явно са политолозите, социолозите и другите говорещи глави, които от сутрин до вечер огласят телевизиите и радиата, но без и дума да продумат благочестивата истина за истинската избирателната система, която народът поиска. Нито дума за истинското лечение на кризата.
Тези фарисеи, садукеи и книжници са като злите лозари от притчата, които отказват да дадат на суверена дължимото грозде и дори убиват слугите му. По този повод Исус казва: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
В днешния контекст явно става дума за истинската избирателна система, която суверенът (Бог) поиска, но която политиците не дават, и за която фарисеите и дума не споменават. Уви, тя ще стане крайъгълен камък в градежа на друг народ. Натам май отиват нещата.
Велика сряда е денят, в който Юда Искариотски набира обида срещу Месията заради похабеното скъпо миро, което би могло да се продаде, а с парите да се нахранят гладните.
Не ви ли напомня това на бюджетните спорове в наше време? Дали да се вдигнат още пенсиите или данъците, или може би да се купят нови американските изтребители, които да придават по-тържествен вид на парадите? Или може би да се теглят още заеми?
В крайна сметка Юда взема 30-те сребърника, но не ги раздава на бедните, а разкаян ги връща на жреците и се обесва, с което предрича съдбата на БСП и българската левица.
Спасителя пророкува и кончината на Йерусалим заради греховете на неговите лидери и неговите тълпи. В наше време това ще да са избирателите. Не става дума за
мнозинството от народа – то е праведно, защото отказва да гласува
Греховни са тези 36 процента, които отиват до урните, за да подкрепят я Синедриона, я колонизаторската власт (тук махаме 4 процента, които гласуват против всички).
Значи общо 64 процента бойкотират изборите, за да покажат, че те не са истински, че са от Лукавого, който ни отклонява от словото Божие чрез лъжегреховната избирателна система. А тези 36 процента, които все пак пускат своя глас, са стачкоизменници. Представете си, че никой не се бе явил да гласува предишната неделя. Нула избиратели! Светът щеше да падне по гръб от смях и да рита във въздуха.
Какви ли пресконференции щяха да дават днешните Ирод, Каиафа или Пилат Понтийски тогава? Кого тогава ще чегъртат – себе си?
Нула избиратели – нула субсидии. И Радев форевър.
И още много, много други поуки за днешното време можем да открием в Светото писание. Но лично аз виждам един незабелязан до този момент парадокс. Защо при влизането на Исус в Йерусалим народът го посреща възторжено и дори постила дрехите си по пътя му, а в края на Страстната седмица тълпата вика: “Разпни го, разпни го!”.
Толкова ли бързо народът се изметва? Колонизаторът Пилат търси начин да го помилва – а родната тълпа иска да го убие!
Отговорът според мен е, че
става дума за две различни тълпи
Тази, която приветства Спасителя във Велики понеделник, е същата, която днес у нас отказва да гласува, тъй като Спасителя казва да обичаме ближния. Но хората не намират повод за любов към партиите и гласуват само от омраза. Те пускат хартийката за някоя партия не защото я обичат, а за да направят мръсно на другата партия. Не “за”, а “против”. Истинският християнин не прави така и затова отива за гъби.
Другата тълпа, която на Разпети петък вика “Разпни го, разпни го!”, обича да мрази. Днес тя се е превъплатила в жълтопаветната общност, която е готова да обеси на уличната лампа всекиго, когото диспечерите на грантовете му посочат. Тя е тази, която все заклеймява, все уволнява, все замеря с яйца и с развалени турски домати. Тя не излиза на площада, за да иска истински избирателни права, а само оставки, оставки, оставки.
Ето защо Страстната седмица е най-подходяща за откриването на парламента, та дано пробуди размисъл, от който се ражда истината. Много по-кощунствено би било това да стане на следващата седмица, когато хората се поздравяват с “Христос воскресе. Воистину воскресе”, т. е Христос е възкръснал “в истината” или “за истината”.
Само че истината и този път ще трябва да почака. Амин!
